Европейски доходи, пенсии, демографска криза и проблеми на хората с увреждания обсъдиха политици и представители на различни организации
Европейски приходи, пенсии, демографска рецесия и проблеми на хората с увреждания разискаха представители на държавни институции, локалната власт, синдикати, неправителствени организации. Те се включиха в полемика, проведена от „ Продължаваме промяната “ (ПП) на тематика „ Млади фамилии и приходи “, която е част от серията диспути под мотото „ Силна България в мощна Европа ".
Дискусията се води отвън предизборната акция и е ориентирана към това къде желаеме да стигнем 15 години занапред нататък, без значение кой ръководи, по какъв начин може да се движи стопанската система и да има предвидимост, изясни Асен Василев, ръководител на „ Продължаваме промяната ".
По данни, показани от доцент доктор Атанас Атанасов, ръководител на Националния статистически институт (НСИ), за приходите у нас за 2007-2024 година се вижда възходяща наклонност при минималната и при междинната заплата. През 2007 година междинното заплащане е било 480 лева, през 2024 година – 2413 лева През 2007 година минималната заплата е била 180 лева и се усилва на 933 лева през 2024 година, само че ножицата сред междинната и минималната заплата се разтваря, означи той. Според ръководителя на Национален статистически институт в битката с бедността би трябвало да се заложи и на образованието.
Според финансиста Левон Хампарцумян въпросът е какво да се прави с хората, които губят нискоквалифицираните си работни места. Част от заместващите ги са такива, които идват от Узбекистан, Шри Ланка, и това е обвързвано не толкоз със заплащането, а с това, че те дават повече неща, от които работодателите са удовлетворени. Става въпрос за трудова нравственос, за продуктивност, изясни той.
Главният икономист на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България Любослав Костов уточни, че казусът на бюджета не са заплатите, а финансовата стратегия, която не се извършва, не се харчи както би трябвало или се употребява за други цели, акцентира той.
Атанас Кацарчев, основен икономист на Конфедерацията на труда „ Подкрепа “, счита, че не би трябвало да се таксуват хората с най-ниски приходи. Две трети от семействата са на ръба през последните години съгласно данни на статистиката, нужна е данъчно-осигурителна промяна, акцентира синдикалистът.
По време на полемиката се разяснява опцията една част от подоходния налог да остава в общините.
Според Асен Василев това може да усили концентрацията на средства в такива общини като София, Бургас, където има огромни предприятия, производства, за сметка на по-малки обитаеми места.
Доц. Калоян Цветков от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, уточни, че демографската динамичност в страната за последните 25 години бележи наклонност на дълготраен спад на популацията - с към 1,5 млн. души, а средногодишно - към 60 хиляди души. След 2010 година имаме един доста резистентен развой на увеличение на смъртността у нас, което е един от огромните проблеми, посочи още той. Според показаните от него данни раждаемостта в България е над междинната за Европейски Съюз. По думите му все по-тревожен у нас е казусът с репродуктивните благоприятни условия - към 150 хиляди двойки имат такива проблеми.
Венко Сабрутев от Политическа партия заключи, че 70% от територията на България през 2040 година ще бъде „ демографска пустиня “.
Според Иванка Шалапатова, обществен министър в кабинета „ Денков “, е значимо дали ще се промени фокусът на политиката, а точно - върху благосъстоянието на индивида. В България няма фамилна политика, седем години няма и тактика за детето, сподели Шалапатова.
Веселина Панайотова от Фондация „ Мама има работа “ засегна проблемите на работещите майки. Проучване от м.г., извършено от фондацията измежду майките в София, в което са взели участие 335 дами, демонстрира, че най-често те имат едно дете, като самите са на възраст от 31 години нагоре, със относително високи приходи.
Председателят на Столичния общински съвет (СОС) Цветомир Петров акцентира, че има дефицит на яслените групи в София, поради дефицит на медицински сестри. Освен това страната не изплащала десетки милиони по капиталовата стратегия за градини и учебни заведения, има доста парцели, които Общината е поискала за детски градини и ясли, само че не са предоставени, а могат да решат голям брой проблеми в разнообразни региони на София. Демографска политика се прави с решения, терени, съвременна политика, акцентира Петров.
По време на полемиката ръководителят на Политическа партия Асен Василев сподели презентация на Национален осигурителен институт за фондовете, от които се изплащат пенсии. Броят на пенсионерите от 2,180 млн. от 2016 година сега е 2,066 души и е релативно постоянен. За 2016-2025 година има утрояване на междинната пенсия, четири пъти на минималната, 2025 година минималната пенсия е с 8 лева по-ниска от линията за беднотия. Броят на пенсионерите с пенсии под линията на беднотия от 660 хиляди през 2016 година през 2025 година е 285 хиляди
Мирослав Маринов представител на Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване уточни, че пенсионната система у нас има три стълба и те не би трябвало да се опълчват. Вторият дирек през последните години развива сериозна рентабилност. В България 25% от работещите не са изрядни с вноските в универсалния пенсионен ход.
Атанас Кацарчев от КТ „ Подкрепа “ счита, че е трябвало да има пътна карта за пенсионната промяна. Въпросът е по какъв начин да се балансира системата, нужни са доста сметки, необятна полемика по повод отбраната на правата, а не в 12 без 5, както стана с в този момент с бюджета, изясни специалистът.
От обществени помощи към почтена заплата за хората с увреждания, е нещо, което можем да припознаем, разяснява Венко Сабрутев от Политическа партия.
Представители на съюзите на инвалидите и на слепите у нас желаеха на хората с увреждания да бъде обезпечена налична среда.
Кристиян Григоров от Център за самостоятелен живот уточни, че през последните години се основава чувство, че който и да е на власт, има интерес хората с увреждания да бъдат пасивни, а не дейни жители, каквито би следвало да бъдат, с цел да имат почтено възнаграждение.
Васил Долапчиев, ръководител на Съюза на слепите в България, обърна внимание, че материята, която регламентира правата на хората с увреждания, е разпиляна в 45 нормативни акта, закона и подзакона. По думите му единствено за последните 10 години обществените разноски на страната са към 20 милиарда лева при 5 милиарда лева преди този момент.
Георги Колев от Съюзя на инвалидите, разяснява, че през годините е имало прелестни закони за хората с увреждания, само че контролът по осъществяването и разходът на средствата е доста занижен. Въпреки удобната законова страна, към момента хиляди хора са с доста невисок стандарт, получават ниски пенсии, приходи, сподели ръководителят на Съюза на инвалидите. Осигурете ни налична среда, обърна се Георги Колев към политиците.
Дискусията се води отвън предизборната акция и е ориентирана към това къде желаеме да стигнем 15 години занапред нататък, без значение кой ръководи, по какъв начин може да се движи стопанската система и да има предвидимост, изясни Асен Василев, ръководител на „ Продължаваме промяната ".
По данни, показани от доцент доктор Атанас Атанасов, ръководител на Националния статистически институт (НСИ), за приходите у нас за 2007-2024 година се вижда възходяща наклонност при минималната и при междинната заплата. През 2007 година междинното заплащане е било 480 лева, през 2024 година – 2413 лева През 2007 година минималната заплата е била 180 лева и се усилва на 933 лева през 2024 година, само че ножицата сред междинната и минималната заплата се разтваря, означи той. Според ръководителя на Национален статистически институт в битката с бедността би трябвало да се заложи и на образованието.
Според финансиста Левон Хампарцумян въпросът е какво да се прави с хората, които губят нискоквалифицираните си работни места. Част от заместващите ги са такива, които идват от Узбекистан, Шри Ланка, и това е обвързвано не толкоз със заплащането, а с това, че те дават повече неща, от които работодателите са удовлетворени. Става въпрос за трудова нравственос, за продуктивност, изясни той.
Главният икономист на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България Любослав Костов уточни, че казусът на бюджета не са заплатите, а финансовата стратегия, която не се извършва, не се харчи както би трябвало или се употребява за други цели, акцентира той.
Атанас Кацарчев, основен икономист на Конфедерацията на труда „ Подкрепа “, счита, че не би трябвало да се таксуват хората с най-ниски приходи. Две трети от семействата са на ръба през последните години съгласно данни на статистиката, нужна е данъчно-осигурителна промяна, акцентира синдикалистът.
По време на полемиката се разяснява опцията една част от подоходния налог да остава в общините.
Според Асен Василев това може да усили концентрацията на средства в такива общини като София, Бургас, където има огромни предприятия, производства, за сметка на по-малки обитаеми места.
Доц. Калоян Цветков от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, уточни, че демографската динамичност в страната за последните 25 години бележи наклонност на дълготраен спад на популацията - с към 1,5 млн. души, а средногодишно - към 60 хиляди души. След 2010 година имаме един доста резистентен развой на увеличение на смъртността у нас, което е един от огромните проблеми, посочи още той. Според показаните от него данни раждаемостта в България е над междинната за Европейски Съюз. По думите му все по-тревожен у нас е казусът с репродуктивните благоприятни условия - към 150 хиляди двойки имат такива проблеми.
Венко Сабрутев от Политическа партия заключи, че 70% от територията на България през 2040 година ще бъде „ демографска пустиня “.
Според Иванка Шалапатова, обществен министър в кабинета „ Денков “, е значимо дали ще се промени фокусът на политиката, а точно - върху благосъстоянието на индивида. В България няма фамилна политика, седем години няма и тактика за детето, сподели Шалапатова.
Веселина Панайотова от Фондация „ Мама има работа “ засегна проблемите на работещите майки. Проучване от м.г., извършено от фондацията измежду майките в София, в което са взели участие 335 дами, демонстрира, че най-често те имат едно дете, като самите са на възраст от 31 години нагоре, със относително високи приходи.
Председателят на Столичния общински съвет (СОС) Цветомир Петров акцентира, че има дефицит на яслените групи в София, поради дефицит на медицински сестри. Освен това страната не изплащала десетки милиони по капиталовата стратегия за градини и учебни заведения, има доста парцели, които Общината е поискала за детски градини и ясли, само че не са предоставени, а могат да решат голям брой проблеми в разнообразни региони на София. Демографска политика се прави с решения, терени, съвременна политика, акцентира Петров.
По време на полемиката ръководителят на Политическа партия Асен Василев сподели презентация на Национален осигурителен институт за фондовете, от които се изплащат пенсии. Броят на пенсионерите от 2,180 млн. от 2016 година сега е 2,066 души и е релативно постоянен. За 2016-2025 година има утрояване на междинната пенсия, четири пъти на минималната, 2025 година минималната пенсия е с 8 лева по-ниска от линията за беднотия. Броят на пенсионерите с пенсии под линията на беднотия от 660 хиляди през 2016 година през 2025 година е 285 хиляди
Мирослав Маринов представител на Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване уточни, че пенсионната система у нас има три стълба и те не би трябвало да се опълчват. Вторият дирек през последните години развива сериозна рентабилност. В България 25% от работещите не са изрядни с вноските в универсалния пенсионен ход.
Атанас Кацарчев от КТ „ Подкрепа “ счита, че е трябвало да има пътна карта за пенсионната промяна. Въпросът е по какъв начин да се балансира системата, нужни са доста сметки, необятна полемика по повод отбраната на правата, а не в 12 без 5, както стана с в този момент с бюджета, изясни специалистът.
От обществени помощи към почтена заплата за хората с увреждания, е нещо, което можем да припознаем, разяснява Венко Сабрутев от Политическа партия.
Представители на съюзите на инвалидите и на слепите у нас желаеха на хората с увреждания да бъде обезпечена налична среда.
Кристиян Григоров от Център за самостоятелен живот уточни, че през последните години се основава чувство, че който и да е на власт, има интерес хората с увреждания да бъдат пасивни, а не дейни жители, каквито би следвало да бъдат, с цел да имат почтено възнаграждение.
Васил Долапчиев, ръководител на Съюза на слепите в България, обърна внимание, че материята, която регламентира правата на хората с увреждания, е разпиляна в 45 нормативни акта, закона и подзакона. По думите му единствено за последните 10 години обществените разноски на страната са към 20 милиарда лева при 5 милиарда лева преди този момент.
Георги Колев от Съюзя на инвалидите, разяснява, че през годините е имало прелестни закони за хората с увреждания, само че контролът по осъществяването и разходът на средствата е доста занижен. Въпреки удобната законова страна, към момента хиляди хора са с доста невисок стандарт, получават ниски пенсии, приходи, сподели ръководителят на Съюза на инвалидите. Осигурете ни налична среда, обърна се Георги Колев към политиците.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ