&format=webp)
ЕК: Допълнителните военни разходи няма автоматично да се считат за нарушение на фискалните правила
Европейската комисия показа на страните от Европейски Съюз икономическите си цели за 2026 година, в които дефинира главните стопански и обществени цели за подсилване на конкурентоспособността на Европейски Съюз.
Сред оценките попада и такава за бюджетните проекти на държавното управление у нас за идната година, оповестява Българска телеграфна агенция.
В изискванията на комплицирана геополитическа среда Европейска комисия приканва за координирани дейности за повишение на продуктивността, стимулиране на нововъведенията и увеличение на стратегическите вложения. Препоръката е част от есенния пакет документи, оповестени в границите на Европейския учебен срок, който проучва основните стопански и обществени провокации в Европейски Съюз и предлага политически насоки на страните членки.
В оповестения през днешния ден пакет документи се стъпва на устойчивата, въпреки и умерена, икономическа вероятност – постоянен трудов пазар, растящо вътрешно ползване и отслабваща инфлация.
Същевременно Европейски Съюз продължава да се сблъсква със структурни провокации, измежду които ниска продуктивност, демографски напън, обилни потребности от вложения в защита и условия, свързани със зеления и цифровия преход. Поради това Европейска комисия акцентира нуждата страните членки да укрепят конкурентоспособността си, да поддържат здрави обществени финанси и да насочват ресурсите си към стратегически вложения.
В рамките на есенния пакет документи Европейска комисия прави оценка сходството на всички страни членки с фискалните правила на Европейски Съюз. За част от тях са разпознати опасности, а девет страни остават в процедура при несъразмерен недостиг.
Предложена е и характерна рекомендация за еврозоната, която подчертава върху нуждата от постоянни финанси, унищожаване на пречките пред отбранителната промишленост, цялостно осъществяване на Националните проекти за възобновяване и резистентност до август 2026 година, развиване на уменията, повишение на присъединяване в трудовия пазар и по-ефективно действие на единния пазар посредством регулаторни усъвършенствания и поощряване на вложенията в нововъведения и стратегически браншове.
В подтекста на възходящи геополитически опасности Европейската комисия слага защитата измежду главните стратегически цели в есенния пакет на европейския учебен срок за 2026 година Документът обрисува по какъв начин страните членки би трябвало да приспособяват бюджетните си политики, индустриалното развиване и човешките запаси, с цел да укрепят отбранителните качества на Европейски Съюз.
По-голяма еластичност за растящите разноски за защита
Един от основните акценти е, че страните членки ще разполагат с по-голяма независимост при увеличението на военните си бюджети. Комисията взема поради опцията за повишение на разноските за защита, изключително за 16 страни, за които е задействана националната уговорка за еластичност.
Това значи, че спомагателните военни разноски няма автоматизирано да се смятат за нарушаване на фискалните правила.
Тази стъпка е стимулирана от продължаващата война в Украйна, напрежението в Близкия изток и нуждата Европейски Съюз да ускори стратегическата си автономност.
Еврокомисията предлага на страните от еврозоната да отстранен регулаторните и административните спънки, които забавят производството на оръжие, доставките на муниции и създаването на нови отбранителни технологии.
Целта е да се усили индустриалният потенциал на европейските предприятия в региона на защитата, тъй че Европейски Съюз да може да реагира по-бързо на рецесии и да понижи зависимостта си от външни снабдители.
Препоръки на Европейска комисия към страните от еврозоната
Европейска комисия е приела мнения по отношение на проектобюджетните проекти за 2026 година на 17 страни от еврозоната.
12 страни - Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия и Словакия са оценени като съвместими с фискалните правила на Европейски Съюз и са поканени да продължат с плануваната финансова политика.
Три страни - Хърватия, Литва и Словения са оценени като изложени на риск от противоречие и са призовани да подхващат ограничения, с цел да приведат фискалната си политика в сходство с рекомендациите. Малта и Нидерландия са оценени като изложени на риск от значително противоречие.
За останалите страни от Европейски Съюз, които не са в еврозоната, седем са оценени като съвместими - Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Швеция, Полша и Румъния, а три страни - България, Унгария и Испания са в риск от противоречие, добавя Българска телеграфна агенция.
За първи път Европейската комисия предлага рекомендация, отдадена напълно на човешкия капитал.
Тя приканва страните членки да приоритизират образованието и уменията в стратегически браншове - чист енергиен преход, кръгова стопанска система, индустриална декарбонизация, опазване на здравето и биотехнологии, земеделие и биоикономика, защита и космос, както и да укрепят стратегиите в региона на науката, технологиите, инженерството и математиката, да извърнат наклонността на спад в базовите умения, да активизират обществени и частни вложения в хора и да подобрят събирането на точни, навременни данни, които да отразяват измененията на пазара на труда и появяването на нови специалности.
Докладът за механизма за предизвестие, който служи за ранно идентифициране на макроикономически несъответствия, показва седем страни за задълбочени прегледи през 2026 година - Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Словакия, Швеция и Румъния.
Новият европейски макроикономически отчет дава обзор на рисковете и опциите пред стопанските системи на Европейски Съюз в бързо изменящата се среда, като обръща внимание на провокациите пред продуктивността, уязвимостите в Европейски Съюз, нуждата от подсилване на конкурентоспособността посредством нововъведения, задълбочаване на единния пазар и активизиране на частни вложения.
Разглеждат се и високите равнища на спестявания в Европа, капацитетът на Европейски Съюз за спестявания и вложения, резултатът от увеличените разноски за защита и опциите за подсилване на индустриалния потенциал посредством координирани публични поръчки.
Комисията разгласява и отчети за наблюдаване след стратегиите за Ирландия, Гърция, Испания, Кипър и Португалия, в които се прави оценка икономическата, фискалната и финансовата им обстановка и способността им да обслужват дълга си. Заключението е, че всички пет страни резервират потенциала си за погашение на отговорностите.
Съвместният отчет за заетостта демонстрира, че трудовите пазари остават постоянни, само че съществуват структурни недостатъци, като муден напредък на продуктивността и забележителен дефицит на работна мощ и умения.
Докладът включва и първичния стадий от разбора по рамката за обществена конвергенция, който дефинира девет страни, в това число България, за по-задълбочен обзор напролет на 2026 година
Какво се отнася за България
В рамките на оценките на Европейската комисия България е посочена в две основни области. На първо място тя е измежду страните, оценени като изложени на риск от противоречие с фискалната рамка на Европейски Съюз. Това значи, че съгласно Европейска комисия съществува безпокойство, че националната бюджетна политика за 2026 година може да не дава отговор изцяло на настоящите европейски фискални условия.
Според европейските разпореждания в региона националните фискални рамки в Европейски Съюз съставляват разпоредбите, процедурите и институциите, посредством които страните членки възнамеряват, извършват и следят своите бюджети, в това число фискални правила, средносрочни бюджетни рамки и самостоятелни фискални институции.
От 2024 година всяка страна би трябвало да приготвя дълголетен фискален проект с избрана траектория на разноските („ net expenditure path “), който да подсигурява резистентен държавен дълг и недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт. Съветът на Европейски Съюз утвърждава тези проекти, а страните годишно рапортуват напредъка си и спазването на разпоредбите, в това число при възможни „ escape clauses “ като отбранителни вложения.
Допълнително в обществената част на разбора, България е включена измежду деветте страни, за които ще бъде извършен по-задълбочен обзор напролет на 2026 година
Този разбор е обвързван с опасности за обществената конвергенция по отношение на останалите страни членки, в това число провокации като ниска продуктивност, дефицит на работна мощ и умения, както и по-високи равнища на беднотия или други обществени усложнения.
Европейският учебен срок е годишен развой на съгласуване на икономическите и обществените политики в Европейски Съюз, по време на който страните от Европейски Съюз привеждат своите бюджетни и стопански политики в сходство с задачите и разпоредбите, контрактувани на европейско ниво. Графикът на семестъра следва повтарящ се цикъл, който стартира през есента с представянето на икономическите и обществените цели от страна на Европейската комисия и завършва през октомври идната година, когато страните от Европейски Съюз показват своите планове на бюджетни проекти.
Сред оценките попада и такава за бюджетните проекти на държавното управление у нас за идната година, оповестява Българска телеграфна агенция.
В изискванията на комплицирана геополитическа среда Европейска комисия приканва за координирани дейности за повишение на продуктивността, стимулиране на нововъведенията и увеличение на стратегическите вложения. Препоръката е част от есенния пакет документи, оповестени в границите на Европейския учебен срок, който проучва основните стопански и обществени провокации в Европейски Съюз и предлага политически насоки на страните членки.
В оповестения през днешния ден пакет документи се стъпва на устойчивата, въпреки и умерена, икономическа вероятност – постоянен трудов пазар, растящо вътрешно ползване и отслабваща инфлация.
Същевременно Европейски Съюз продължава да се сблъсква със структурни провокации, измежду които ниска продуктивност, демографски напън, обилни потребности от вложения в защита и условия, свързани със зеления и цифровия преход. Поради това Европейска комисия акцентира нуждата страните членки да укрепят конкурентоспособността си, да поддържат здрави обществени финанси и да насочват ресурсите си към стратегически вложения.
В рамките на есенния пакет документи Европейска комисия прави оценка сходството на всички страни членки с фискалните правила на Европейски Съюз. За част от тях са разпознати опасности, а девет страни остават в процедура при несъразмерен недостиг.
Предложена е и характерна рекомендация за еврозоната, която подчертава върху нуждата от постоянни финанси, унищожаване на пречките пред отбранителната промишленост, цялостно осъществяване на Националните проекти за възобновяване и резистентност до август 2026 година, развиване на уменията, повишение на присъединяване в трудовия пазар и по-ефективно действие на единния пазар посредством регулаторни усъвършенствания и поощряване на вложенията в нововъведения и стратегически браншове.
В подтекста на възходящи геополитически опасности Европейската комисия слага защитата измежду главните стратегически цели в есенния пакет на европейския учебен срок за 2026 година Документът обрисува по какъв начин страните членки би трябвало да приспособяват бюджетните си политики, индустриалното развиване и човешките запаси, с цел да укрепят отбранителните качества на Европейски Съюз.
По-голяма еластичност за растящите разноски за защита
Един от основните акценти е, че страните членки ще разполагат с по-голяма независимост при увеличението на военните си бюджети. Комисията взема поради опцията за повишение на разноските за защита, изключително за 16 страни, за които е задействана националната уговорка за еластичност.
Това значи, че спомагателните военни разноски няма автоматизирано да се смятат за нарушаване на фискалните правила.
Тази стъпка е стимулирана от продължаващата война в Украйна, напрежението в Близкия изток и нуждата Европейски Съюз да ускори стратегическата си автономност.
Еврокомисията предлага на страните от еврозоната да отстранен регулаторните и административните спънки, които забавят производството на оръжие, доставките на муниции и създаването на нови отбранителни технологии.
Целта е да се усили индустриалният потенциал на европейските предприятия в региона на защитата, тъй че Европейски Съюз да може да реагира по-бързо на рецесии и да понижи зависимостта си от външни снабдители.
Препоръки на Европейска комисия към страните от еврозоната
Европейска комисия е приела мнения по отношение на проектобюджетните проекти за 2026 година на 17 страни от еврозоната.
12 страни - Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Португалия и Словакия са оценени като съвместими с фискалните правила на Европейски Съюз и са поканени да продължат с плануваната финансова политика.
Три страни - Хърватия, Литва и Словения са оценени като изложени на риск от противоречие и са призовани да подхващат ограничения, с цел да приведат фискалната си политика в сходство с рекомендациите. Малта и Нидерландия са оценени като изложени на риск от значително противоречие.
За останалите страни от Европейски Съюз, които не са в еврозоната, седем са оценени като съвместими - Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Швеция, Полша и Румъния, а три страни - България, Унгария и Испания са в риск от противоречие, добавя Българска телеграфна агенция.
За първи път Европейската комисия предлага рекомендация, отдадена напълно на човешкия капитал.
Тя приканва страните членки да приоритизират образованието и уменията в стратегически браншове - чист енергиен преход, кръгова стопанска система, индустриална декарбонизация, опазване на здравето и биотехнологии, земеделие и биоикономика, защита и космос, както и да укрепят стратегиите в региона на науката, технологиите, инженерството и математиката, да извърнат наклонността на спад в базовите умения, да активизират обществени и частни вложения в хора и да подобрят събирането на точни, навременни данни, които да отразяват измененията на пазара на труда и появяването на нови специалности.
Докладът за механизма за предизвестие, който служи за ранно идентифициране на макроикономически несъответствия, показва седем страни за задълбочени прегледи през 2026 година - Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Словакия, Швеция и Румъния.
Новият европейски макроикономически отчет дава обзор на рисковете и опциите пред стопанските системи на Европейски Съюз в бързо изменящата се среда, като обръща внимание на провокациите пред продуктивността, уязвимостите в Европейски Съюз, нуждата от подсилване на конкурентоспособността посредством нововъведения, задълбочаване на единния пазар и активизиране на частни вложения.
Разглеждат се и високите равнища на спестявания в Европа, капацитетът на Европейски Съюз за спестявания и вложения, резултатът от увеличените разноски за защита и опциите за подсилване на индустриалния потенциал посредством координирани публични поръчки.
Комисията разгласява и отчети за наблюдаване след стратегиите за Ирландия, Гърция, Испания, Кипър и Португалия, в които се прави оценка икономическата, фискалната и финансовата им обстановка и способността им да обслужват дълга си. Заключението е, че всички пет страни резервират потенциала си за погашение на отговорностите.
Съвместният отчет за заетостта демонстрира, че трудовите пазари остават постоянни, само че съществуват структурни недостатъци, като муден напредък на продуктивността и забележителен дефицит на работна мощ и умения.
Докладът включва и първичния стадий от разбора по рамката за обществена конвергенция, който дефинира девет страни, в това число България, за по-задълбочен обзор напролет на 2026 година
Какво се отнася за България
В рамките на оценките на Европейската комисия България е посочена в две основни области. На първо място тя е измежду страните, оценени като изложени на риск от противоречие с фискалната рамка на Европейски Съюз. Това значи, че съгласно Европейска комисия съществува безпокойство, че националната бюджетна политика за 2026 година може да не дава отговор изцяло на настоящите европейски фискални условия.
Според европейските разпореждания в региона националните фискални рамки в Европейски Съюз съставляват разпоредбите, процедурите и институциите, посредством които страните членки възнамеряват, извършват и следят своите бюджети, в това число фискални правила, средносрочни бюджетни рамки и самостоятелни фискални институции.
От 2024 година всяка страна би трябвало да приготвя дълголетен фискален проект с избрана траектория на разноските („ net expenditure path “), който да подсигурява резистентен държавен дълг и недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт. Съветът на Европейски Съюз утвърждава тези проекти, а страните годишно рапортуват напредъка си и спазването на разпоредбите, в това число при възможни „ escape clauses “ като отбранителни вложения.
Допълнително в обществената част на разбора, България е включена измежду деветте страни, за които ще бъде извършен по-задълбочен обзор напролет на 2026 година
Този разбор е обвързван с опасности за обществената конвергенция по отношение на останалите страни членки, в това число провокации като ниска продуктивност, дефицит на работна мощ и умения, както и по-високи равнища на беднотия или други обществени усложнения.
Европейският учебен срок е годишен развой на съгласуване на икономическите и обществените политики в Европейски Съюз, по време на който страните от Европейски Съюз привеждат своите бюджетни и стопански политики в сходство с задачите и разпоредбите, контрактувани на европейско ниво. Графикът на семестъра следва повтарящ се цикъл, който стартира през есента с представянето на икономическите и обществените цели от страна на Европейската комисия и завършва през октомври идната година, когато страните от Европейски Съюз показват своите планове на бюджетни проекти.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ