ЕК дава България на съд по 3 въпроса, сред които правото на информация в наказателно производство
Европейската комисия заяви, че е решила да предяви иск против България пред Съда на Европейски Съюз по три въпроса - нашата страна не е въвела вярно условията за правото на информация в наказателното производство; не е въвела условията за досегаемост за хора с увреждания до артикули и услуги; срещу българския Закон за обществените услуги, който дефинира оптималната дълготрайност от шест месеца за даване на краткотрайни обществени услуги.
Европейската комисия заяви, че е решила да предяви иск против България пред Съда на Европейски Съюз за това, че нашата страна не е въвела вярно условията за правото на информация в наказателното произвеждане. Крайният период за въвеждане на разпоредбите беше 2 юни 2014 година.
На 23 септември 2021 година комисията изпрати публично уведомително писмо на България по този мотив, на 28 септември 2023 година изпрати стимулирано мнение. България към момента не е дала отговор изцяло на опасенията, като да вземем за пример неправилното въвеждане на приложното поле на разпоредбите във връзка с тези, които на процедура са обвинени в осъществяването на закононарушение, само че против които към момента не е предявено публично обвиняване.
Това значи, че в България обвинените без публично обвиняване в осъществяването на закононарушение не се употребяват от правата, които им дава европейското законодателство, а това може да окаже доста влияние върху справедливостта на правосъдния развой против тях. Този въпрос визира вярното въвеждане на материалните права, да вземем за пример правото на информация за правата, което съгласно българското законодателство не се дава и на в действителност обвинените. Въпреки че България е подхванала първи стъпки за справяне с откритите проблеми, взетите спомагателни ограничения към момента не са задоволителни, разяснява Европейска комисия.
Допълва се, че европейските правила обезпечават взаимното признание на присъдите сред страните от Европейски Съюз.
Европейската комисия заяви, че е решила да предяви иск против България пред Съда на Европейския съюз поради това, че не е въвела в националното законодателство европейските правила за достъпността на съществени артикули и услуги за хора с увреждания.
България разгласи, че ще предложи законопроект и ще го показа на Народното събрание през декември 2023 година, само че Европейска комисия към момента не е получила публично съобщение. Затова комисията е стигнала до заключението, че европейските правила не са въведени в българското законодателство.
Правилата изискват съществени артикули и услуги, като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните връзки, да бъдат налични за хората с увреждания. Това ще помогне за увеличение на дейното присъединяване в обществото, в това число в образованието и заетостта, както и за по-голяма автономия и повече благоприятни условия за напредване на хората с увреждания, наброяващи над 100 милиона европейски жители, се показва в известието.
Комисията изпрати на България публично уведомително писмо през юли 2022 година и стимулирано мнение през юли 2023 година. Европейските правила са в действие от 2019 година, като крайният период за въвеждането им беше 28 юни 2022 година. Дружествата и службите би трябвало да извършват условията до 28 юни следващата година, разяснява Европейска комисия.
Европейската комисия заяви, че е решила да предяви иск против България пред Съда на Европейския съюз поради българския Закон за обществените услуги, който дефинира оптималната дълготрайност от шест месеца за даване на краткотрайни обществени услуги, като консултантски услуги или услуги по покровителство, общественополезен труд, терапия и рехабилитация, образования за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи.
Българският закон за обществените услуги е в нарушаване на европейското законодателство, разяснява Европейска комисия. Държавите от Европейски Съюз не могат да дефинират оптимален период за краткотрайните услуги. Концепцията за краткотрайно даване на услуги се основава на няколко разнообразни индикатора, като дълготрайност, прецизност, честота или непрекъснатост на услугите. Държавите не могат да изискват от икономическите оператори да откриват място на стопанска активност на тяхна територия за услуги, се прибавя в известието.
През юли 2019 година Европейска комисия изпрати първо публично уведомително писмо, последвано от стимулирано мнение през юли 2020 година. България призна нарушаването през 2020 година, само че не е подхванала дейности, с цел да отговори на условията. Тъй като България остава в нарушаване на разпоредбите на Европейски Съюз, комисията е реши да отнесе въпроса до Съда на Европейски Съюз.
Според европейското законодателство страните от Европейски Съюз би трябвало да съблюдават правото на сдруженията да дават услуги в европейска страна, друга от тази, в която са открити. Държавата от Европейски Съюз, където се дава услугата, би трябвало да обезпечи свободен достъп до и свободно практикуване на активността по даване на услугата на цялата си територия, се добавя в събощението.
Предвиденото в спомагателните разпореждания на Закона за обществените услуги условие за ограничение на периода за краткотрайно даване на обществени услуги според българския Закон за обществените услуги до шест месеца в границите на една календарна година лимитира свободното даване на тези услуги. Така доставчиците, които желаят да дават обществени услуги за повече от шест месеца в границите на една календарна година, са принудени да се открият в България, а това е доста съществено ограничаване, регистрира Европейска комисия.
Европейската комисия заяви, че е решила да предяви иск против България пред Съда на Европейски Съюз за това, че нашата страна не е въвела вярно условията за правото на информация в наказателното произвеждане. Крайният период за въвеждане на разпоредбите беше 2 юни 2014 година.
На 23 септември 2021 година комисията изпрати публично уведомително писмо на България по този мотив, на 28 септември 2023 година изпрати стимулирано мнение. България към момента не е дала отговор изцяло на опасенията, като да вземем за пример неправилното въвеждане на приложното поле на разпоредбите във връзка с тези, които на процедура са обвинени в осъществяването на закононарушение, само че против които към момента не е предявено публично обвиняване.
Това значи, че в България обвинените без публично обвиняване в осъществяването на закононарушение не се употребяват от правата, които им дава европейското законодателство, а това може да окаже доста влияние върху справедливостта на правосъдния развой против тях. Този въпрос визира вярното въвеждане на материалните права, да вземем за пример правото на информация за правата, което съгласно българското законодателство не се дава и на в действителност обвинените. Въпреки че България е подхванала първи стъпки за справяне с откритите проблеми, взетите спомагателни ограничения към момента не са задоволителни, разяснява Европейска комисия.
Допълва се, че европейските правила обезпечават взаимното признание на присъдите сред страните от Европейски Съюз.
Европейската комисия заяви, че е решила да предяви иск против България пред Съда на Европейския съюз поради това, че не е въвела в националното законодателство европейските правила за достъпността на съществени артикули и услуги за хора с увреждания.
България разгласи, че ще предложи законопроект и ще го показа на Народното събрание през декември 2023 година, само че Европейска комисия към момента не е получила публично съобщение. Затова комисията е стигнала до заключението, че европейските правила не са въведени в българското законодателство.
Правилата изискват съществени артикули и услуги, като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните връзки, да бъдат налични за хората с увреждания. Това ще помогне за увеличение на дейното присъединяване в обществото, в това число в образованието и заетостта, както и за по-голяма автономия и повече благоприятни условия за напредване на хората с увреждания, наброяващи над 100 милиона европейски жители, се показва в известието.
Комисията изпрати на България публично уведомително писмо през юли 2022 година и стимулирано мнение през юли 2023 година. Европейските правила са в действие от 2019 година, като крайният период за въвеждането им беше 28 юни 2022 година. Дружествата и службите би трябвало да извършват условията до 28 юни следващата година, разяснява Европейска комисия.
Европейската комисия заяви, че е решила да предяви иск против България пред Съда на Европейския съюз поради българския Закон за обществените услуги, който дефинира оптималната дълготрайност от шест месеца за даване на краткотрайни обществени услуги, като консултантски услуги или услуги по покровителство, общественополезен труд, терапия и рехабилитация, образования за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи.
Българският закон за обществените услуги е в нарушаване на европейското законодателство, разяснява Европейска комисия. Държавите от Европейски Съюз не могат да дефинират оптимален период за краткотрайните услуги. Концепцията за краткотрайно даване на услуги се основава на няколко разнообразни индикатора, като дълготрайност, прецизност, честота или непрекъснатост на услугите. Държавите не могат да изискват от икономическите оператори да откриват място на стопанска активност на тяхна територия за услуги, се прибавя в известието.
През юли 2019 година Европейска комисия изпрати първо публично уведомително писмо, последвано от стимулирано мнение през юли 2020 година. България призна нарушаването през 2020 година, само че не е подхванала дейности, с цел да отговори на условията. Тъй като България остава в нарушаване на разпоредбите на Европейски Съюз, комисията е реши да отнесе въпроса до Съда на Европейски Съюз.
Според европейското законодателство страните от Европейски Съюз би трябвало да съблюдават правото на сдруженията да дават услуги в европейска страна, друга от тази, в която са открити. Държавата от Европейски Съюз, където се дава услугата, би трябвало да обезпечи свободен достъп до и свободно практикуване на активността по даване на услугата на цялата си територия, се добавя в събощението.
Предвиденото в спомагателните разпореждания на Закона за обществените услуги условие за ограничение на периода за краткотрайно даване на обществени услуги според българския Закон за обществените услуги до шест месеца в границите на една календарна година лимитира свободното даване на тези услуги. Така доставчиците, които желаят да дават обществени услуги за повече от шест месеца в границите на една календарна година, са принудени да се открият в България, а това е доста съществено ограничаване, регистрира Европейска комисия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ