Зорница Русинова: ИСС ще подкрепя прилагането на европейския стълб на социалните права в България |
Европейската комисия одобри проект за осъществяване на европейския дирек на обществени права, който има 20 правилото и три съществени цели – 78% претовареност, понижаване на хората в беднотия с най-малко 15 млн., както и 60% от трудоспособните хора да минават всяка година през образование според от работата, а 80% да придобият цифрови умения. Приоритетните цели ще бъдат във фокуса на страните членки през идващите 10 години. Разговаряме със Зорница Русинова – ръководител на Икономическия и обществен съвет (ИСС), който ще направи мнение, отдадено на Плана.
Г-жо Русинова, какво съставлява Плана за деяние по европейския дирек на обществените права и по какъв начин ще се приложи у нас?
Вече няколко години на европейско равнище се разисква по какъв начин да се ползва европейския дирек на обществените права. Имаше много законодателни начинания, може би най-популярната е единната минимална работна заплата за Европа. Съвсем неотдавна, преди няколко седмици, беше показан от страна на Европейска комисия проектът на Европа до 2030 година за използване на стълба на обществените права. Нашият Икономически и обществен съвет в програмата си за тази година включи едно мнение, което е обвързвано с това по какъв начин този проект ще се отрази на българската вероятност – т.е. по какъв начин тези цели, които Европа амбициозно си слага, ще имат проекция в български проект и останалите стратегически документи.
Тези амбициозни цели са огромно предизвикателство, тъй като те допускат до 2030 година заетостта в Европа да се повиши на 78%, с 15 млн. да намалеят хората, които живеят в беднотия, да има опция най-малко 80% от хората, които са в трудоспособна възраст да минат през цифрови образования и най-малко 60% от популацията на Европейски Съюз, което още веднъж е в трудоспособна възраст, всяка година да минава през някакъв тип образование.
Какво значи това за България?
Оттук нататък нашите упования са да забележим дали страната ще предприеме спомагателни стъпки за създаване на подобен проект или по някакъв метод тези цели ще ги въплътят в останалите стратегически документи.
Как ИСС би спомогнал за отбрана на обществените права?
Съветът е неповторим самичък по себе си с участието на трите съществени групи, които съставляват проведеното общество – синдикати, работодатели и цивилен организации. Поставили сме си три целта в границите на 4-годишния мандат: преход към зелена стопанска система, цифровизация и България да става все по-социална, както и проекта за деяние по европейския дирек на обществени права.
В тази връзка сме си сложили и съответните тематики като мнения и резолюции през тази година и имам вяра, че едно от първите неща, които ще през април ще подготвим като мнение, е разбор по икономическите ограничения, които се ползват в България за справяне с Коронавирус рецесията и по какъв начин те имат отражение върху обособени, по-специфични групи. Ще бъде извънредно потребно и на новия парламент, и новото държавно управление.
Уникалността на мнението, което Съветът може да приготви, е това, че има обединен консенсус по позиция. Обединяват се консенсусно мненията на бизнеса, служащи и гражданските организации.
Какво ще бъде финансирането за реализиране на задачите – национално, отчасти или напълно европейско и какви са механизмите и пътищата за финансиране?
По отношение на Плана би трябвало да кажем, че в случай че се одобри и на национално равнище, той отключва и съответния бюджет за използване. На европейско равнище Планът за използване на стълба на обществени права е основен във връзка с многогодишната финансова рамка. Бюджетът за идващите 7 години на Европа е рекорден – 1,8 трилиона евро, като една огромна част от тези средства – 88 милиарда евро, са ориентирани към европейския обществен фонд. Фонд, който главно е ориентиран към благоприятни условия за квалификации, вложения в образования, ограничения за обществено включване и други
България е една от страните, които по този фонд получава двойно повече средства по отношение на предходния програмен интервал.
Прилагането на Плана за деяние по европейския дирек на обществените права ще наложи ли законодателни промени?
Европейският дирек на обществените права и методът му на използване в обособените страни допуска използване на общо 20 правилото, като те касаят опциите за претовареност, за повишение на прихода, обществена протекция на хората, опазване на здравето и други Той включва освен финансови благоприятни условия, само че и голям брой законодателни начинания.
Една от законодателните начинания, които са директно свързани с битката с детската беднотия, е приемането на детската гаранция и на тактиката за правата на децата. Те ще бъдат обявени през днешния ден от страна на Европейска комисия. За България това също е добра опция, тъй като вложенията в ранното детско развиване и построяването на обществени, здравни и просветителни услуги постоянно са били предпочитани.
Има и други законодателни начинания, които касаят приходите на хората – предлагането за единна минимална работна заплата, насоките, които се дават във връзка с уменията, нова тактика за правата на хората с увреждания и други начинания, които би трябвало в следствие да се въплътят и в българското законодателство.
Много е евентуално да се наложат спомагателни законодателни промени. Част от самодейностите укрепват младежката претовареност.
Според Плана младежите имат право на стаж и продължаващо обучение в границите на 4 месеца след привършване на образованието си, в случай че останат ненаети. Как ще бъде осъществено това в България?
Това е част от младежката претовареност и е значим инструмент, тъй като една огромна част от най-пострадалите хора от затварянето са точно младите. Трябва да има необикновен акцент. Хубавата вест е, че 12,5% от финансовото систематизиране на всяка страна членка от Европейския обществен фонд би трябвало да отива за младежи. Не единствено на европейско равнище, само че и в България младежите ще имат доста повече благоприятни условия за стажове, образование и други
Тъй като ИСС изпраща своите мнения и рекомендации към Министерски съвет, Народното събрание и Президентството, длъжни ли са те да се съобразят със Съвета?
Към момента в закона няма такова обвързване. В рамките на последното съвещание подготвихме промени в правилника за работа на ИСС и една от новостите беше, че съвещанията поради противоепидемичните ограничения се организират онлайн и ще могат да бъдат предавани в интернет.
Следващият месец ще подготвим предложение за промени в закона, тъй че мненията да имат по-обвързващ темперамент, само че и да потърсим по-бърз и еластичен метод по какъв начин страната при нужда да ни разпореди задания.
Министерството на здравеопазването ни предложи да излезем със мнение по новата тактика за опазване на здравето до 2030 година Имаме предложение от Министерството на труда и обществената политика да създадем мнение във връзка с промяната за общественото включване.
Надявам се доста по-активно мненията, които ИСС приготвя, да влизат и да имат резултат директно върху законодателните начинания на Народното събрание.
България ще трансформирали ли параметрите по трите съществени цели в Плана?
Трябва да имаме поради, че това е един небосвод от съвсем 10 години. Европейските цели би трябвало да намерят отражение в националните стратегически документи. Специално за техническите уменията България би трябвало да си сложи много амбициозни цели, тъй като ние сме на предпоследно място в Европа във връзка с цифровите умения.
Една от главните предпочитани задания в идващите няколко години би трябвало да е съвсем всеки работещ да премине през техническо образование, съобразено с специалността на служащия. Мащабни цифрови умения биха имали голям резултат върху това, изключително като следствие от рецесията, ние да можем бързо да преодолеем провокациите на пазара на труда.
Последното затваряне сега има риск да докара до безработица и в случай че може бързо хората, които са изгубили работа да си намерят нова, да минат на различен вид заетостта, в случай че може бизнесът да има достъп до финансов запас, който да помогне, това би възстановило бързо стопанската система на страната ни.
Какво значи нехарактерен контракт и за какво би трябвало да бъде неразрешен съгласно Плана?
Много са тематиките, свързани с трудовото законодателство, които провокират следствията от COVID-19, тъй като със затварянето част от бизнеса мина на различен вид организация на работата, да вземем за пример отдалечена. Един от значимите разбори, които ще подготвим, е резултатът на отдалечената работа върху пазара на труда и смятам, че в случай че е належащо, България би трябвало да предприеме спомагателни ограничения.
Има ли подобаващи отпуски и гъвкаво работно време за родителите и хората, грижещи се за някого и в случай че не, мъчно ли България ще премине към измененията?
България е една от страните членки, които имат много положителни вероятни в Кодекса на труда, свързани с отдалечена работа, с гъвкавата претовареност. Въпросът е до каква степен те се употребяват дейно и надлежно дали с смяна на европейското законодателство ще се наложат нови промени в Кодекса на труда. Добре е да има и спомагателни начинания, тъй че да може по-добре родителите да съвместяват фамилния живот с работата.
Ще успее ли България да обезпечи обективен пазар на труда и значи ли, че Планът цели идентични права на работещите във всички страни от Европейски Съюз?
Това е едно от най-големите провокации, тъй като задачата ни е да имаме идентични правила на полагането на труд на територията на Европа. За страдание, Коронавирус рецесията сложи доста въпроси за свободния пазар на труда. Със сигурност след привършване на ограничаващите здравни ограничения доста ще се промени европейския пазар на труда. Предизвикателствата са огромни. Ако до преди една година говорехме за главния проблем дефицит на фрагменти, в този момент главният проблем може би е дефицитът на умения. Голямото предизвикателство е по какъв начин българската стопанска система да може да се възвърне и да стартира още веднъж да наваксва приходи, по тази причина основни са вложенията в образованието.
В какъв период България би трябвало да изготви своя проект?
Очакванията са в границите на португалското председателство през май да бъде разискван този План и да се подхващат дейности от всяка страна членка. Основните стратегически документи, с които България ще договаря финансовия пакет за идващите 7 години са Планът за възобновяване и резистентност, като срокът е съответен – 30 април, както и съглашението за партньорство по програмата за селски региони, само че основата е приемането на „ България 2020-2030 “.
Какво възнамерява в работата си ИСС?
ИСС е единственият по рода си механизъм за разговор на проведеното гражданско общество, на хората с Народното събрание, с изпълнителната власт. Приносът, който можем да имаме освен като експертиза, само че и като мнения, ще бъдат извънредно потребни в границите на тази и идната година. Теми като дигитализацията, като неравенствата в приходите и опциите, които страната ни има с европейски средства, ще бъдат обект на разбори.
Г-жо Русинова, какво съставлява Плана за деяние по европейския дирек на обществените права и по какъв начин ще се приложи у нас?
Вече няколко години на европейско равнище се разисква по какъв начин да се ползва европейския дирек на обществените права. Имаше много законодателни начинания, може би най-популярната е единната минимална работна заплата за Европа. Съвсем неотдавна, преди няколко седмици, беше показан от страна на Европейска комисия проектът на Европа до 2030 година за използване на стълба на обществените права. Нашият Икономически и обществен съвет в програмата си за тази година включи едно мнение, което е обвързвано с това по какъв начин този проект ще се отрази на българската вероятност – т.е. по какъв начин тези цели, които Европа амбициозно си слага, ще имат проекция в български проект и останалите стратегически документи.
Тези амбициозни цели са огромно предизвикателство, тъй като те допускат до 2030 година заетостта в Европа да се повиши на 78%, с 15 млн. да намалеят хората, които живеят в беднотия, да има опция най-малко 80% от хората, които са в трудоспособна възраст да минат през цифрови образования и най-малко 60% от популацията на Европейски Съюз, което още веднъж е в трудоспособна възраст, всяка година да минава през някакъв тип образование.
Какво значи това за България?
Оттук нататък нашите упования са да забележим дали страната ще предприеме спомагателни стъпки за създаване на подобен проект или по някакъв метод тези цели ще ги въплътят в останалите стратегически документи.
Как ИСС би спомогнал за отбрана на обществените права?
Съветът е неповторим самичък по себе си с участието на трите съществени групи, които съставляват проведеното общество – синдикати, работодатели и цивилен организации. Поставили сме си три целта в границите на 4-годишния мандат: преход към зелена стопанска система, цифровизация и България да става все по-социална, както и проекта за деяние по европейския дирек на обществени права.
В тази връзка сме си сложили и съответните тематики като мнения и резолюции през тази година и имам вяра, че едно от първите неща, които ще през април ще подготвим като мнение, е разбор по икономическите ограничения, които се ползват в България за справяне с Коронавирус рецесията и по какъв начин те имат отражение върху обособени, по-специфични групи. Ще бъде извънредно потребно и на новия парламент, и новото държавно управление.
Уникалността на мнението, което Съветът може да приготви, е това, че има обединен консенсус по позиция. Обединяват се консенсусно мненията на бизнеса, служащи и гражданските организации.
Какво ще бъде финансирането за реализиране на задачите – национално, отчасти или напълно европейско и какви са механизмите и пътищата за финансиране?
По отношение на Плана би трябвало да кажем, че в случай че се одобри и на национално равнище, той отключва и съответния бюджет за използване. На европейско равнище Планът за използване на стълба на обществени права е основен във връзка с многогодишната финансова рамка. Бюджетът за идващите 7 години на Европа е рекорден – 1,8 трилиона евро, като една огромна част от тези средства – 88 милиарда евро, са ориентирани към европейския обществен фонд. Фонд, който главно е ориентиран към благоприятни условия за квалификации, вложения в образования, ограничения за обществено включване и други
България е една от страните, които по този фонд получава двойно повече средства по отношение на предходния програмен интервал.
Прилагането на Плана за деяние по европейския дирек на обществените права ще наложи ли законодателни промени?
Европейският дирек на обществените права и методът му на използване в обособените страни допуска използване на общо 20 правилото, като те касаят опциите за претовареност, за повишение на прихода, обществена протекция на хората, опазване на здравето и други Той включва освен финансови благоприятни условия, само че и голям брой законодателни начинания.
Една от законодателните начинания, които са директно свързани с битката с детската беднотия, е приемането на детската гаранция и на тактиката за правата на децата. Те ще бъдат обявени през днешния ден от страна на Европейска комисия. За България това също е добра опция, тъй като вложенията в ранното детско развиване и построяването на обществени, здравни и просветителни услуги постоянно са били предпочитани.
Има и други законодателни начинания, които касаят приходите на хората – предлагането за единна минимална работна заплата, насоките, които се дават във връзка с уменията, нова тактика за правата на хората с увреждания и други начинания, които би трябвало в следствие да се въплътят и в българското законодателство.
Много е евентуално да се наложат спомагателни законодателни промени. Част от самодейностите укрепват младежката претовареност.
Според Плана младежите имат право на стаж и продължаващо обучение в границите на 4 месеца след привършване на образованието си, в случай че останат ненаети. Как ще бъде осъществено това в България?
Това е част от младежката претовареност и е значим инструмент, тъй като една огромна част от най-пострадалите хора от затварянето са точно младите. Трябва да има необикновен акцент. Хубавата вест е, че 12,5% от финансовото систематизиране на всяка страна членка от Европейския обществен фонд би трябвало да отива за младежи. Не единствено на европейско равнище, само че и в България младежите ще имат доста повече благоприятни условия за стажове, образование и други
Тъй като ИСС изпраща своите мнения и рекомендации към Министерски съвет, Народното събрание и Президентството, длъжни ли са те да се съобразят със Съвета?
Към момента в закона няма такова обвързване. В рамките на последното съвещание подготвихме промени в правилника за работа на ИСС и една от новостите беше, че съвещанията поради противоепидемичните ограничения се организират онлайн и ще могат да бъдат предавани в интернет.
Следващият месец ще подготвим предложение за промени в закона, тъй че мненията да имат по-обвързващ темперамент, само че и да потърсим по-бърз и еластичен метод по какъв начин страната при нужда да ни разпореди задания.
Министерството на здравеопазването ни предложи да излезем със мнение по новата тактика за опазване на здравето до 2030 година Имаме предложение от Министерството на труда и обществената политика да създадем мнение във връзка с промяната за общественото включване.
Надявам се доста по-активно мненията, които ИСС приготвя, да влизат и да имат резултат директно върху законодателните начинания на Народното събрание.
България ще трансформирали ли параметрите по трите съществени цели в Плана?
Трябва да имаме поради, че това е един небосвод от съвсем 10 години. Европейските цели би трябвало да намерят отражение в националните стратегически документи. Специално за техническите уменията България би трябвало да си сложи много амбициозни цели, тъй като ние сме на предпоследно място в Европа във връзка с цифровите умения.
Една от главните предпочитани задания в идващите няколко години би трябвало да е съвсем всеки работещ да премине през техническо образование, съобразено с специалността на служащия. Мащабни цифрови умения биха имали голям резултат върху това, изключително като следствие от рецесията, ние да можем бързо да преодолеем провокациите на пазара на труда.
Последното затваряне сега има риск да докара до безработица и в случай че може бързо хората, които са изгубили работа да си намерят нова, да минат на различен вид заетостта, в случай че може бизнесът да има достъп до финансов запас, който да помогне, това би възстановило бързо стопанската система на страната ни.
Какво значи нехарактерен контракт и за какво би трябвало да бъде неразрешен съгласно Плана?
Много са тематиките, свързани с трудовото законодателство, които провокират следствията от COVID-19, тъй като със затварянето част от бизнеса мина на различен вид организация на работата, да вземем за пример отдалечена. Един от значимите разбори, които ще подготвим, е резултатът на отдалечената работа върху пазара на труда и смятам, че в случай че е належащо, България би трябвало да предприеме спомагателни ограничения.
Има ли подобаващи отпуски и гъвкаво работно време за родителите и хората, грижещи се за някого и в случай че не, мъчно ли България ще премине към измененията?
България е една от страните членки, които имат много положителни вероятни в Кодекса на труда, свързани с отдалечена работа, с гъвкавата претовареност. Въпросът е до каква степен те се употребяват дейно и надлежно дали с смяна на европейското законодателство ще се наложат нови промени в Кодекса на труда. Добре е да има и спомагателни начинания, тъй че да може по-добре родителите да съвместяват фамилния живот с работата.
Ще успее ли България да обезпечи обективен пазар на труда и значи ли, че Планът цели идентични права на работещите във всички страни от Европейски Съюз?
Това е едно от най-големите провокации, тъй като задачата ни е да имаме идентични правила на полагането на труд на територията на Европа. За страдание, Коронавирус рецесията сложи доста въпроси за свободния пазар на труда. Със сигурност след привършване на ограничаващите здравни ограничения доста ще се промени европейския пазар на труда. Предизвикателствата са огромни. Ако до преди една година говорехме за главния проблем дефицит на фрагменти, в този момент главният проблем може би е дефицитът на умения. Голямото предизвикателство е по какъв начин българската стопанска система да може да се възвърне и да стартира още веднъж да наваксва приходи, по тази причина основни са вложенията в образованието.
В какъв период България би трябвало да изготви своя проект?
Очакванията са в границите на португалското председателство през май да бъде разискван този План и да се подхващат дейности от всяка страна членка. Основните стратегически документи, с които България ще договаря финансовия пакет за идващите 7 години са Планът за възобновяване и резистентност, като срокът е съответен – 30 април, както и съглашението за партньорство по програмата за селски региони, само че основата е приемането на „ България 2020-2030 “.
Какво възнамерява в работата си ИСС?
ИСС е единственият по рода си механизъм за разговор на проведеното гражданско общество, на хората с Народното събрание, с изпълнителната власт. Приносът, който можем да имаме освен като експертиза, само че и като мнения, ще бъдат извънредно потребни в границите на тази и идната година. Теми като дигитализацията, като неравенствата в приходите и опциите, които страната ни има с европейски средства, ще бъдат обект на разбори.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ