Европейската централна банка може да се наложи да обмисли ново

Европейската централна банка може да се наложи да обмисли ново намаляване на лихвените проценти, в случай че по-нататъшното повишаване на еврото стартира да въздейства върху прогнозите за инфлацията.

Това е предизвестие на член Управителния съвет на ЕЦБ.

Управителят на Австрийската централна банка Мартин Кохер дефинира последните растежи на единната валута по отношение на $ като „ умерени “ и показва, че на този стадий те не постановат реакция.

По думите му обаче ЕЦБ може да се наложи да работи, в случай че в допълнение повишаване стане задоволително значимо, с цел да намали инфлационните прогнози.

В изявление за Financial Times той акцентира, че централната банка би трябвало да резервира „ цялостна еластичност “ във връзка с паричната политика.

„ Ако еврото продължи да нараства от ден на ден, на избран стадий това, несъмнено, може да сътвори известна нужда от реакция от позиция на паричната политика “, споделя Кохер пред Financial Times.

„ Но не поради самия валутен курс, а тъй като той се придвижва в по-ниска инфлация, а това към този момент е въпрос на парична политика. “

Политиците наблюдават от близко $, който продължава да губи позиции по отношение на еврото и други валути на фона на напрежението сред Съединени американски щати и Европейски Съюз към Гренландия.

Инвеститорите диверсифицират експозициите си към американски активи в отговор на политическите опасности, подбудени от администрацията на Доналд Тръмп.

Спекулациите за вероятни взаимни дейности сред Съединени американски щати и Япония в поддръжка на йената тази седмица в допълнение ускориха спада на $.

Във вторник единната валута доближи най-високото си равнище по отношение на $ от над четири години насам – 1,199 $.

Кохер показва, че в случай че еврото се ускори задоволително, това може да докара до намаление на цените на вноса. По думите му китайската валута също е „ структурно подценена “ по отношение на еврото.

„ Ако повишаването на еврото продължи, това способства за по-ниски цени на вноса “, изяснява Кохер.

„ Разбира се, това води и до обстановка, в която сме по-малко конкурентоспособни по отношение на американските съперници. “

Миналата година вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос съобщи, че равнища на еврото над 1,20 $ биха станали „ проблематични “.

„ Не би било съществено да има цел за валутния курс – задачата е инфлацията “, акцентира Кохер като отговор на това.

Кохер прибавя, че макар решението на Тръмп от предходната седмица да се откаже от налагането на мита върху европейски страни поради Гренландия, опасността от комерсиално напрежение прави мъчно даването на безапелационни оценки за вероятностите пред паричната политика в Европа.

„ Рисковете, свързани с търговията, остават на масата и се притеснявам, че ще останат там в обозримо бъдеще “, споделя той.

По думите му стопанската система на еврозоната е била по-устойчива от предстоящото макар волатилността в международната търговия, а той е „ внимателно оптимистичен “ за растежа през тази година.

Рисковете са по-балансирани спрямо пролетта на 2025 година, когато Тръмп направи така наречен си обявления за „ Деня на освобождението “ и митата.

Сред възходящите опасности Кохер показва опцията за по-силно ползване от страна на семействата, в случай че нормата на икономисване стартира да спада. Очевидните опасности надолу са нови търговски напрежения, геополитически развития и евентуален поврат на фондовите пазари.

Към момента няма нужда ЕЦБ да трансформира лихвените проценти, показва Кохер, който приказва преди съвещанието на банката през февруари идната седмица. Широко се чака лихвите да останат без смяна за пети следващ път – на ниво от 2%.

„ В момента има цялостен смисъл да се резервира оптималната еластичност при решенията за паричната политика – обстановката е несигурна “, добави той.

Швейцарският франк с нов връх

Още по-остра реакция се следи при швейцарския франк, който доближи най-силните си равнища по отношение на $ от над десетилетие. Валутата е нагоре с над 3% от началото на годината, след растеж от 14% през 2025 година, защото вложителите търсят други възможности на $. Това изстреля франка до най-високите му стойности по отношение на $ и еврото от шоковото повишаване през 2015 година, засилвайки натиска върху Швейцарската национална банка в среда на съвсем нулева инфлация.

Силният франк обаче основава съществени алтернативи за Швейцарската национална банка.

Допълнителното повишаване заплашва да натисне цените надолу в стопанска система с инфлация от едвам 0,1%, до момента в който вариантите за реакция са лимитирани. Понижение на лихвите – които към този момент са на нулево ниво – рискува да подтиква стопанската система прекалено, а директните валутни интервенции остават политически чувствителни след предходни обвинявания от страна на Съединени американски щати във „ валутна операция “. В резултат франкът, сходно на еврото, се трансформира от знак на непоклатимост в източник на напрежение за централните банки.