Михаил Екимджиев: Трябва спешно да се приеме закон вместо списъците по "Магнитски"
Европейската комисия незабавно желае пояснения от външното и финансовото министерства по отношение на правните учредения за рестриктивните мерки против компаниите към Делян Пеевски и Васил Божков, наложени от българските управляващи въз основата на глобите по закона " Магнитски ". Това излиза наяве от, оповестена от " Биволъ " в неделя. В коментар за уеб страницата министър Асен Василев твърди, че " няма нищо притеснително ", а формалният отговор на Министерството на финансите и Министерство на външните работи ще бъде върат към Европейска комисия в идващите няколко дни. За Европейска комисия въпросните ограничения на България са проблематичен казус, защото могат да се поясняват като пробив в политиката на съюза да не позволява екстериториално деяние на наказания от трети страни. Министерството на финансите твърди, че за вмешателство не може да се приказва, защото въпросните ограничения са подхванати посредством използване на българското, а не задграничното законодателство. Според МФ точно ограниченията, подхванати от българската страна са предотвратили шока, който би последвал при положение, че страната не беше подхванала навременни дейности. Това изказване е подкрепено и от адв. Александър Кашъмов, който е специалист по тематики, свързани с противопоставяне на корупцията и отбрана на правата.. В долните редове ще ви срещнем с причините по тематиката на адв. Михаил Екимджиев, различен водещ правозащитник и специалист по европейско право, който вижда сериозна заплаха от продължителното използване на ограниченията, ограничаващи правата на лица, без да има законово съображение за това.
Още от оповестението на глобите " Магнитски " на 2 юни и от публикуването на първия лист на Министерски съвет единствено два дни по-късно, значително адвокати, измежду които и аз, декларирахме, че описът може да бъде единствено една краткосрочна, краткотрайна рекомендация. Това е една бърза предварителна реакция на изпълнителната власт, целяща да защищити от разпространението на глобите на първо място обществените институции и в известна степен частния бранш. Но тогава всички изкушени по тематиката декларирахме, че това е единствено първата стъпка.
Само с тях не може да се реализира един дълготраен резултат, да се реализира рационалният баланс сред защитими полезности: от една страна, публичният интерес от непоклатимост на банките, от финансова непоклатимост на обществените институции и на бизнеса, въпреки това - правото на конкуренция и рискът от деформиране на вътрешния пазар в Европейски Съюз и, от трета страна, един характерен правозащитен аспект, състоящ се в това, че вкараните в листата имена на физически лица и изключително на компании търпят едни ограничавания, които нямат ясно законово съображение. Техни нарушавания и закононарушения не са открити по единствения очакван по националното законодателство ред.
Затова какви бяха верните стъпки?
Да, дано да има лист за първите няколко дни, първите седмици, само че редом с този лист неотложно трябваше изпълнителната власт първо да изиска единодушие от европейските институции, най-малкото мнения от страна на Европейска комисия какво да се прави в подобен невиждана за Европейски Съюз обстановка. И второ, за какво не, Съветът на Европейски Съюз да издаде правилник, по този начин както беше направено в една сходна обстановка. Визирам обстановката през 1990 година, когато Съвета за сигурност към Организация на обединените нации наложи сходни ограничаващи наказания за лица от Европейски Съюз със хипотетични връзки с талибаните.
Тогава, с цел да се избегне казусът с този вид екстериториалност, казусът с действието на този акт на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации на територията на Европейски Съюз, Съветът на Европейски Съюз издаде правилник, с който най-общо препотвърди тези ограничения, които бяха наложени по отношение на същите лица и от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Така беше избегната колизията сред правото на Европейски Съюз и към този момент по-общото интернационално обществено право, какъвто беше този акт на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации.
Още от оповестението на глобите " Магнитски " на 2 юни и от публикуването на първия лист на Министерски съвет единствено два дни по-късно, значително адвокати, измежду които и аз, декларирахме, че описът може да бъде единствено една краткосрочна, краткотрайна рекомендация. Това е една бърза предварителна реакция на изпълнителната власт, целяща да защищити от разпространението на глобите на първо място обществените институции и в известна степен частния бранш. Но тогава всички изкушени по тематиката декларирахме, че това е единствено първата стъпка.
Само с тях не може да се реализира един дълготраен резултат, да се реализира рационалният баланс сред защитими полезности: от една страна, публичният интерес от непоклатимост на банките, от финансова непоклатимост на обществените институции и на бизнеса, въпреки това - правото на конкуренция и рискът от деформиране на вътрешния пазар в Европейски Съюз и, от трета страна, един характерен правозащитен аспект, състоящ се в това, че вкараните в листата имена на физически лица и изключително на компании търпят едни ограничавания, които нямат ясно законово съображение. Техни нарушавания и закононарушения не са открити по единствения очакван по националното законодателство ред.
Затова какви бяха верните стъпки?
Да, дано да има лист за първите няколко дни, първите седмици, само че редом с този лист неотложно трябваше изпълнителната власт първо да изиска единодушие от европейските институции, най-малкото мнения от страна на Европейска комисия какво да се прави в подобен невиждана за Европейски Съюз обстановка. И второ, за какво не, Съветът на Европейски Съюз да издаде правилник, по този начин както беше направено в една сходна обстановка. Визирам обстановката през 1990 година, когато Съвета за сигурност към Организация на обединените нации наложи сходни ограничаващи наказания за лица от Европейски Съюз със хипотетични връзки с талибаните.
Тогава, с цел да се избегне казусът с този вид екстериториалност, казусът с действието на този акт на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации на територията на Европейски Съюз, Съветът на Европейски Съюз издаде правилник, с който най-общо препотвърди тези ограничения, които бяха наложени по отношение на същите лица и от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Така беше избегната колизията сред правото на Европейски Съюз и към този момент по-общото интернационално обществено право, какъвто беше този акт на Съвета за сигурност към Организация на обединените нации.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ