Лагард намекна, че ЕЦБ може да вземе пример от Федералния резерв за инфлацията
Европейската централна банка може да промени инфлационната си политика в опит да се пребори с икономическите последствия от рецесията с ковид.
От 2003 година насам централната банка си слага за цел поддържане на инфлацията на равнище „ малко под 2% “, като концепцията е че това ниво ще компенсира забележителния растеж на потребителските цени. В момента обаче ЕЦБ е по-притеснена от бавното покачване на цените.
„ В актуалните условия на ниска инфлация, главните ни терзания са разнообразни от тези през 2003 година като това би трябвало да бъде отразено в нашата целева инфлация “, съобщи ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард по време на конференция във Франкфурт.
Тя разяснява смяната в тактиката на Федералния запас на Съединени американски щати, която в края на август заяви, че ще разреши на инфлацията в страната да се повиши „ умерено “ над 2-процентовата цел „ за известно време “.
„ Ако е сполучлива, тази тактика може да укрепи потенциала на паричната политика и да стабилизира стопанска система “, сподели Лагард.
В интервала 1999-2008 година годишната инфлация в Еврозоната се задържа на приблизително равнище от 2,3%. Световната финансова рецесия обаче промени тази наклонност. След 2008 до 2019 междинната годишна инфлация е едвам 1,2%, сочат данни на ЕЦБ.
Решението на Федералният запас за инфлацията на процедура значи, че централната банка няма да увеличи главните си лихви в скоро време – ход, които има необятни последици за финансовите пазари и за елементарните консуматори.
„ Много счита за неинтуитивно, че Фед би желал да усили инфлацията “, съобщи ръководителя на американската централна банка Джером Пауъл след оповестяването на решението. „ Хронично ниската инфлация обаче съставлява сериозен риск за стопанската система “, добави той.
Ниската инфлация е и една от главните аргументи за безпокойствие в редиците на ЕЦБ.
Във видеоконференция с членове на Комисията по стопански и парични въпроси на Европейския парламент в понеделник Лагард предизвести, че идните данни за положението на стопанската система на Еврозоната могат да алармират за още по-голяма дефлация.
Предварителните оценки сочат, че годишната инфлация в Европейски Съюз е достигнала равнище от минус 0,2% през август по отношение на 0,4% през юли. Това значи, че потребителските цени се свиват за първи път от четири години насам.
Централните банкери наблюдават от близко дефлацията, защото тя може да бъде предвестител на финансова рецесия. При постоянните стопански системи нормално се следи последователно покачеване на цените, а не спад.
Еврозоната е на път да записва 8-процентов спад на брутният вътрешен артикул през 2020 година, сочат прогнози на ЕЦБ.
Здравната рецесия, провокирана от пандемията от ковид, удари изключително тежко района, като доста бизнеси се борят за оцеляването си.
Въпреки забележителното възобновяване на икономическата интензивност през третото тримесечие, съществуват опасения по отношение на представянето на Еврозоната през последните три месеца на годината при евентуално връщане на по-строгите ограничаващи ограничения против разпространяването на ковид.
„ Очакванията са действителният БВП на Еврозоната да се възвърне на равнището си от преди пандемията едвам в края на 2022 година “, разяснява Лагард в понеделник.
„ Силата на възобновяване обаче зависи от развиването на пандемията от COVID-19 и триумфа на политиките за нейното ограничение “, добави тя.
От 2003 година насам централната банка си слага за цел поддържане на инфлацията на равнище „ малко под 2% “, като концепцията е че това ниво ще компенсира забележителния растеж на потребителските цени. В момента обаче ЕЦБ е по-притеснена от бавното покачване на цените.
„ В актуалните условия на ниска инфлация, главните ни терзания са разнообразни от тези през 2003 година като това би трябвало да бъде отразено в нашата целева инфлация “, съобщи ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард по време на конференция във Франкфурт.
Тя разяснява смяната в тактиката на Федералния запас на Съединени американски щати, която в края на август заяви, че ще разреши на инфлацията в страната да се повиши „ умерено “ над 2-процентовата цел „ за известно време “.
„ Ако е сполучлива, тази тактика може да укрепи потенциала на паричната политика и да стабилизира стопанска система “, сподели Лагард.
В интервала 1999-2008 година годишната инфлация в Еврозоната се задържа на приблизително равнище от 2,3%. Световната финансова рецесия обаче промени тази наклонност. След 2008 до 2019 междинната годишна инфлация е едвам 1,2%, сочат данни на ЕЦБ.
Решението на Федералният запас за инфлацията на процедура значи, че централната банка няма да увеличи главните си лихви в скоро време – ход, които има необятни последици за финансовите пазари и за елементарните консуматори.
„ Много счита за неинтуитивно, че Фед би желал да усили инфлацията “, съобщи ръководителя на американската централна банка Джером Пауъл след оповестяването на решението. „ Хронично ниската инфлация обаче съставлява сериозен риск за стопанската система “, добави той.
Ниската инфлация е и една от главните аргументи за безпокойствие в редиците на ЕЦБ.
Във видеоконференция с членове на Комисията по стопански и парични въпроси на Европейския парламент в понеделник Лагард предизвести, че идните данни за положението на стопанската система на Еврозоната могат да алармират за още по-голяма дефлация.
Предварителните оценки сочат, че годишната инфлация в Европейски Съюз е достигнала равнище от минус 0,2% през август по отношение на 0,4% през юли. Това значи, че потребителските цени се свиват за първи път от четири години насам.
Централните банкери наблюдават от близко дефлацията, защото тя може да бъде предвестител на финансова рецесия. При постоянните стопански системи нормално се следи последователно покачеване на цените, а не спад.
Еврозоната е на път да записва 8-процентов спад на брутният вътрешен артикул през 2020 година, сочат прогнози на ЕЦБ.
Здравната рецесия, провокирана от пандемията от ковид, удари изключително тежко района, като доста бизнеси се борят за оцеляването си.
Въпреки забележителното възобновяване на икономическата интензивност през третото тримесечие, съществуват опасения по отношение на представянето на Еврозоната през последните три месеца на годината при евентуално връщане на по-строгите ограничаващи ограничения против разпространяването на ковид.
„ Очакванията са действителният БВП на Еврозоната да се възвърне на равнището си от преди пандемията едвам в края на 2022 година “, разяснява Лагард в понеделник.
„ Силата на възобновяване обаче зависи от развиването на пандемията от COVID-19 и триумфа на политиките за нейното ограничение “, добави тя.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ