ЕК прави информационна кампания за еврото в България
Европейската комисия ще направи осведомителна акция във връзка приемането на еврото и бъдещото влизане на България в еврозоната. Това се оповестява на
Целта на самодейността на Европейската комисия " #ЗаЕврото в резюме: отговорите, които търсим " е да даде налична информация за процеса на въвеждане на еврото в България и по какъв начин той ще се отрази на всекидневието на българските жители. Кампанията, която стартира през септември 2023 година, ще показа 10 видеоклипове по основни тематики, свързани с новите пари. Сред тях: процесът на замяната на лв. с еврото; отражението върху всекидневието на хората; и действителните обстоятелства зад най-често срещаните легенди за еврото.
Любопитното е, че такава акция държавните управления у нас - постоянни и служебни, по този начин и към момента не са подели.
Ето какво пишат от представителството на Европейска комисия по тематиката
Еврозоната е паричен съюз на страните членки на Европейския съюз, приели еврото като своя публична валута. Формалният ѝ старт е 1 януари 1999 година, когато е основано самото евро. В началото то е паралелна и единствено виртуална валута на 11 страни, а през 2002 година се трансформира в същинска валута с банкноти и монети, които заменят марките, франковете, лирите, гулдените и останалите национални валути. От тогава Европейски Съюз мина през няколко разширявания и през днешния ден в еврозоната влизат 20 от 27-те страни членки с общо население 347 млн. души. Символичният предел от 350 млн. души ще бъде преминат откакто към еврозоната се причисли България. Страната ни е в процедура по присъединение и се стреми да стане част от еврозоната през 2025 година
Еврото е втората по значителност валута в международната търговия и финансови потоци след американския $. Ползва се необятно и в страните членки на Европейски Съюз, които са отвън еврозоната, а също и в други страни, в които забележителен дял от покупко-продажбите с парцели, заемите и други се котират в евро. Множество валути по света, в това число и българският лев, са " вързани за " или " прикрепени към " еврото.
Приемането на единната европейска валута е ангажимент, който всяка страна поема при влизането си в Европейски Съюз. Единствено Дания има особено контрактувано изключение да резервира валутата си, като датската крона въпреки всичко остава тясно обвързвана с еврото и е част от валутния механизъм ERM II. Въвеждането на единната европейска валута може да стане едвам когато съответната страна е подготвена и дава отговор на избрани стопански критерии. Краен период за приемането на еврото не е очакван.
От самото основаване на еврото българският лев е " вързан ", т.е. прикован към него посредством валутен ръб при курс 1.95583 лв. за едно евро. За 25 години курсът в никакъв случай не е променян и не е бил под значителен напън, което значително ще улесни прехода към единната валута. Благодарение на дългите години с закрепен курс, редица изгоди от еврото в България към този момент са налице - да вземем за пример валутната и финансовата непоклатимост.
Приемането на еврото ще донесе и други преимущества за България. То ще улесни интернационалната търговия, вложенията и туризма като отстрани потребността от обмяна на валута и надлежно разноските за комисиони. С въвеждането на еврото се чака таксите за банкови преводи също да поевтинеят, а лихвите по заемите за хората, компаниите и държавното управление да са дълготрайно и стабилно по-ниски. Прогнозата е вследствие на всичко това задграничните вложители да стартират да одобряват България като по-привлекателна дестинация, което да докара до приток на капитали. Водещи рейтингови организации като S&P, Moody’s и Fitch са дали индикация в оценките си за България, че присъединението към еврозоната ще докара до повишаване на рейтинга на страната.
Дългите години на фискална дисциплинираност, мощното доверие във валутния ръб и задължението за поддържането му доведоха до извънредно невисок валутен риск за България сега. Приемането на еврото отстрани изцяло валутния риск и даже дава опция на България да употребява избавителните механизми на еврозоната при положение на потребност. Не на последно място присъединението към еврозоната би подобрило действието на институциите и администрацията, а също и цялостната известност на страната.
Понастоящем задачата, която българското държавно управление и Българска народна банка са сложили, е еврото да бъде признато " допустимо най-скоро, само че не по-късно от 1 януари 2025 година ". Предишната целева дата – януари 2024 година – бе отсрочена. Макар да няма нормативно условие, до момента всички страни са влизали в еврозоната от началото на календарната година заради на практика съображения като улеснение на осчетоводяването, данъчното облагане и така нататък
Преди да одобри еврото България би трябвало да е направила нужните законови промени за елементарен преход към единната валута. Необходим е специфичен закон за приемането на еврото, в който да са написани всички правила за превалутиране, изписване на цените в двете валути, периоди, в които левът и еврото редом ще са публична валута и така нататък Налагат се също голям брой промени в други закони, които да утвърдят еврото като национална валута, да регламентират пълномощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската национална банка (БНБ), както и да обезпечат безпроблемното прекосяване на банковата и платежната система към еврото. Работата по всички тези промени е в ход: част от плановете са към този момент подготвени и се съветват с ЕЦБ.
Другата значима стъпка е оценката за готовността на България за еврото. Тя се прави посредством така наречен конвергентни отчети на ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК). Такъв отчет се изготвя минимум един път на две години, а съгласно графика идващият ще бъде през юни 2024 година Чрез конвергентните отчети двете институции преценят до каква степен всички страни членки, които не употребяват еврото, покриват съответните стопански условия (т.нар. Маастрихтски критерии), както и до каква степен законодателството им е приведено в сходство с това на еврозоната. Ако до тогава българският парламент е приел нужните закони, главното предизвикателство за страната се обрисува да бъде отговорът на условието за инфлация. След вероятно позитивно мнение от Европейска комисия и ЕЦБ, пътят към еврото би бил на практика открит, като официално се минава и през рекомендация от Европейска комисия и решение на държавните управления на страните членки в Съвета на Европейски Съюз.
Наскоро партия " Възраждане " инициира референдум за еврото. Парламентът обаче отхвърли тази самодейност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Целта на самодейността на Европейската комисия " #ЗаЕврото в резюме: отговорите, които търсим " е да даде налична информация за процеса на въвеждане на еврото в България и по какъв начин той ще се отрази на всекидневието на българските жители. Кампанията, която стартира през септември 2023 година, ще показа 10 видеоклипове по основни тематики, свързани с новите пари. Сред тях: процесът на замяната на лв. с еврото; отражението върху всекидневието на хората; и действителните обстоятелства зад най-често срещаните легенди за еврото.
Любопитното е, че такава акция държавните управления у нас - постоянни и служебни, по този начин и към момента не са подели.
Ето какво пишат от представителството на Европейска комисия по тематиката
Еврозоната е паричен съюз на страните членки на Европейския съюз, приели еврото като своя публична валута. Формалният ѝ старт е 1 януари 1999 година, когато е основано самото евро. В началото то е паралелна и единствено виртуална валута на 11 страни, а през 2002 година се трансформира в същинска валута с банкноти и монети, които заменят марките, франковете, лирите, гулдените и останалите национални валути. От тогава Европейски Съюз мина през няколко разширявания и през днешния ден в еврозоната влизат 20 от 27-те страни членки с общо население 347 млн. души. Символичният предел от 350 млн. души ще бъде преминат откакто към еврозоната се причисли България. Страната ни е в процедура по присъединение и се стреми да стане част от еврозоната през 2025 година
Еврото е втората по значителност валута в международната търговия и финансови потоци след американския $. Ползва се необятно и в страните членки на Европейски Съюз, които са отвън еврозоната, а също и в други страни, в които забележителен дял от покупко-продажбите с парцели, заемите и други се котират в евро. Множество валути по света, в това число и българският лев, са " вързани за " или " прикрепени към " еврото.
Приемането на единната европейска валута е ангажимент, който всяка страна поема при влизането си в Европейски Съюз. Единствено Дания има особено контрактувано изключение да резервира валутата си, като датската крона въпреки всичко остава тясно обвързвана с еврото и е част от валутния механизъм ERM II. Въвеждането на единната европейска валута може да стане едвам когато съответната страна е подготвена и дава отговор на избрани стопански критерии. Краен период за приемането на еврото не е очакван.
От самото основаване на еврото българският лев е " вързан ", т.е. прикован към него посредством валутен ръб при курс 1.95583 лв. за едно евро. За 25 години курсът в никакъв случай не е променян и не е бил под значителен напън, което значително ще улесни прехода към единната валута. Благодарение на дългите години с закрепен курс, редица изгоди от еврото в България към този момент са налице - да вземем за пример валутната и финансовата непоклатимост.
Приемането на еврото ще донесе и други преимущества за България. То ще улесни интернационалната търговия, вложенията и туризма като отстрани потребността от обмяна на валута и надлежно разноските за комисиони. С въвеждането на еврото се чака таксите за банкови преводи също да поевтинеят, а лихвите по заемите за хората, компаниите и държавното управление да са дълготрайно и стабилно по-ниски. Прогнозата е вследствие на всичко това задграничните вложители да стартират да одобряват България като по-привлекателна дестинация, което да докара до приток на капитали. Водещи рейтингови организации като S&P, Moody’s и Fitch са дали индикация в оценките си за България, че присъединението към еврозоната ще докара до повишаване на рейтинга на страната.
Дългите години на фискална дисциплинираност, мощното доверие във валутния ръб и задължението за поддържането му доведоха до извънредно невисок валутен риск за България сега. Приемането на еврото отстрани изцяло валутния риск и даже дава опция на България да употребява избавителните механизми на еврозоната при положение на потребност. Не на последно място присъединението към еврозоната би подобрило действието на институциите и администрацията, а също и цялостната известност на страната.
Понастоящем задачата, която българското държавно управление и Българска народна банка са сложили, е еврото да бъде признато " допустимо най-скоро, само че не по-късно от 1 януари 2025 година ". Предишната целева дата – януари 2024 година – бе отсрочена. Макар да няма нормативно условие, до момента всички страни са влизали в еврозоната от началото на календарната година заради на практика съображения като улеснение на осчетоводяването, данъчното облагане и така нататък
Преди да одобри еврото България би трябвало да е направила нужните законови промени за елементарен преход към единната валута. Необходим е специфичен закон за приемането на еврото, в който да са написани всички правила за превалутиране, изписване на цените в двете валути, периоди, в които левът и еврото редом ще са публична валута и така нататък Налагат се също голям брой промени в други закони, които да утвърдят еврото като национална валута, да регламентират пълномощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската национална банка (БНБ), както и да обезпечат безпроблемното прекосяване на банковата и платежната система към еврото. Работата по всички тези промени е в ход: част от плановете са към този момент подготвени и се съветват с ЕЦБ.
Другата значима стъпка е оценката за готовността на България за еврото. Тя се прави посредством така наречен конвергентни отчети на ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК). Такъв отчет се изготвя минимум един път на две години, а съгласно графика идващият ще бъде през юни 2024 година Чрез конвергентните отчети двете институции преценят до каква степен всички страни членки, които не употребяват еврото, покриват съответните стопански условия (т.нар. Маастрихтски критерии), както и до каква степен законодателството им е приведено в сходство с това на еврозоната. Ако до тогава българският парламент е приел нужните закони, главното предизвикателство за страната се обрисува да бъде отговорът на условието за инфлация. След вероятно позитивно мнение от Европейска комисия и ЕЦБ, пътят към еврото би бил на практика открит, като официално се минава и през рекомендация от Европейска комисия и решение на държавните управления на страните членки в Съвета на Европейски Съюз.
Наскоро партия " Възраждане " инициира референдум за еврото. Парламентът обаче отхвърли тази самодейност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ