Гръм от Варна: Европейската прокуратура обвинява Портних за измама с "призрачното" рибарско пристанище
Варна отново се озова в центъра на политически скандал, след като Европейската прокуратура (ЕП) внесе обвинителен акт срещу бившия кмет на града Иван Портних и още трима висши чиновници за измама с европейски фондове. Обвиненията, подадени на 1 декември 2025 г. в Софийския градски съд, се отнасят за реконструкцията на наречено "рибарско пристанище Карантината", което според следователите всъщност никога не е съществувало. Този случай, който може да струва на ЕС над 3 милиона евро, подчертава системните проблеми с управлението на европейските средства в България и предизвиква въпроси за прозрачността на местните власти.
Обвинителният акт е резултат от дългогодишно разследване, инициирано от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) преди около две години. Според ЕП, Община Варна, като бенефициент, е подала проект за финансиране от ЕС и национални фондове с цел "подобряване на инфраструктурата на съществуващото рибарско пристанище". Реално обаче към момента на подаване на заявлението през 2018 г. такова пристанище не е било регистрирано. Парцелите в района са били отбелязани в кадастралния план на Варна като "скали, пясък и други видове сгради", без следа от пристанищна дейност. За да се "създаде" илюзия за съществуващ обект, общината е сглобила няколко понтона като импровизирани плаващи кейове единствено с цел да регистрира мястото като пристанище.
Ключовата роля в схемата са изиграли длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Морска администрация", които, според обвинението, са фалшифицирали официални документи и предоставили невярна информация. Те са регистрирали парцелите като "пристанище" въпреки липсата на реална инфраструктура, което е позволило на проекта да бъде одобрен и финансиран. Обвинените са: бившият кмет Иван Портних (от ГЕРБ), бившият областен управител Стоян Пасев и двама служители от агенцията – главен инспектор и старши инспектор. Тези действия са класифицирани като измама, фалшифициране на документи и предоставяне на лъжлива информация с цел незаконно получаване на публични средства.
Финансовите последици са драматични: проектът е получил 3,4 милиона евро от европейски и национални фондове. Очакваните щети за бюджета на ЕС са 2,8 милиона евро (над 5,6 милиона лева), а за българския държавен бюджет – 675 475 евро (1,32 милиона лева). Средства са изразходвани за проектиране, строителство и други дейности, без реална полза за рибарската общност. ЕП подчертава, че схемата е била умишлена, за да се осигури достъп до европейските програми за развитие на морската икономика. Разследването е включвало допълнителни действия от Главна дирекция "Национална полиция" – София, с подкрепата на OLAF, която е предоставила експертна помощ.
Иван Портних, който управляваше Варна от 2007 до 2023 г., отдавна е в центъра на подобни обвинения. Преди две години той обяви разследването за "политическа манипулация", насочена срещу него преди местните избори. Тогава Портних подаде възражение до ЕП за отвод на експертът Йоан Каратерзиян, когото обвини в пристрастие заради активизма му в "Зеленото движение". Той също изрази съмнения за намеса на българския европрокурор Теодора Георгиева, твърдейки, че делото е "активно мероприятие" на опозицията. Портних, който вече е под домашен арест по друго дело, не коментира публично новите обвинения, но близки до него източници подчертават, че той се счита за невинен и ще се защитава в съда.
Ако бъдат признати за виновни, Портних и Пасев рискуват до осем години затвор, а служителите от Морската администрация – до пет години. Съдът може също да наложи забрана за заемане на държавни или обществени длъжности, което би довело до политическо изолация за обвинените. Всички замесени лица се считат за невинни, докато не бъдат осъдени от българските съдилища. ЕП подчертава, че делото е част от по-широка кампания срещу измами с европейски средства, като напомня, че България е сред страните с най-висок риск в Източна Европа.
Скандалът разпалва обществените страсти във Варна, където рибарското пристанище остава символ на неуспели проекти. Местни активисти от "Зеленото движение" приветстват стъпката като "победа за справедливостта", но предупреждават, че проблемът е системен. "Колко още 'призрачни' проекти ще плащаме ние, европейските данъкоплатци?", попита Каратерзиян в интервю за национални медии. Опозицията в Общинския съвет на Варна вижда в делото шанс за почистване на корупцията, докато поддръжниците на ГЕРБ го наричат "политическа лов на вещици".
В по-широк план, този случай подчертава уязвимостите в управлението на европейските фондове в България, където OLAF е докладвала над 50 подозрения за измами през 2024–2025 г. Европейската комисия е увеличила мониторинга върху проекти в морската инфраструктура, настоявайки за по-строги одити. Ако съдът осъди обвинените, това може да доведе до възстановяване на средствата и реформи в Морската администрация. За Варна, която се бори с имиджа си на "корумпиран град", делото е още един тест за демокрацията.
Разследването продължава с очакване на първо съдебно заседание, което може да се състои до края на месеца. ЕП обещава пълна прозрачност, публикувайки ключови документи онлайн. Този скандал напомня, че европейските пари са предназначени за реални проекти, а не за илюзии, и че отговорността започва от местните кметове. Варненчани наблюдават с надежда, че истината ще излезе наяве, без нови жертви от корупцията.
