Стратегически планове залагат значителен потенциал за борба с климатичните промени
Европейската комисия разгласява изследване, в което се прави оценка капацитетът за намаляване на последствията от климатичните промени на 19 стратегически проекта на държави-членки на Европейския съюз по Общата селскостопанска политика (ОСП) за интервала 2023—2027 година, излиза наяве от известие на формалния уеб страница на изпълнителния орган на общността В изследването се показва, че проектите имат опция да допринесат доста за задачите в региона на климата в селскостопанския бранш с планиран капацитет за намаляване на последствията до 31 милиона тона еквивалент на въглероден двуокис годишно, най-много за хващане на въглерод и понижаване на излъчванията от почвите.
Сеитбообращението или диверсификацията, разширението на сидератите и прекосяването към биологично земеделие са 3-те селскостопански практики, които способстват в най-голяма степен за прогнозния капацитет за намаляване на последствията от климатичните промени (общо 78%). По отношение на инструментите на ОСП екосхемите съставляват 38% от прогнозния капацитет за намаляване на последствията от климатичните промени, а уговорките в региона на околната среда и климата в границите на развиването на селските региони – 30%. Анализът също така демонстрира евентуален позитивен принос за отбраната на съществуващите въглеродни поглъщатели в размер на 29 милиона тона еквивалент на въглероден двуокис годишно. Подкрепата за поддържането на биологичното земеделие съставлява повече от половината (54%) от прогнозния капацитет за отбрана, следвана от поддържането (или управлението) на горското стопанство (22%) и отбраната на пасищата (18%).
Следва да се означи, че капацитетът за намаляване и отбрана се прави оценка на годишна основа, тъй че да може да бъде представян всяка година. На този стадий не е допустимо да се оцени дали този капацитет ще бъде изцяло осъществен и мащабът на приноса му за задачите в региона на климата до 2030 година ще зависи от окончателното асимилиране на ограниченията, от тяхната годишна допълняемост и сравнението с предходния програмен интервал на ОСП.
Извършеният разбор дефинира насочна точка за създаването на в допълнение усъвършенствана методология, като се употребяват данни на държавите-членки на Европейски Съюз за действителното използване на ограниченията и по-точни коефициенти за намаляване на последствията за подпомаганите аграрни практики. От друга страна методологията може да способства за понижаване на актуалното високо ниво на неустановеност в националната инвентаризация на излъчванията и поглъщанията в поземления бранш. Проучването включва рекомендации, отправени към националните органи в това отношение. Европейска комисия продължава да работи и да се ангажира тясно с всички държави-членки за възстановяване на дейностите, наблюдението и докладването, свързани със стратегическите проекти по ОСП и смекчаването на последствията от климатичните промени.
Докладът за напредъка на дейностите в региона на климата за 2024 година, оповестен от Европейска комисия през октомври 2024 година, сподели, че излъчванията от селското стопанство са намалели с 2% сред 2022 година и 2023 година, като в същото време се поддържа или усилва производството, с цел да се подсигурява продоволствената сигурност за всички жители на Европейски Съюз. Продължава работата, с цел да продължи и напредъкът, по-специално във връзка с улавянето на въглерод.
Стратегическите проекти по ОСП разпределят 32% от общия бюджет по ОСП за доброволни дейности за реализиране на прогрес във връзка с задачите в региона на околната среда, климата и хуманното отношение към животните, а 35% от земеделските земи в Европейски Съюз следва да се възползват от дейности както за хващане на въглерод, по този начин и за понижаване на излъчванията на азотен окис. Налице е също по този начин прогрес в отбраната на устойчивото ръководство на естествените запаси със обилни старания за запазване на почвите, като доброволните практики обгръщат 47% от земеделската земя в Европейски Съюз. Освен ОСП доста фондове на Европейски Съюз като LIFE, „ Хоризонт Европа " (по-специално задачата за почвите) и Кохезионният фонд са разполагаем за поощряване на поглъщането на въглерод.
Европейски Съюз има упоритостта да стане безпристрастен във връзка с климата до 2050 година, напомнят от Европейска комисия. Всички браншове би трябвало да изиграят своята роля, в това число селското стопанство и поземленият бранш, като понижат излъчванията и способстват за увеличение на въглеродния поглъщател в Европейски Съюз (в почвите, в детайлите от ландшафта и т.н.).
По пътя към 2050 година е от решаващо значение да се направи оценка на въздействието на политиките, тъй че страните членки да могат да програмират подобаващи ограничения, с цел да ги насочат твърдо към своите цели в региона на климата, настояват от изпълнителния орган на Европейски Съюз.
В оповестеното изследване се проучва евентуалният принос на 19 стратегически проекта по ОСП, обхващащи 18 страни членки (Белгия има два стратегически проекта по ОСП) за понижаване на излъчванията на парникови газове, увеличение на поглъщанията на въглерод и запазване на съществуващите въглеродни ресурси. Тези държави-членки обгръщат общо 92% от употребяваната в Европа земеделска повърхност и към 95% от предстоящите излъчвания на парникови газове в Европейски Съюз от селското стопанство – Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция. Проучването открива за първи път връзката сред инструментите, планувани в стратегическите проекти по ОСП от страните членки, и техния капацитет за намаляване на последствията от климатичните промени на ниво Европейски Съюз. Все отново изследването не регистрира приноса на други политики и ограничения, прилагани в държавите-членки отвън стратегическите проекти по ОСП, и техния капацитет за намаляване на последствията и отбрана.
Процесът на оценяване обезпечава приблизителни оценки с равнища на неустановеност, които зависят от наличната информация в ОСП, приложените коефициенти за намаляване и допусканията, направени за оценка на площта, върху която се ползва селскостопанската процедура.
Проучването ще бъде приключено с прибавянето на останалите 9 стратегически проекта по ОСП, планувано за началото на 2025 година Междувременно са стартирани действия за създаване на потенциал, включващи съответните органи на държавите-членки, за образование на национални специалисти в използването на методологията за изследване, с цел да се усъвършенства точността на оценките.
Сеитбообращението или диверсификацията, разширението на сидератите и прекосяването към биологично земеделие са 3-те селскостопански практики, които способстват в най-голяма степен за прогнозния капацитет за намаляване на последствията от климатичните промени (общо 78%). По отношение на инструментите на ОСП екосхемите съставляват 38% от прогнозния капацитет за намаляване на последствията от климатичните промени, а уговорките в региона на околната среда и климата в границите на развиването на селските региони – 30%. Анализът също така демонстрира евентуален позитивен принос за отбраната на съществуващите въглеродни поглъщатели в размер на 29 милиона тона еквивалент на въглероден двуокис годишно. Подкрепата за поддържането на биологичното земеделие съставлява повече от половината (54%) от прогнозния капацитет за отбрана, следвана от поддържането (или управлението) на горското стопанство (22%) и отбраната на пасищата (18%).
Следва да се означи, че капацитетът за намаляване и отбрана се прави оценка на годишна основа, тъй че да може да бъде представян всяка година. На този стадий не е допустимо да се оцени дали този капацитет ще бъде изцяло осъществен и мащабът на приноса му за задачите в региона на климата до 2030 година ще зависи от окончателното асимилиране на ограниченията, от тяхната годишна допълняемост и сравнението с предходния програмен интервал на ОСП.
Извършеният разбор дефинира насочна точка за създаването на в допълнение усъвършенствана методология, като се употребяват данни на държавите-членки на Европейски Съюз за действителното използване на ограниченията и по-точни коефициенти за намаляване на последствията за подпомаганите аграрни практики. От друга страна методологията може да способства за понижаване на актуалното високо ниво на неустановеност в националната инвентаризация на излъчванията и поглъщанията в поземления бранш. Проучването включва рекомендации, отправени към националните органи в това отношение. Европейска комисия продължава да работи и да се ангажира тясно с всички държави-членки за възстановяване на дейностите, наблюдението и докладването, свързани със стратегическите проекти по ОСП и смекчаването на последствията от климатичните промени.
Докладът за напредъка на дейностите в региона на климата за 2024 година, оповестен от Европейска комисия през октомври 2024 година, сподели, че излъчванията от селското стопанство са намалели с 2% сред 2022 година и 2023 година, като в същото време се поддържа или усилва производството, с цел да се подсигурява продоволствената сигурност за всички жители на Европейски Съюз. Продължава работата, с цел да продължи и напредъкът, по-специално във връзка с улавянето на въглерод.
Стратегическите проекти по ОСП разпределят 32% от общия бюджет по ОСП за доброволни дейности за реализиране на прогрес във връзка с задачите в региона на околната среда, климата и хуманното отношение към животните, а 35% от земеделските земи в Европейски Съюз следва да се възползват от дейности както за хващане на въглерод, по този начин и за понижаване на излъчванията на азотен окис. Налице е също по този начин прогрес в отбраната на устойчивото ръководство на естествените запаси със обилни старания за запазване на почвите, като доброволните практики обгръщат 47% от земеделската земя в Европейски Съюз. Освен ОСП доста фондове на Европейски Съюз като LIFE, „ Хоризонт Европа " (по-специално задачата за почвите) и Кохезионният фонд са разполагаем за поощряване на поглъщането на въглерод.
Европейски Съюз има упоритостта да стане безпристрастен във връзка с климата до 2050 година, напомнят от Европейска комисия. Всички браншове би трябвало да изиграят своята роля, в това число селското стопанство и поземленият бранш, като понижат излъчванията и способстват за увеличение на въглеродния поглъщател в Европейски Съюз (в почвите, в детайлите от ландшафта и т.н.).
По пътя към 2050 година е от решаващо значение да се направи оценка на въздействието на политиките, тъй че страните членки да могат да програмират подобаващи ограничения, с цел да ги насочат твърдо към своите цели в региона на климата, настояват от изпълнителния орган на Европейски Съюз.
В оповестеното изследване се проучва евентуалният принос на 19 стратегически проекта по ОСП, обхващащи 18 страни членки (Белгия има два стратегически проекта по ОСП) за понижаване на излъчванията на парникови газове, увеличение на поглъщанията на въглерод и запазване на съществуващите въглеродни ресурси. Тези държави-членки обгръщат общо 92% от употребяваната в Европа земеделска повърхност и към 95% от предстоящите излъчвания на парникови газове в Европейски Съюз от селското стопанство – Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция. Проучването открива за първи път връзката сред инструментите, планувани в стратегическите проекти по ОСП от страните членки, и техния капацитет за намаляване на последствията от климатичните промени на ниво Европейски Съюз. Все отново изследването не регистрира приноса на други политики и ограничения, прилагани в държавите-членки отвън стратегическите проекти по ОСП, и техния капацитет за намаляване на последствията и отбрана.
Процесът на оценяване обезпечава приблизителни оценки с равнища на неустановеност, които зависят от наличната информация в ОСП, приложените коефициенти за намаляване и допусканията, направени за оценка на площта, върху която се ползва селскостопанската процедура.
Проучването ще бъде приключено с прибавянето на останалите 9 стратегически проекта по ОСП, планувано за началото на 2025 година Междувременно са стартирани действия за създаване на потенциал, включващи съответните органи на държавите-членки, за образование на национални специалисти в използването на методологията за изследване, с цел да се усъвършенства точността на оценките.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ