ЕК дава България и Румъния на съд заради пречистването на градските отпадъчни води
Европейската комисия реши през днешния ден да предяви иск против България и Румъния пред Съда на Европейския съюз, заради това че не са изпълнили напълно отговорностите си за събиране и филтриране по Директивата за пречистването на градските отпадъчни води. Директивата има за цел да се пази здравето на хората и околната среда, като се изисква градските отпадъчни води да се събират и пречистват преди заустването им в околната среда.
Градовете би трябвало да изградят нужната инфраструктура за събиране и филтриране на градските отпадъчни води. Несъбраните или непречистените отпадъчни води могат да изложат на риск човешкото здраве и да замърсят езерата, реките, почвата, крайбрежните и подземните води. България и Румъния се възползваха от дерогации, с цел да се съобразят с тази инструкция.
В България 10 града с над 10 000 поданици не извършват условията на директивата по отношение на канализационните системи. В 20 огромни града градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, не се пречистват по подобаващ метод. В 30 огромни града България не обезпечава по-строго филтриране преди заустването на отпадъчни води в чувствителни зони. Всички тези агломерации трябваше да изпълнят условията до 31 декември 2010 година
Комисията изпрати на България публично уведомително писмо през юли 2017 година, последвано от стимулирано мнение през май 2020 година Комисията смята, че досегашните старания на органите на България и Румъния са незадоволителни, и заради това предявява иск против България и Румъния пред Съда на Европейския съюз.
Европейската зелена договорка цели нулево замърсяване за ефикасна отбрана на човешкото здраве, запазване на околната среда и реализиране на индиферентност във връзка с климата. Съгласно Директивата за пречистването на градските отпадъчни води страните членки би трябвало да разполагат с канализационни системи за всички селища с минимум 2000 поданици. Когато основаването на канализационна система не е целесъобразно, по-специално тъй като това би довело до несъразмерни разноски, вместо това могат да се употребяват самостоятелни или други подобаващи системи, при изискване че те реализират същото ниво на запазване на околната среда.
Държавите членки би трябвало също по този начин да подсигуряват, че заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, обслужващи селищата с минимум 2000 поданици, подхождат най-малко на равнището на вторично филтриране (състоящо се от филтриране на органични субстанции в градските отпадъчни води), преди да бъдат изпуснати в околната среда. Ако обещано населено място зауства отпадъчните си води в сензитивна зона, тя би трябвало да подсигурява, че те са подложени на филтриране, което е по-строго от вторичното.
Въпреки че спазването на директивата е отговорност най-много на националните органи, България и Румъния са се възползвали от доста финансиране от Европейски Съюз за филтриране на градските отпадъчни води посредством планове по линия на политиката на доближаване.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Градовете би трябвало да изградят нужната инфраструктура за събиране и филтриране на градските отпадъчни води. Несъбраните или непречистените отпадъчни води могат да изложат на риск човешкото здраве и да замърсят езерата, реките, почвата, крайбрежните и подземните води. България и Румъния се възползваха от дерогации, с цел да се съобразят с тази инструкция.
В България 10 града с над 10 000 поданици не извършват условията на директивата по отношение на канализационните системи. В 20 огромни града градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, не се пречистват по подобаващ метод. В 30 огромни града България не обезпечава по-строго филтриране преди заустването на отпадъчни води в чувствителни зони. Всички тези агломерации трябваше да изпълнят условията до 31 декември 2010 година
Комисията изпрати на България публично уведомително писмо през юли 2017 година, последвано от стимулирано мнение през май 2020 година Комисията смята, че досегашните старания на органите на България и Румъния са незадоволителни, и заради това предявява иск против България и Румъния пред Съда на Европейския съюз.
Европейската зелена договорка цели нулево замърсяване за ефикасна отбрана на човешкото здраве, запазване на околната среда и реализиране на индиферентност във връзка с климата. Съгласно Директивата за пречистването на градските отпадъчни води страните членки би трябвало да разполагат с канализационни системи за всички селища с минимум 2000 поданици. Когато основаването на канализационна система не е целесъобразно, по-специално тъй като това би довело до несъразмерни разноски, вместо това могат да се употребяват самостоятелни или други подобаващи системи, при изискване че те реализират същото ниво на запазване на околната среда.
Държавите членки би трябвало също по този начин да подсигуряват, че заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, обслужващи селищата с минимум 2000 поданици, подхождат най-малко на равнището на вторично филтриране (състоящо се от филтриране на органични субстанции в градските отпадъчни води), преди да бъдат изпуснати в околната среда. Ако обещано населено място зауства отпадъчните си води в сензитивна зона, тя би трябвало да подсигурява, че те са подложени на филтриране, което е по-строго от вторичното.
Въпреки че спазването на директивата е отговорност най-много на националните органи, България и Румъния са се възползвали от доста финансиране от Европейски Съюз за филтриране на градските отпадъчни води посредством планове по линия на политиката на доближаване.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ