Търговията с CO2 квоти
Европейската скица за търговия с квоти е първата огромна скица за търговия с квоти за излъчвания на парникови газове в света и към момента си остава най-голямата. Тази скица е главният инструмент на Европейски Съюз за осъществяване на отговорностите на Общността по Протокола от Киото за ограничение на излъчванията от въглероден диоксид (СО2) до допустими равнища.
С годишното повишаване на квотите, производителите са изправени пред переспективата първоначално да изгубят конкуретоспособността си, по-късно да лимитират активността си и най-после да банкрутират. Но това още не е всичко. Логично е да предположим, че ресурсът от парични средства получени от продажбата на квоти, ще бъде употребен целево за финансиране на създаването и производството на съоръжения за ликвидиране на парниковите газове или за разработки на нови технологии, генериращи по-малко количество СО2. Но такова нещо няма.
Приходите от продажбите на квоти потъват в нечии джобове, а Европейската скица за търговия с излъчвания придобива очертанията на световен корпоративен модел за обогатяване единствено на избран брой субекти. Тази ценова волатилност е доста рискова, тъй като покупката на квоти не е изолирана борсова нечиста сделка, а директно рефлектира върху себестойността на производството на горивните съоръжения, като води след себе си повишение на цените за потребителите и изземване на оборотните средства на производителите.
Ярък образец за това е обстановката с Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2 “ ЕАД, където цената на квотите изправи сдружението пред банкрут, тъй като цената на създаваната от него електрическа енергия би била непостижима за потребителите. Волатилността в цените на схемата за търговия с излъчвания е рисков признак за деформиране на пазара. От една страна, тя демонстрира, че в механизма за разпределение на квоти царува безпорядък, а въпреки това, дава опция на огромните играчи на първичния пазар да спекулират… Никакви фактори не могат да бъдат мотив, обосноваващ разлики от 15 пъти сред покупната и продажна цена на квотите за излъчвания в избрани интервали на търговия.
С годишното повишаване на квотите, производителите са изправени пред переспективата първоначално да изгубят конкуретоспособността си, по-късно да лимитират активността си и най-после да банкрутират. Но това още не е всичко. Логично е да предположим, че ресурсът от парични средства получени от продажбата на квоти, ще бъде употребен целево за финансиране на създаването и производството на съоръжения за ликвидиране на парниковите газове или за разработки на нови технологии, генериращи по-малко количество СО2. Но такова нещо няма.
Приходите от продажбите на квоти потъват в нечии джобове, а Европейската скица за търговия с излъчвания придобива очертанията на световен корпоративен модел за обогатяване единствено на избран брой субекти. Тази ценова волатилност е доста рискова, тъй като покупката на квоти не е изолирана борсова нечиста сделка, а директно рефлектира върху себестойността на производството на горивните съоръжения, като води след себе си повишение на цените за потребителите и изземване на оборотните средства на производителите.
Ярък образец за това е обстановката с Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2 “ ЕАД, където цената на квотите изправи сдружението пред банкрут, тъй като цената на създаваната от него електрическа енергия би била непостижима за потребителите. Волатилността в цените на схемата за търговия с излъчвания е рисков признак за деформиране на пазара. От една страна, тя демонстрира, че в механизма за разпределение на квоти царува безпорядък, а въпреки това, дава опция на огромните играчи на първичния пазар да спекулират… Никакви фактори не могат да бъдат мотив, обосноваващ разлики от 15 пъти сред покупната и продажна цена на квотите за излъчвания в избрани интервали на търговия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ