Европейската комисия представи в днес, сряда, първата в историята на

Европейската комисия показа в през днешния ден, сряда, първата в историята на Европейския съюз Стратегия за битка с бедността — документ, който слага амбициозна и политически алегорична цел: премахване на бедността в Европейски Съюз до 2050 година Новата рамка идва в миг на възходящи обществени напрежения, високи цени на жилищата, енергийна неустановеност и задълбочаващи се неравенства, които все по-често се трансформират в стопански и политически риск за самия европейски план.

Комисията дефинира самодейността не просто като обществена политика, а като „ инвестиция в икономическата резистентност и конкурентоспособността на Европа “. Зад тази дефиниция стои опитът Брюксел да измести дебата за обществените разноски към въпроса за дълготрайната икономическа цена на бедността — по-ниска продуктивност, недостиг на умения, демографски напън и растящи разноски за опазване на здравето и обществена отбрана.

Стратегията беше показана като част от по-широк обществен пакет на Европейска комисия и планува страните членки да разработят лични национални проекти за деяние.

От обществена политика към икономическа сигурност

Новата тактика стъпва върху три съществени стълба — достъп до качествена работа, обезпечени обществени услуги и по-добра съгласуваност сред националните политики. Комисията намерено признава, че заетостта остава „ най-сигурният път “ за излизане от бедността, само че в същото време предизвестява, че работещите небогати и жилищната рецесия към този момент подкопават този модел.

Данните, показани от Европейска комисия, обрисуват тревожна картина: един от всеки петима възрастни европейци и едно от четири деца живеят в риск от беднотия или обществено изключване. Над половината жители на Европейски Съюз показват повишаването на живота като главен проблем, а 40% изпитват усложнения с жилищното си обезпечаване. От 2013 година насам цените на жилищата в Европейски Съюз са се повишили с към 60%, до момента в който близо 1 млн. души в Съюза са бездомни.

Именно жилищният въпрос последователно се трансформира в централен детайл на европейския обществен спор. В тактиката Комисията предлага обособена рекомендация за битка с жилищното изключване — сигнал, че Брюксел стартира да преглежда дефицита на налични жилища като систематичен риск за обществената непоклатимост.

Междинната цел: 15 милиона души по-малко в риск от беднотия до 2030 година

Преди хоризонта 2050 година Европейска комисия слага съответна междинна цел — до края на десетилетието броят на хората в риск от беднотия или обществено изключване да бъде понижен с най-малко 15 млн. души по отношение на равнищата от 2019 г.

Особен акцент се слага върху децата, хората с увреждания и възрастните хора. Комисията признава, че точно тези групи са най-силно наранени от комбинацията сред инфлация, скъпи жилища и стеснен достъп до услуги.

Близо 90 млн. души в Европейски Съюз живеят с някаква форма на увреждане, като всеки трети от тях е заплашен от беднотия. Заетостта измежду хората с увреждания остава едвам 55%, при приблизително 77% за трудоспособното население.

Затова Брюксел предлага усилване на Европейската гаранция за децата, нови ограничения за поддръжка на възрастните хора и актуализация на тактиката за правата на хората с увреждания до 2030 г.

Голямата уязвимост: амбициозна цел без нов финансов източник

Въпреки мощната политическа поръчка, тактиката към този момент не идва с нов централен европейски финансов инструмент. Вместо това Комисията разчита на пренасочване и по-ефективно потребление на съществуващите фондове — най-много Европейския обществен фонд плюс (ЕСФ+), Механизма за възобновяване и резистентност и новия Социален фонд за климата.

ЕСФ+ разполага с близо 143 милиарда евро за интервала 2021–2027 година, като най-малко една четвърт от средствата би трябвало да бъдат ориентирани към обществено включване. От 2026 година Социалният фонд за климата ще подкрепя семействата, наранени от енергийна и транспортна беднотия в резултат на зеления преход.

Комисията към този момент алармира, че в идната многогодишна финансова рамка за интервала 2028–2034 година обществените политики могат да получат към 100 милиарда евро. Паралелно Европейският парламент упорства за обособен бюджет от най-малко 20 милиарда евро за битка с детската беднотия.

Това обаче слага основен въпрос: задоволително ли е преразпределянето на съществуващи запаси за осъществяване на цел, която самата Комисия дефинира като „ историческа “?

Според оценки, представени в подготвителните разбори към тактиката, вложения от към 0,26% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз биха могли да извадят над 20 млн. души от беднотия, а капиталовият недостиг в обществената инфраструктура — опазване на здравето, обучение и налични жилища — доближава сред 100 и 150 милиарда евро годишно.

България — най-уязвимият тест за новата тактика

За България самодейността има изключително значение. Страната остава с най-голям дял от популацията в риск от беднотия или обществено изключване в Европейски Съюз — към 29–30%, доста над междинното за Съюза.

В националната тактика до 2030 година София е заложила понижаване на броя на хората в риск от беднотия с 787 хиляди души, в това число съвсем 197 хиляди деца. Допълнително се планува повишение на заетостта до 79% и понижаване на ранното отпадане от учебно заведение до 7%.

България има достъп до над 2,6 милиарда евро по линия на ЕСФ+ за сегашния програмен интервал, а Националният проект за възобновяване и резистентност за 6,3 милиарда евро също съдържа ограничения със обществен резултат.

Въпреки това страната остава измежду страните с най-сериозни структурни проблеми — изключително в жилищната политика, достъпа до услуги в дребните обитаеми места и интеграцията на уязвими общности. В разбор на Европейска комисия от април България беше посочена измежду деветте страни, изложени на риск от закъснение на „ общественото доближаване “.

Социалната Европа против икономическата действителност

Предложението идва в миг, когато Европейски Съюз се пробва по едно и също време да финансира зелен преход, защита, индустриална политика и обществена непоклатимост. Именно това прави идните договаряния за бюджета 2028–2034 година основни за ориста на тактиката.

Икономическият напън върху европейските държавни управления евентуално ще трансформира обществените разноски в една от най-спорните тематики през идващите години. Част от северните страни членки към този момент упорстват за по-строга бюджетна дисциплинираност, до момента в който южните и източните стопански системи упорстват за по-голяма европейска взаимност.

На този декор тактиката за премахване на бедността наподобява по едно и също време като обществена нужда и като тест за това дали Европейски Съюз е кадърен да трансформира концепцията за „ Социална Европа “ в действителна икономическа политика.

Защото зад амбициозната формула „ завършек на бедността до 2050 година “ стои надалеч по-трудният въпрос — подготвен ли е Съюзът да заплати цената за това.