Лиляна Павлова на конференция за разширяването: Европейската перспектива продължава да бъде мотив за реформи
„ Европейската вероятност продължава да бъде главен претекст за дълбоки
стопански и политически промени, за постигането на сигурност в районите
и разцвет на жителите. Затова и България сложи на масата тематиката за
Западните Балкани “. Това сподели министърът за Българското председателство на
Съвета на Европейски Съюз Лиляна Павлова при присъединяване си във водещото годишно събитие на
Европейския комитет на районите на Европейски Съюз - „ Денят на разширението “.
Четвъртото издание на форума тази година се провежда със
съдействието на Българското председателство на Европейски Съюз. Цел на форума е да се чуят
позициите, страховете и упованията на локалните и районни представители
от Европейски Съюз за положението и бъдещето на процеса на разширението на Съюза. В
полемиката уастваха Карл-Хайнц Ламберц, президент на Европейския комитет на
районите и комисарят по разширението и районна политика Йоханес Хан.
„ Напредъкът на страните от Западните Балкани по пътя към Европейски Съюз би трябвало да
се основава на правилото на личните заслуги, като се вземат поради
самостоятелните достижения на всяка обособена страна. Необходимо е, схваща
се, да бъдат решени и всички отворени двустранни въпроси сред сътрудниците
преди присъединението към Европейски Съюз, с цел да подсигуряваме непоклатимост, а не да внасяме
неустойчивост в общият ни дом “, сподели още министър Лиляна Павлова. Тя акцентира,
че България изцяло поддържа метода на Комисията, изложен в Стратегията за
Западните Балкани от 6 февруари т. година Министърът за Българското
председателство изрази вяра, че европейските страни от една страна и
всички, на които следва да изминат пътя към участието от друга, ще намерят
общ език и дружно ще положат старания в името на стратегическата инвестиция в
мира, демокрацията, просперитета, сигурността и стабилността в Европа.
Министър Павлова означи достиженията на България разследване на 11-
годишното ни участие в Съюза – бързото основаване на партньорски връзки
разследване на гарантирането на свободите за придвижване на артикули, хора, капитали и
услуги, икономическия и обществения прогрес, реализиране на резистентен Брутният вътрешен продукт,
създаване на институционален потенциал, вложения в обучение,
опазване на здравето и обществени услуги, развиване и рационализация на
инфраструктурата, повишаване на вложенията и изравняването на районите,
по-активно присъединяване на жителите в локалното и националното ръководство. На
национално равнище участието ни в Европейски Съюз има позитивно влияние върху бизнес
индикаторите заради потреблението на финансиране от европейските фондове,
означи министър Павлова - 35% по-високи равнища на вложения в частни
компании, 24% нарастване на разноските за заплати, 20% нарастване на
производството на компании, 11% растеж на приходите, 4% по-висока облага.
Министър Лиляна Павлова акцентира взаимният интерес от разширението
на Западните Балкани. От една страна Европейски Съюз е най-големият донор в Западните
Балкани, главен търговски сътрудник и вложител в региона, а от построяването
на инфраструктурата и транспортните коридори ще има изгода и европейската
стопанска система, бизнес, туризъм. Със скъсяването на дистанциите се усилват
опциите, означи министър Павлова - за образование, за районно
съдействие, културен продан, възстановяване на добросъседските връзки.
Срещата на върха на водачите на Европейски Съюз и сътрудниците от Западните Балкани,
която ще се организира в София на 17 май, има точно тази цел – да удостовери
европейската вероятност на района, да се плануват съответни начинания за
възстановяване на свързаността сред страните и да се обърне по-голямо внимание
на взаимната работа по общи провокации като сигурността и
миграцията. Министърът акцентира, че към този момент има гаранции, че тази среща няма да
остане еднократно събитие и че Западните Балкани ще продължат да бъдат в
центъра на Европейски Съюз и след Българското председателство. Темата към този момент е измежду
целите и на Австрийското председателство, а Хърватия е подготвена да
провежда идната среща на високо ниво сред Европейски Съюз и Световната банка по
време на председателство си през 2020 година
„ Имаме потребност от общ метод, без който не можем да посрещнем общите ни
провокации “, уточни министър Павлова.
стопански и политически промени, за постигането на сигурност в районите
и разцвет на жителите. Затова и България сложи на масата тематиката за
Западните Балкани “. Това сподели министърът за Българското председателство на
Съвета на Европейски Съюз Лиляна Павлова при присъединяване си във водещото годишно събитие на
Европейския комитет на районите на Европейски Съюз - „ Денят на разширението “.
Четвъртото издание на форума тази година се провежда със
съдействието на Българското председателство на Европейски Съюз. Цел на форума е да се чуят
позициите, страховете и упованията на локалните и районни представители
от Европейски Съюз за положението и бъдещето на процеса на разширението на Съюза. В
полемиката уастваха Карл-Хайнц Ламберц, президент на Европейския комитет на
районите и комисарят по разширението и районна политика Йоханес Хан.
„ Напредъкът на страните от Западните Балкани по пътя към Европейски Съюз би трябвало да
се основава на правилото на личните заслуги, като се вземат поради
самостоятелните достижения на всяка обособена страна. Необходимо е, схваща
се, да бъдат решени и всички отворени двустранни въпроси сред сътрудниците
преди присъединението към Европейски Съюз, с цел да подсигуряваме непоклатимост, а не да внасяме
неустойчивост в общият ни дом “, сподели още министър Лиляна Павлова. Тя акцентира,
че България изцяло поддържа метода на Комисията, изложен в Стратегията за
Западните Балкани от 6 февруари т. година Министърът за Българското
председателство изрази вяра, че европейските страни от една страна и
всички, на които следва да изминат пътя към участието от друга, ще намерят
общ език и дружно ще положат старания в името на стратегическата инвестиция в
мира, демокрацията, просперитета, сигурността и стабилността в Европа.
Министър Павлова означи достиженията на България разследване на 11-
годишното ни участие в Съюза – бързото основаване на партньорски връзки
разследване на гарантирането на свободите за придвижване на артикули, хора, капитали и
услуги, икономическия и обществения прогрес, реализиране на резистентен Брутният вътрешен продукт,
създаване на институционален потенциал, вложения в обучение,
опазване на здравето и обществени услуги, развиване и рационализация на
инфраструктурата, повишаване на вложенията и изравняването на районите,
по-активно присъединяване на жителите в локалното и националното ръководство. На
национално равнище участието ни в Европейски Съюз има позитивно влияние върху бизнес
индикаторите заради потреблението на финансиране от европейските фондове,
означи министър Павлова - 35% по-високи равнища на вложения в частни
компании, 24% нарастване на разноските за заплати, 20% нарастване на
производството на компании, 11% растеж на приходите, 4% по-висока облага.
Министър Лиляна Павлова акцентира взаимният интерес от разширението
на Западните Балкани. От една страна Европейски Съюз е най-големият донор в Западните
Балкани, главен търговски сътрудник и вложител в региона, а от построяването
на инфраструктурата и транспортните коридори ще има изгода и европейската
стопанска система, бизнес, туризъм. Със скъсяването на дистанциите се усилват
опциите, означи министър Павлова - за образование, за районно
съдействие, културен продан, възстановяване на добросъседските връзки.
Срещата на върха на водачите на Европейски Съюз и сътрудниците от Западните Балкани,
която ще се организира в София на 17 май, има точно тази цел – да удостовери
европейската вероятност на района, да се плануват съответни начинания за
възстановяване на свързаността сред страните и да се обърне по-голямо внимание
на взаимната работа по общи провокации като сигурността и
миграцията. Министърът акцентира, че към този момент има гаранции, че тази среща няма да
остане еднократно събитие и че Западните Балкани ще продължат да бъдат в
центъра на Европейски Съюз и след Българското председателство. Темата към този момент е измежду
целите и на Австрийското председателство, а Хърватия е подготвена да
провежда идната среща на високо ниво сред Европейски Съюз и Световната банка по
време на председателство си през 2020 година
„ Имаме потребност от общ метод, без който не можем да посрещнем общите ни
провокации “, уточни министър Павлова.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ