Европейската комисия в сряда излезе с предложение за поправка в

Европейската комисия в сряда излезе с предложение за корекция в газовата инструкция на Европейски Съюз.

„ Целта на поправките се заключава в довеждане докрай на съществуващата газова инструкция (2009/73/ЕС) и в уточняване, че главните правила на енергийното законодателство на Европейски Съюз (достъп на трети страни, регулирането на цени, делене на собствеността и бистрота ) ще се ползват за всички газопроводи за трети страни и от тях до границите на юрисдикцията на Европейски Съюз “, се споделя в известие на Европейската комисия.

Какво цели Европа?

Както считат от Европейска комисия, това ще подсигурява, че „ всички магистрални газопроводи, влизащи на територията на Европейския съюз ще се експлоатират при идентична степен на бистрота, досегаемост на други оператори и ще работят дейно “. На процедура новата корекция уголемява въздействието на Трети енергиен пакет върху морските газопроводи.

Европейската комисия планува и някои изключения от разпоредбите. В частност предлага да бъде позволено на страните - членки да имат опция да дават на съществуващите трансгранични газопроводи „ някои отстъпки от използването на директивата за всеки съответен случай, в случай че такива отстъпки не нанасят вреди на конкуренцията или сигурността на доставките “.

Това е втората основна корекция, която Европа подхваща през актуалната 2017 година По-рано по отношение на антимонополното дело против „ Газпром “ към този момент бе въведена опцията за интервенция на работата на Европейската комисия във връзка с контракти с трети страни.
На този декор на 8 ноември в пресата се появиха две основни и ненапълно спорни информации. От една страна - изказването на вицепрезидентът на Европейска комисия по въпросите на енергийния съюз Марош Шефчович (цитиран от РИА Новости), че комисията не се отхвърля от приемането на мандат от съдебна експертиза за договаряния с съветската страна за „ Северен поток 2 “. И от друга – мнението, че поради изгражданата газова инфраструктура в Европа и в частност интерконекторната съгласуваност и продължение на газовия пренос през Украйна, нужда от „ Северен поток 2 “ няма.

Ако новите законодателни планове станат действителност, те ще се ползват към частта от тези газопроводи, които се намират на територията на Европейския съюз. Това обаче може да докара до огромно комплициране – към крайните изходи на газопроводите да се оферират разнообразни законодателни правила, считат специалисти. От Европейска комисия пък афишират, че за решение на сходни проблеми да се водят интернационалните договаряния.

Както излиза наяве промените на газовата инструкция на процедура се вършат, с цел да обзет газопроводите, попадащи под юрисдикцията на Европейски Съюз през морската граница. Съществуващите газопроводи, върху които ще повлияе това предложение е за влизащите в Европейски Съюз от Норвегия, Алжир, Либия, Тунис, Мароко и Русия. Предложението може да окаже въздействие след Brexit върху газопроводите, съединяващи Англия със страните от Европейски Съюз.

На този стадий остава неразбираемо, по какъв начин ще се отразят поправките на Трансадриатическия газопровод (ТАР), макар че за него, както е знае се планувано към този момент изключение от разпоредбите на Трети енергиен пакет за 10 години.

Политика, не стопанска система

Една от най-големите рецензии към Русия е, че употребява газа като политическо оръжие. В момента обстановката се обръща, или най-малко Европа и Съединени американски щати се изравняват с Русия. Защото и Европейската комисия и Съединени американски щати стартират да излизат отвън икономическите правила и също да употребяват газа като политическо оръжие.

В частност истината е, че подхванатата корекция е ориентирана непосредствено против газопровода „ Северен поток 2 “. Засега за „ Турски поток “ не се приказва, само че офанзивата против тръбата от този газопровод за южната и югоизточната част на Еврапо също е реалност. Освен това поправките са непосредствено лобиране за доставките на полутечен природен газ от Съединени американски щати и допускат легализиране на новите наказания на Съединени американски щати против Русия. Разбира се, не би трябвало да се не помни, че желанието на Европейска комисия е в случай че бъдат признати поправките в газовата инструкция, да се ползват освен към бъдещите, само че и към към този момент съществуващите газопроводи.

Становището на Европейска комисия, че няма потребност от газова инфраструктура, като „ Северен поток 2 “ в действителност бе предстоящо. Още през предходната седмица немските медии, а тези дни и Файненшъл Таймс разясняват, че в името на актуалната коалиция в Германия, Меркел се е отказала от „ Северен поток 2 “. Тоест сегашната власт в Германия отдръпва политическата си поддръжка.

Неведнъж съветският министър на енергетиката Александър Новак разяснява, че маршрутът на „ Северен поток 2 “ и пренасочването като цяло на газовите потоци от Русия е обвързвано с находищата и с опциите на газовата инфраструктура. На този декор огромният въпрос, който стои пред тази част от Европа, в която попада и Българие е по какъв начин и по какви пътища ще доближава съветски газ, изключително след приключването на контракта сред Украйна и Русия след две години. Твърденията за опазване на дребна част от преноса, т.е. за наше утешение е по-добре да бъдат забравени, изключително на фона на появилата се информация, че украинската страна къса дипломатическите връзки с Русия.

Турски поток

„ Газпром “ стартира на 7 май строителството на морския сектор на газопровода „ Турски поток “. Проектът допуска създаване на две тръби с потенциал от по 15,75 милиарда куб м всяка. Първата тръба е предопределена за доставка на газ за турските консуматори, като би трябвало да бъде приключена през март 2018 година. Втората е предопределена за доставки на газ за Южна и Югоизточна Европа и строителството й би трябвало да бъде приключено през 2019 година Както обаче се показва в съглашението за „ Турски поток “, втората тръба може да стане действителност единствено при цялостни гаранции от страна на Европа.

Припомняме, че газовия тръст разисква с изключение на тръбата за Турция и няколко разновидността за продължаването на газопровода „ Турски поток “. Така да вземем за пример през февруари предходната година „ Газпром “, италианската Edison и гръцката DEPA подписаха меморандум за доставката на газ от Русия по дъното на Черно море през трети страни в Гърция и от Гърция за Италия за образуване на южния кулоар за доставка на съветски газ за Европа. За задачата страните считат да употребяват оптимално дейностите осъществени от италианската компания Edison и гръцката DEPA в границите на плана Poseidon.

В същото време през юни „ Газпром “ и България подписаха пътна карта за развиване на газотранспортната система в страната. Премиерът на България Бойко Борисов съобщи, че пътната карта допуска доставка на съветски газ през България от порядъка на 15,7 милиарда куб м (количеството, предвиждано за втората тръба на „ Турски поток “).
В началото на юли „ Газпром “ и Унгария подписаха съглашение за доставка на газ по „ Турски поток “. При реализиране на газопровода, газа ще доближава до Унгария през територията на България и Сърбия.

България не е огромен потребител на съветски газ. Все отново страната ни разчита на увеличение на каузи на синьото гориво. В актуалната обстановка би трябвало да се регистрира по какъв начин тъкмо ще се отразят сходни ремонти върху бъдещите стопански проекти. Още повече след яснотата, че най-малко до 10 – 15 години не може да се разчита на газови доставки от Средиземно море, а в случай че има такива ще са в дребни количества. На процедура измененията в газовата инструкция се оказва, че са чисто политически и може да доведат до последици за нашия район. Колкото и да е дребна тази опция би трябвало да се позволява. В частност те ще окажат и въздействие върху желанието на България да гради газов хъб „ Балкан “.

Вече е ясно, че европейските газови компании са разтревожени. Потребителите на синьо гориво също би трябвало да стартират да се тревожат, тъй като политическите планове, когато не са съобразени с икономическите благоприятни условия водят от една страна до недостиг и от друга до по-високи цени. В този смисъл си заслужава да се сложи и въпроса, дали няма да бъдат нанесени вреди и на към този момент съществуващата газова инфраструктура.