Целта на цифровите регулации на ЕС не са глобите, а спазването на правилата от платформите, каза в интервю за БТА Ева Майдел
Европейската комисия към този момент разполага с директни пълномощия за контрол над огромните онлайн платформи, а задачата на новото цифрово законодателство на Европейски Съюз не е налагането на санкции, а гарантирането на спазването на европейските правила. Това акцентира в изявление за Българска телеграфна агенция евродепутатът Ева Майдел от групата на Европейската национална партия (ГЕРБ-СДС), съдокладчик на Законодателния акт за изкуствения разсъдък (AI Act).
Разговорът е извършен в границите на самодейност, подкрепена от Европейския парламент и отдадена на използването на европейското законодателство в България. В изявлението Майдел разяснява готовността на Европейската комисия да упражнява ефикасен контрол над огромните софтуерни компании, ролята на националните институции, рестриктивните мерки върху ориентираната и персонализирана реклама и мястото на новите регулации в по-широкия спор за софтуерния суверенитет на Европейски Съюз.
Г-жо Майдел, доколко Европейската комисия е подготвена да упражнява ефикасен контрол над колоси като „ Мета “ (Meta), „ Google “ (Google) и „ ТикТок “ (TikTok) и по какъв начин България ще взе участие в този развой?
- Европейската комисия към този момент не е единствено наблюдаващ. С влизането в действие на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), Законодателния акт за цифровите пазари (DMA) и ) тя разполага с директни пълномощия във връзка с компании като „ Мета “ (Meta), „ Google “ (Google), „ ТикТок “ (TikTok) и „ Епъл “ (Apple). За мен обаче е извънредно значимо процедурите по налагане на санкции да не се възприемат като „ събиране на пари “ от огромните софтуерни компании. В Европа не използваме санкциите като форма на мита или налози – те са инструмент, с който платформите се предизвикват да съблюдават нашите правила.
По отношение на България – националните институции като Комисията за контролиране на известията, Съветът за електронни медии и Комисията за защита на конкуренцията имат роля да събират информация и да алармират Европейската комисия за хипотетични нарушавания. От своя страна Комисията разполага с задоволително принадлежности, с цел да прави инспекции и да влиза в разнообразни процедури с платформите.
Законодателният акт за цифровите услуги не разрешава таргетираната реклама към деца и потреблението на чувствителни персонални данни. Очаквате ли тези ограничавания да трансформират бизнес моделите на платформите? Какви са гаранциите против политически напън посредством използването на Акта за цифровите услуги?
- Това не е нещо ново за Европа. Европейските жители чакат страните членки и Европейският съюз да пазят техните права и да им обезпечават сигурност. Ако дадена платформа желае да оперира на пазар от над 500 милиона консуматори, тя би трябвало да се преценява с тези упования.
В българския подтекст можем да си напомним началото на съветската инвазия в Украйна, когато имаше случаи на унищожаване на наличие, сериозно към Русия, което провокира съществено публично неодобрение. Заедно с моя екип организирахме редица срещи с представители на „ Мета “, а в следствие компанията провежда събития в София, на които обясни по какъв начин действат механизмите ѝ за модериране на наличие.
Реалността е, че за огромните платформи мащабът на пазара има значение. Българският пазар е относително дребен и по тази причина към него не се ползва специфичен самостоятелен метод, а общият европейски модел. Именно това е и гаранцията, че нито настоящи, нито бъдещи държавни управления или институции ще могат да упражняват ефикасен политически напън върху онлайн платформите.
Може ли Актът за цифровите услуги да се преглежда като част от по-широката тактика на Европейски Съюз за софтуерен суверенитет – дружно с Акта за цифровите пазари, Акта за изкуствения разсъдък и регулациите за данните?
- Аз не съм измежду тези, които считат, че софтуерният суверенитет може да бъде реализиран само посредством законодателство и санкции. В актуалния свят, изключително в областта на технологиите, е мъчно да се приказва за цялостен народен или даже европейски суверенитет. В Европейския парламент постоянно обсъждаме дали Европа може независимо да създава всички нужни ѝ полупроводници – към този момент отговорът е негативен. Същото важи и за основаването на модели на изкуствен интелект от мащаба на „ ЧатДжиПиТи “ (ChatGPT).
По-важното обаче е, че това не е безусловно проблем. Европа би трябвало да откри собствен личен модел на софтуерно развиване, който не е наложително да следва американския. Ключово е обичайните европейски промишлености да не изтърван тази софтуерна вълна и да се модернизират.
Грешка е да се мисли, че задачата на това законодателство е да ограничи наличието на огромните американски софтуерни компании в Европа. Няма по какъв начин да накараме хората да спрат да употребяват платформи като „ Facebook “ (Facebook), нито това е нашата цел. Целта ни е тези платформи - „ Facebook “, „ Екс “ (X) и останалите - да съблюдават европейските правила.
Преди няколко седмици френският президент Еманюел Макрон сложи въпроса за какво разрешаваме на външни компании да оказват толкоз мощно въздействие върху децата ни. За мен няма значение дали тези компании са американски или не. Фактът, че децата прекарват часове в тези платформи, значи, че би трябвало да разбираме по какъв начин работят техните логаритми.
Често давам краен, само че индикативен образец. Има страни, в които технологиите са изненадващо добре развити, и една от тях е Иран. Там изкуствен интелект се употребява за следене дали дамите съблюдават условията на шериата за покриване на косите и лицата си, в това число при шофиране. Това води до налагане на ежедневни наказания - от санкции до отнемане от независимост. В Европейския съюз потреблението на изкуствен интелект за лицево различаване е мощно лимитирано - точно тъй като персоналните свободи и права са съществена част от европейската еднаквост. Това схващане ни отличава освен от Иран и Китай, само че в известна степен и от нашите сътрудници в Съединените щати.
Разговорът е извършен в границите на самодейност, подкрепена от Европейския парламент и отдадена на използването на европейското законодателство в България. В изявлението Майдел разяснява готовността на Европейската комисия да упражнява ефикасен контрол над огромните софтуерни компании, ролята на националните институции, рестриктивните мерки върху ориентираната и персонализирана реклама и мястото на новите регулации в по-широкия спор за софтуерния суверенитет на Европейски Съюз.
Г-жо Майдел, доколко Европейската комисия е подготвена да упражнява ефикасен контрол над колоси като „ Мета “ (Meta), „ Google “ (Google) и „ ТикТок “ (TikTok) и по какъв начин България ще взе участие в този развой?
- Европейската комисия към този момент не е единствено наблюдаващ. С влизането в действие на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), Законодателния акт за цифровите пазари (DMA) и ) тя разполага с директни пълномощия във връзка с компании като „ Мета “ (Meta), „ Google “ (Google), „ ТикТок “ (TikTok) и „ Епъл “ (Apple). За мен обаче е извънредно значимо процедурите по налагане на санкции да не се възприемат като „ събиране на пари “ от огромните софтуерни компании. В Европа не използваме санкциите като форма на мита или налози – те са инструмент, с който платформите се предизвикват да съблюдават нашите правила.
По отношение на България – националните институции като Комисията за контролиране на известията, Съветът за електронни медии и Комисията за защита на конкуренцията имат роля да събират информация и да алармират Европейската комисия за хипотетични нарушавания. От своя страна Комисията разполага с задоволително принадлежности, с цел да прави инспекции и да влиза в разнообразни процедури с платформите.
Законодателният акт за цифровите услуги не разрешава таргетираната реклама към деца и потреблението на чувствителни персонални данни. Очаквате ли тези ограничавания да трансформират бизнес моделите на платформите? Какви са гаранциите против политически напън посредством използването на Акта за цифровите услуги?
- Това не е нещо ново за Европа. Европейските жители чакат страните членки и Европейският съюз да пазят техните права и да им обезпечават сигурност. Ако дадена платформа желае да оперира на пазар от над 500 милиона консуматори, тя би трябвало да се преценява с тези упования.
В българския подтекст можем да си напомним началото на съветската инвазия в Украйна, когато имаше случаи на унищожаване на наличие, сериозно към Русия, което провокира съществено публично неодобрение. Заедно с моя екип организирахме редица срещи с представители на „ Мета “, а в следствие компанията провежда събития в София, на които обясни по какъв начин действат механизмите ѝ за модериране на наличие.
Реалността е, че за огромните платформи мащабът на пазара има значение. Българският пазар е относително дребен и по тази причина към него не се ползва специфичен самостоятелен метод, а общият европейски модел. Именно това е и гаранцията, че нито настоящи, нито бъдещи държавни управления или институции ще могат да упражняват ефикасен политически напън върху онлайн платформите.
Може ли Актът за цифровите услуги да се преглежда като част от по-широката тактика на Европейски Съюз за софтуерен суверенитет – дружно с Акта за цифровите пазари, Акта за изкуствения разсъдък и регулациите за данните?
- Аз не съм измежду тези, които считат, че софтуерният суверенитет може да бъде реализиран само посредством законодателство и санкции. В актуалния свят, изключително в областта на технологиите, е мъчно да се приказва за цялостен народен или даже европейски суверенитет. В Европейския парламент постоянно обсъждаме дали Европа може независимо да създава всички нужни ѝ полупроводници – към този момент отговорът е негативен. Същото важи и за основаването на модели на изкуствен интелект от мащаба на „ ЧатДжиПиТи “ (ChatGPT).
По-важното обаче е, че това не е безусловно проблем. Европа би трябвало да откри собствен личен модел на софтуерно развиване, който не е наложително да следва американския. Ключово е обичайните европейски промишлености да не изтърван тази софтуерна вълна и да се модернизират.
Грешка е да се мисли, че задачата на това законодателство е да ограничи наличието на огромните американски софтуерни компании в Европа. Няма по какъв начин да накараме хората да спрат да употребяват платформи като „ Facebook “ (Facebook), нито това е нашата цел. Целта ни е тези платформи - „ Facebook “, „ Екс “ (X) и останалите - да съблюдават европейските правила.
Преди няколко седмици френският президент Еманюел Макрон сложи въпроса за какво разрешаваме на външни компании да оказват толкоз мощно въздействие върху децата ни. За мен няма значение дали тези компании са американски или не. Фактът, че децата прекарват часове в тези платформи, значи, че би трябвало да разбираме по какъв начин работят техните логаритми.
Често давам краен, само че индикативен образец. Има страни, в които технологиите са изненадващо добре развити, и една от тях е Иран. Там изкуствен интелект се употребява за следене дали дамите съблюдават условията на шериата за покриване на косите и лицата си, в това число при шофиране. Това води до налагане на ежедневни наказания - от санкции до отнемане от независимост. В Европейския съюз потреблението на изкуствен интелект за лицево различаване е мощно лимитирано - точно тъй като персоналните свободи и права са съществена част от европейската еднаквост. Това схващане ни отличава освен от Иран и Китай, само че в известна степен и от нашите сътрудници в Съединените щати.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ