Кой печели и кой губи от високата инфлация в еврозоната?
Европейската централна банка (ЕЦБ) несъмнено има върху какво да намерения, обръща внимание Reuters, защото се сблъсква с един сложен за занемаряване факт - фирмите печелят от високата инфлация, до момента в който хората - както в битието си на служащи, по този начин и на консуматори, заплащат сметката. През последните девет месеца преобладаващото макроикономическо изказване беше, че внезапното повишение на цените на всичко - от силата, през храните, до компютърните чипове, води до увеличение на разноските на фирмите в 20-те страни, които съставляват еврозоната, напомня осведомителната организация. В отговор на това ЕЦБ увеличи лихвените проценти с най-голяма ставка от четири десетилетия насам, с цел да охлади търсенето с аргумента, че е изправена пред риска по-високите потребителски цени да покачат заплатите и да провокират инфлационна серпантина. Но по време на изнесеното съвещание във финландското село Инари, което имаше за цел да даде опция на Управителния съвет на банката да се задълбочи в тематики, които се засягат единствено на постоянните съвещания, се очерта малко по-различна картина, настояват три източника, осведомени с диалозите, пред Reuters. От осведомителната организация разкриват, че данните, изложени по време на съвещанието, демонстрират, че маржовете на облага на фирмите по-скоро се усилват, в сравнение с да се свиват, както би могло да се чака при толкоз внезапно повишаване на индустриалните разноски. Това в действителност значи, че фирмите са повишавали цените с по-голям % от този, с който са се повишили разноските им. За сметка на потребителите и наетите лица, подчертават от осведомителната организация. Но това има последствия и за централната банка. Инфлацията, подхранвана от по-високите корпоративни маржове, нормално се самокоригира, защото фирмите в последна сметка стопират повишението на цените, с цел да избегнат загубата на пазарен дял. А това я прави доста по-различна във връзка с методите за усмиряване в съпоставяне със скока на заплатите. Според икономисти, интервюирани от Reuters, един нов роман за инфлацията, фокусиран върху маржовете, може да даде на членовете на Управителния съвет ЕЦБ, които са по-резервирани към покачването на лихвените проценти, известно количество доводи, откакто тяхната опозиция се оказа значително напразна през миналата година. Дебатът би трябвало да се възобнови на идващото съвещание на ЕЦБ на 16 март, когато банката даде обещание да увеличи лихвените проценти до най-високото им ниво от разгара на финансовата рецесия през 2008 година, напомня още осведомителната организация. Промененият разказ Досегашният роман за инфлацията в еврозоната постепенно стартира да се трансформира. Според изследвания, оповестени от ЕЦБ и немския институт Ifo, бизнесът чака закъснение на покачването на цените, защото вероятностите за разноските и търсенето стават все по-неясни.
Някои европейски страни като Гърция показаха ограничения за ограничение на инфлацията при стоките от първа нужда, а Франция и Испания също разискват сходни стъпки.
" Икономиката на рентабилността подсказва, че може да станем очевидци на идно по-сериозно стесняване на облагите ", разяснява основният икономист на ЕЦБ Филип Лейн пред Reuters. " Европейските компании знаят, че в случай че покачат цените прекалено много, ще претърпят загуба на пазарен дял. " Той дава образец със Съединените щати, където разширението на маржа на облагата стартира по-рано и към този момент сме очевидци на противоположната наклонност, въпреки и това превръщане да е постепенно и неравномерно. Но за разлика от Съединени американски щати за еврозоната няма публични данни за маржа на облагата на предприятията. Вместо това за описване на инфлационната картина се употребяват данни от националните статистики и докладите за облагите на записаните на борсата сдружения. Компаниите за потребителски артикули в еврозоната, да вземем за пример, покачват оперативните си маржове до приблизително 10,7% през предходната година, което е с 1/4 повече по отношение на 2019 година, преди световната пандемия и войната в Украйна, сочат данни на Refinitiv. 106-те компании, включени в изследването, варират от притежателя на френските курорти Pierre et Vacances до производителя на коли Stellantis и от групата за първокласни артикули Hermes до скандинавския търговец на дребно Stockmann, изяснява Reuters. Оказва се, че облагите, а не разноските за труд и налозите, генерират огромната част от вътрешния ценови напън в еврозоната от 2021 година насам, сочат още изчисленията на ЕЦБ въз основа на данни на Евростат. Всъщност заплатите порастват доста по-бавно от инфлацията, което съгласно изчисленията на ЕЦБ значи спад на виталния стандарт на междинния служащ в еврозоната с 5% по отношение на 2021 г. Това е тъкмо противоположното на инфлацията, обусловена от заплатите, присъща за 70-те години на ХХ в. - ера, която се трансформира в най-широко употребяваната точка за съпоставяне в публичния спор за подобаващите ограничения от страна на централните банки, споделят икономистите пред Reuters. " Общественият дискурс до известна степен е откъснат от това, което фактически се случва ", споделя Филип Хаймбергер, икономист във Виенския институт за интернационалните стопански проучвания, и дава образец - “заплатите бяха упоменати 14 пъти на последната конференция на ръководителя на ЕЦБ Кристин Лагард, до момента в който маржовете не бяха упоменати нито един път ”. Нейният заместител Луис де Гиндос също предизвести, че ЕЦБ би трябвало да бъде деликатна, тъй като синдикатите могат да изискат прекалено нарастване на заплатите, напомня новинарската организация.
" Виждаме доста ясно отвращение да се разискват облагите ", споделя и Даниела Габор, професор по стопанска система и макрофинансиране в Университета на Западна Англия в Бристол. " Това илюстрира, че разпределителната политика на инфлационното таргетиране е следната: Не се насочвате към печалбите; не се насочвате към капитала. "
Това отвращение накара даже синдикалните представители на чиновниците на самата ЕЦБ да се дистанцират от това, което дефинират като " антиработнически уклон " на институцията. Заплати против печалби Заплатите порастват, като ЕЦБ предвижда нарастване от близо 5% през 2023 година за договорите, подписани през последното тримесечие на 2022 година Но това няма да компенсира големия спад на действителната покупателна дарба през последната година, считат анализаторите, представени от Reuters. " Основната изчезнала съставна част е преговорната мощ на работническото придвижване, която е структурно отслабена от политиките за ниска инфлация през 80-те години на ХХ в. и последвалата либерализация на трудовите пазари ", споделя Матиас Вермайрен, професор по интернационална политическа стопанска система в Института за интернационалните и европейски проучвания в Гент. По време на последната инфлационна рецесия през 70-те години на предишния век, прибавя той, близо 70% от икономическия артикул е отивал за служащите, а малко над 20% - за облаги, съгласно данни на Евростат. Сега делът на работната мощ е 56%, а повече от 1/3 от него отива за облаги.
Някои европейски страни като Гърция показаха ограничения за ограничение на инфлацията при стоките от първа нужда, а Франция и Испания също разискват сходни стъпки.
" Икономиката на рентабилността подсказва, че може да станем очевидци на идно по-сериозно стесняване на облагите ", разяснява основният икономист на ЕЦБ Филип Лейн пред Reuters. " Европейските компании знаят, че в случай че покачат цените прекалено много, ще претърпят загуба на пазарен дял. " Той дава образец със Съединените щати, където разширението на маржа на облагата стартира по-рано и към този момент сме очевидци на противоположната наклонност, въпреки и това превръщане да е постепенно и неравномерно. Но за разлика от Съединени американски щати за еврозоната няма публични данни за маржа на облагата на предприятията. Вместо това за описване на инфлационната картина се употребяват данни от националните статистики и докладите за облагите на записаните на борсата сдружения. Компаниите за потребителски артикули в еврозоната, да вземем за пример, покачват оперативните си маржове до приблизително 10,7% през предходната година, което е с 1/4 повече по отношение на 2019 година, преди световната пандемия и войната в Украйна, сочат данни на Refinitiv. 106-те компании, включени в изследването, варират от притежателя на френските курорти Pierre et Vacances до производителя на коли Stellantis и от групата за първокласни артикули Hermes до скандинавския търговец на дребно Stockmann, изяснява Reuters. Оказва се, че облагите, а не разноските за труд и налозите, генерират огромната част от вътрешния ценови напън в еврозоната от 2021 година насам, сочат още изчисленията на ЕЦБ въз основа на данни на Евростат. Всъщност заплатите порастват доста по-бавно от инфлацията, което съгласно изчисленията на ЕЦБ значи спад на виталния стандарт на междинния служащ в еврозоната с 5% по отношение на 2021 г. Това е тъкмо противоположното на инфлацията, обусловена от заплатите, присъща за 70-те години на ХХ в. - ера, която се трансформира в най-широко употребяваната точка за съпоставяне в публичния спор за подобаващите ограничения от страна на централните банки, споделят икономистите пред Reuters. " Общественият дискурс до известна степен е откъснат от това, което фактически се случва ", споделя Филип Хаймбергер, икономист във Виенския институт за интернационалните стопански проучвания, и дава образец - “заплатите бяха упоменати 14 пъти на последната конференция на ръководителя на ЕЦБ Кристин Лагард, до момента в който маржовете не бяха упоменати нито един път ”. Нейният заместител Луис де Гиндос също предизвести, че ЕЦБ би трябвало да бъде деликатна, тъй като синдикатите могат да изискат прекалено нарастване на заплатите, напомня новинарската организация.
" Виждаме доста ясно отвращение да се разискват облагите ", споделя и Даниела Габор, професор по стопанска система и макрофинансиране в Университета на Западна Англия в Бристол. " Това илюстрира, че разпределителната политика на инфлационното таргетиране е следната: Не се насочвате към печалбите; не се насочвате към капитала. "
Това отвращение накара даже синдикалните представители на чиновниците на самата ЕЦБ да се дистанцират от това, което дефинират като " антиработнически уклон " на институцията. Заплати против печалби Заплатите порастват, като ЕЦБ предвижда нарастване от близо 5% през 2023 година за договорите, подписани през последното тримесечие на 2022 година Но това няма да компенсира големия спад на действителната покупателна дарба през последната година, считат анализаторите, представени от Reuters. " Основната изчезнала съставна част е преговорната мощ на работническото придвижване, която е структурно отслабена от политиките за ниска инфлация през 80-те години на ХХ в. и последвалата либерализация на трудовите пазари ", споделя Матиас Вермайрен, професор по интернационална политическа стопанска система в Института за интернационалните и европейски проучвания в Гент. По време на последната инфлационна рецесия през 70-те години на предишния век, прибавя той, близо 70% от икономическия артикул е отивал за служащите, а малко над 20% - за облаги, съгласно данни на Евростат. Сега делът на работната мощ е 56%, а повече от 1/3 от него отива за облаги.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ