Брюксел не изключва промяна в плана за връщане на правилата за фискална дисциплина
Европейската комисия ще реши напролет дали да продължи с проекта си за реактивиране на европейските правила за фискална дисциплинираност през 2023 година, защото чака съветската инвазия в Украйна да забави икономическото й възобновяване след пандемията, макар че не планува, че ще го дерайлира, предава .
Изпълнителната власт на Общността показа тази сряда своите предварителни насоки за бюджетната политика за страните от Европейския съюз за 2023 година, в които се застъпва за започване на " постепенна фискална промяна ", с цел да се подсигурява устойчивостта на дълга, провокиран от Covid-19, само че предизвестява че политиките ще би трябвало да се приспособяват към " несигурната " икономическа обстановка.
Въпреки че е рано да се чака въздействието, което съветската инвазия в Украйна ще има върху Европейски Съюз, който глоби финансово Москва, " офанзивата евентуално ще повлияе отрицателно на растежа ", съобщи европейският комисар по стопанската система Паоло Джентилони при представянето на документа.
Сред рисковите фактори той уточни въздействието върху финансовите пазари, веригата на доставки, натиска върху цените на силата и въздействието върху доверието на потребителите. " Тази композиция от фактори и риск евентуално ще натежи доста върху икономическата агресия в Европейски Съюз, само че без да я дерайлира ", сподели Джентилони, визирайки растежа, който Брюксел оцени на 4% за тази година при започване на февруари.
С тези прогнози Брюксел възнамерява през идната година да спре използването на защитната уговорка, с която разпоредбите за надзор на недостига и дълга бяха замразени през 2020 година, с цел да му разреши да отговори с големи обществени разноски на пандемията, само че обстановката в Украйна може да наложи преразглеждане на тактиката, написа изданието.
" Предвид актуалната неустановеност, ще създадем преоценка на плануваното деактивиране на защитната уговорка през 2023 година ", сподели Джентилони и добави, че този разбор ще бъде осъществен въз основа на пролетната икономическа прогноза, оповестена от Комисията през май, с цел да се видят икономическите последствия от рецесията.
" Неизбежно нашите наказания (срещу Москва) ще имат негативни последствия за стопанската система, само че това е цена, която си коства да се заплати за отбрана на демокрацията и мира “, добави заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
На този декор, насоките, оповестени през днешния ден от Изпълнителната власт на Общността, приканват за продължение на тясно съгласуване на фискалните политики на 27-те членки през 2023 година и за гарантиране на устойчивостта на дълга посредством " постепенна " фискална промяна, съчетана с вложения и промени, които насърчават устойчивия напредък.
Комисията показва, че фискалните тактики би трябвало да вземат поради поддръжката, която страните ще получат от Фонда за възобновяване след пандемия от 800 млрд. евро и да бъдат диференцирани според от обстановката във всяка страна.
Високозадлъжнелите страни членки " би трябвало да стартират последователно понижаване на дълга ", ограничавайки нарастването на разноските и предприемайки фискална промяна през 2023 година, без да вземат поради вноските от Фонда за възобновяване или други прехвърляния от Европейски Съюз, споделя Комисията.
Корекцията не е толкоз незабавна за тези със междинни или ниски равнища на дълг, на които Брюксел предлага усилване на вложенията за екологичен и цифров преход, като имат " неутрална " фискална позиция. Във всеки случай Комисията предизвестява, че " една прекомерно внезапна консолидация може да повлияе отрицателно на растежа " и приканва за финансиране на " висококачествени " вложения с националните бюджети, благоприятстващи за растежа.
Тези рекомендации ще бъдат приспособени съгласно развиването на обстановката и най-късно през май, с цел да могат държавните управления да приготвят своите бюджети за 2023 г. Успоредно с това Комисията продължава да работи по промяната на фискалните правила за реализиране на консенсус сред 27-те членки преди идната година.
Изпълнителната власт на Общността показа тази сряда своите предварителни насоки за бюджетната политика за страните от Европейския съюз за 2023 година, в които се застъпва за започване на " постепенна фискална промяна ", с цел да се подсигурява устойчивостта на дълга, провокиран от Covid-19, само че предизвестява че политиките ще би трябвало да се приспособяват към " несигурната " икономическа обстановка.
Въпреки че е рано да се чака въздействието, което съветската инвазия в Украйна ще има върху Европейски Съюз, който глоби финансово Москва, " офанзивата евентуално ще повлияе отрицателно на растежа ", съобщи европейският комисар по стопанската система Паоло Джентилони при представянето на документа.
Сред рисковите фактори той уточни въздействието върху финансовите пазари, веригата на доставки, натиска върху цените на силата и въздействието върху доверието на потребителите. " Тази композиция от фактори и риск евентуално ще натежи доста върху икономическата агресия в Европейски Съюз, само че без да я дерайлира ", сподели Джентилони, визирайки растежа, който Брюксел оцени на 4% за тази година при започване на февруари.
С тези прогнози Брюксел възнамерява през идната година да спре използването на защитната уговорка, с която разпоредбите за надзор на недостига и дълга бяха замразени през 2020 година, с цел да му разреши да отговори с големи обществени разноски на пандемията, само че обстановката в Украйна може да наложи преразглеждане на тактиката, написа изданието.
" Предвид актуалната неустановеност, ще създадем преоценка на плануваното деактивиране на защитната уговорка през 2023 година ", сподели Джентилони и добави, че този разбор ще бъде осъществен въз основа на пролетната икономическа прогноза, оповестена от Комисията през май, с цел да се видят икономическите последствия от рецесията.
" Неизбежно нашите наказания (срещу Москва) ще имат негативни последствия за стопанската система, само че това е цена, която си коства да се заплати за отбрана на демокрацията и мира “, добави заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
На този декор, насоките, оповестени през днешния ден от Изпълнителната власт на Общността, приканват за продължение на тясно съгласуване на фискалните политики на 27-те членки през 2023 година и за гарантиране на устойчивостта на дълга посредством " постепенна " фискална промяна, съчетана с вложения и промени, които насърчават устойчивия напредък.
Комисията показва, че фискалните тактики би трябвало да вземат поради поддръжката, която страните ще получат от Фонда за възобновяване след пандемия от 800 млрд. евро и да бъдат диференцирани според от обстановката във всяка страна.
Високозадлъжнелите страни членки " би трябвало да стартират последователно понижаване на дълга ", ограничавайки нарастването на разноските и предприемайки фискална промяна през 2023 година, без да вземат поради вноските от Фонда за възобновяване или други прехвърляния от Европейски Съюз, споделя Комисията.
Корекцията не е толкоз незабавна за тези със междинни или ниски равнища на дълг, на които Брюксел предлага усилване на вложенията за екологичен и цифров преход, като имат " неутрална " фискална позиция. Във всеки случай Комисията предизвестява, че " една прекомерно внезапна консолидация може да повлияе отрицателно на растежа " и приканва за финансиране на " висококачествени " вложения с националните бюджети, благоприятстващи за растежа.
Тези рекомендации ще бъдат приспособени съгласно развиването на обстановката и най-късно през май, с цел да могат държавните управления да приготвят своите бюджети за 2023 г. Успоредно с това Комисията продължава да работи по промяната на фискалните правила за реализиране на консенсус сред 27-те членки преди идната година.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ