Икономиката на ЕС излиза от сянката на COVID-19, време е за дебат за управлението ѝ*
Европейската комисия възобнови полемиката в Европейски Съюз дали и по кое време общността да се завърне към контрола на финансовата дисциплинираност, който беше в действие преди пандемията от ковид. Дебатът по тази тематика към този момент е в ход, а насочна точка в него задават Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за стопанската система в полза на хората (на сн. вляво) и Паоло Джентилони, комисар по въпросите на стопанската система. Статията е предоставена особено на manager.bg с ексклузивитет за издание в България
Икономиката на Европейски Съюз излиза от сянката на COVID-19 с танцова стъпка с помощта на мощната политическа поддръжка и сполучливата акция за имунизация. Несигурността и рисковете не престават да са високи, само че възобновяване се стабилизира. Всъщност растежът тази година може много да надвиши прогнозата ни от юли за 4,8%, а безработицата съвсем се върна на нивото отпреди пандемията.
Сега, когато навлизаме в по-спокойни води, е време да подновим полемиката по отношение на , което се наложи да прекъснем предходната година заради пандемията. Нуждаем се от здравословен и приобщаващ спор, с цел да подсигуряваме, че разпоредбите отразяват променената икономическа реалност и могат да ни приготвят за бъдещето. Когато започнахме този през февруари 2020 г., видяхме смесена картина от досегашните резултати при съществуващата уредба.
Имаше забележителни достижения. Тя беше спомогнала за управлението на обществените финанси: по-специално прагът от 3% за недостига се трансформира в аршин за избягването на несъразмерен недостиг. Тя също по този начин подкрепя коригирането на външните дефицити, които бяха един от факторите, провокирали рецесията в еврозоната в първите години след 2010 г. Освен това тя даде значима рамка за координацията на икономическите политики.
Отбелязахме обаче и дефекти: дългът продължи да е непреклонно висок в няколко страни, фискалните политики останаха проциклични, а корекциите постоянно бяха реализирани посредством понижаване на обществените вложения. Много страни от Европейски Съюз бяха изправени също пред невисок евентуален напредък и трайно ниска инфлация. Друг проблем беше сложността на фискалните правила на Европейски Съюз, която ги направи по-малко транспарантни и попречва политическата ангажираност в нашите столици.
Безпрецедентната рецесия изостри фокуса върху тези въпроси. А има и исторически промени, които също би трябвало да отчетем.
Първо, потребностите от вложения станаха по-спешни. Понастоящем оценяваме потребността от спомагателни частни и обществени вложения, свързани с екологичния и цифровия преход, на близо 650 милиарда евро годишно до 2030 г. Зеленият преход самичък по себе си възлиза на 520 милиарда евро годишно. Например, единствено секторите на енергетиката и превоза ще изискват почти 390 милиарда евро годишно, което е с 50% повече, в сравнение с в предишното. ще спомогне доста за удовлетворяването на тези потребности – до 2026 г той ще даде на страните членки 338 милиарда евро под формата на безплатни средства и до 386 милиарда евро под формата на заеми. Сега обаче би трябвало да обмислим по какъв начин националните политики да улеснят най-ефективно тези вложения, които ще би трябвало да бъдат финансирани както от частния, по този начин и от обществения бранш.
Второ, държавните управления на страните от Европейски Съюз похарчиха съвсем 19% от Брутният вътрешен продукт за справяне с породената от COVID-19 здравна и икономическа рецесия благодарение на задействаната обща уговорка за дерогация от Пакта за непоклатимост и напредък. Тази фискална поддръжка, съчетана с мощното парично подкрепяне, предоставено от Европейската централна банка, се оказа жизненоважна, с цел да може Европа да устои на бурята. Но това докара и до увеличение на дълга и недостига в Европейски Съюз. Ето за какво основен аспект на сегашния обзор ще бъде да се обмисли по какъв начин нашите фискални правила могат да подсигуряват последователно понижаване на съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт. Това е значимо, защото постоянните обществени финанси ще ни разрешат да реагираме съответно на възможни бъдещи разтърсвания и ще поддържат устойчивия напредък, като поддържат разноските за финансиране ниски.
Трето, породената от COVID-19 рецесия задълбочи неравенствата и утежни някои съществуващи недостатъци. Частният дълг се усили. Динамичните трендове в цените на жилищата се резервираха, а ипотечният дълг набъбна доста в някои страни. Дефицитите по настоящите сметки се усилиха в подвластните от туризма страни, а корекцията на остатъците по настоящите сметки е в застой. Пандемията ще продължи да трансформира нашите стопански системи и могат да зародят нови опасности. Затова следва да помислим по какъв начин рамката за икономическо ръководство да отговори най-добре на тези провокации.
От в този момент до края на годината към това разискване. През първото тримесечие на идната година Комисията ще даде насоки по отношение на фискалните политики през идния интервал. Тези насоки ще отразяват международната икономическа обстановка, характерното състояние на всяка страна – членка на Европейски Съюз, и разискването по отношение на рамката за икономическо ръководство. Достатъчно в точния момент преди 2023 г. ще предоставим насоки за вероятни промени в тази рамка за реализиране на широкообхватен консенсус по отношение на бъдещите стъпки.
Европейската стопанска система се възвръща. Но би трябвало да подсигуряваме, че растежът ѝ е по едно и също време постоянен и резистентен през идващите години и отсега нататък. Постигането на това е наша обща отговорност – разискването по какъв начин да го създадем стартира в този момент.
*Заглавието е на редакцията на Мениджър Нюз
Икономиката на Европейски Съюз излиза от сянката на COVID-19 с танцова стъпка с помощта на мощната политическа поддръжка и сполучливата акция за имунизация. Несигурността и рисковете не престават да са високи, само че възобновяване се стабилизира. Всъщност растежът тази година може много да надвиши прогнозата ни от юли за 4,8%, а безработицата съвсем се върна на нивото отпреди пандемията.
Сега, когато навлизаме в по-спокойни води, е време да подновим полемиката по отношение на , което се наложи да прекъснем предходната година заради пандемията. Нуждаем се от здравословен и приобщаващ спор, с цел да подсигуряваме, че разпоредбите отразяват променената икономическа реалност и могат да ни приготвят за бъдещето. Когато започнахме този през февруари 2020 г., видяхме смесена картина от досегашните резултати при съществуващата уредба.
Имаше забележителни достижения. Тя беше спомогнала за управлението на обществените финанси: по-специално прагът от 3% за недостига се трансформира в аршин за избягването на несъразмерен недостиг. Тя също по този начин подкрепя коригирането на външните дефицити, които бяха един от факторите, провокирали рецесията в еврозоната в първите години след 2010 г. Освен това тя даде значима рамка за координацията на икономическите политики.
Отбелязахме обаче и дефекти: дългът продължи да е непреклонно висок в няколко страни, фискалните политики останаха проциклични, а корекциите постоянно бяха реализирани посредством понижаване на обществените вложения. Много страни от Европейски Съюз бяха изправени също пред невисок евентуален напредък и трайно ниска инфлация. Друг проблем беше сложността на фискалните правила на Европейски Съюз, която ги направи по-малко транспарантни и попречва политическата ангажираност в нашите столици.
Безпрецедентната рецесия изостри фокуса върху тези въпроси. А има и исторически промени, които също би трябвало да отчетем.
Първо, потребностите от вложения станаха по-спешни. Понастоящем оценяваме потребността от спомагателни частни и обществени вложения, свързани с екологичния и цифровия преход, на близо 650 милиарда евро годишно до 2030 г. Зеленият преход самичък по себе си възлиза на 520 милиарда евро годишно. Например, единствено секторите на енергетиката и превоза ще изискват почти 390 милиарда евро годишно, което е с 50% повече, в сравнение с в предишното. ще спомогне доста за удовлетворяването на тези потребности – до 2026 г той ще даде на страните членки 338 милиарда евро под формата на безплатни средства и до 386 милиарда евро под формата на заеми. Сега обаче би трябвало да обмислим по какъв начин националните политики да улеснят най-ефективно тези вложения, които ще би трябвало да бъдат финансирани както от частния, по този начин и от обществения бранш.
Второ, държавните управления на страните от Европейски Съюз похарчиха съвсем 19% от Брутният вътрешен продукт за справяне с породената от COVID-19 здравна и икономическа рецесия благодарение на задействаната обща уговорка за дерогация от Пакта за непоклатимост и напредък. Тази фискална поддръжка, съчетана с мощното парично подкрепяне, предоставено от Европейската централна банка, се оказа жизненоважна, с цел да може Европа да устои на бурята. Но това докара и до увеличение на дълга и недостига в Европейски Съюз. Ето за какво основен аспект на сегашния обзор ще бъде да се обмисли по какъв начин нашите фискални правила могат да подсигуряват последователно понижаване на съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт. Това е значимо, защото постоянните обществени финанси ще ни разрешат да реагираме съответно на възможни бъдещи разтърсвания и ще поддържат устойчивия напредък, като поддържат разноските за финансиране ниски.
Трето, породената от COVID-19 рецесия задълбочи неравенствата и утежни някои съществуващи недостатъци. Частният дълг се усили. Динамичните трендове в цените на жилищата се резервираха, а ипотечният дълг набъбна доста в някои страни. Дефицитите по настоящите сметки се усилиха в подвластните от туризма страни, а корекцията на остатъците по настоящите сметки е в застой. Пандемията ще продължи да трансформира нашите стопански системи и могат да зародят нови опасности. Затова следва да помислим по какъв начин рамката за икономическо ръководство да отговори най-добре на тези провокации.
От в този момент до края на годината към това разискване. През първото тримесечие на идната година Комисията ще даде насоки по отношение на фискалните политики през идния интервал. Тези насоки ще отразяват международната икономическа обстановка, характерното състояние на всяка страна – членка на Европейски Съюз, и разискването по отношение на рамката за икономическо ръководство. Достатъчно в точния момент преди 2023 г. ще предоставим насоки за вероятни промени в тази рамка за реализиране на широкообхватен консенсус по отношение на бъдещите стъпки.
Европейската стопанска система се възвръща. Но би трябвало да подсигуряваме, че растежът ѝ е по едно и също време постоянен и резистентен през идващите години и отсега нататък. Постигането на това е наша обща отговорност – разискването по какъв начин да го създадем стартира в този момент.
*Заглавието е на редакцията на Мениджър Нюз
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ