Европейската комисия вижда отоплението с термопомпи като най-добрият вариант, а

Европейската комисия вижда отоплението с термопомпи като най-хубавият вид, а електрификацията като пътят, който Европа би трябвало да извърви във връзка с декарбонизацията на топлинния бранш. Повечето разбори в промишлеността сочат, че електрическите термопомпи ще образуват основата на бъдещата отоплителна система в Европа, само че делът на конфигурираните термопомпи в Европейски Съюз към момента е дребен, спрямо решенията за изкопаемите горива и цената към момента е извънредно висока, спрямо приложенията на въглища, петрол и природен газ.

В България също постепенно навлиза инсталирането на термопомпи, въпреки и висока обаче, инвестицията се връща бързо на семействата, споделя пред Българското национално радио Цветелина Ле – притежател на профилирана компания, която слага термопомпи.

“Има интерес от няколко години по-активно. Първо, тъй като няколко компании пуснаха термопомпи по-нисък клас и са малко по-достъпни. Те са доста ефикасни, само че за по-големи жилища. Тъй като инвестицията е огромна, да вземем за пример едно двустайно жилище, вложението може да стигне до 20 хиляди лв., според от желанието на клиента – какво да се инсталира към термопомпата и по какъв метод, дали ще е с подово отопление, дали ще е с климатици, дали ще е с радиатори, дали ще има бойлер към нея. Предимно термопомпи се инсталират в къщи, там инвестицията си заслужава. “

Електрическата термопомпа обаче няма да работи дейно в постройка, която не е добре изолирана:

“Ако дограмата е неприятна, в случай че апартаментът е външен, прохладен, в случай че прилежащите жилища не се отопляват, ще има топлозагуби. “