Преговорите с Брюксел за глобата за БЕХ започнали от 300 млн. евро, твърди Борисов
Европейската комисия в началото е считала да санкции България с 300 млн. евро поради монопола, който постанова държавното сдружение " Булгартрансгаз " върху газопреносната система на страната. Така " договарянията " почнали от тази сума, с цел да стигнат до 77 млн. евро. " Много тежки договаряния бяха и това беше минималната сума, която можахме да договорим. " Това разгласи пред публицисти във Виена министър председателят Бойко Борисов, се вижда във видео в неговия фейсбук профил.
Когато Европейската комисия ни предложи да приватизираме тръбите на газопреносната система, представете си нашето държавно управление да беше вкарало такова решение и през днешния ден да ме питате за какво е взело такова решение, изясни Борисов. Според него при такова решение като претенденти щели да се явяват огромни съветски, турски и други компании, които да станат притежател на тръбите, за което в този момент щял да бъде упрекван.
Борисов разгласи, че от тази обстановка единственият излаз бил санкцията. " Всичко останало означаваше приватизация на газопреносната ни система. Помислете какво бихте говорили, в случай че бяхме взели противоположното решение – огромни непознати компании да влязат и да ни вземат собствеността върху газопреносната система ", изяснява Борисов. С което разгласи завършек на тематиката, като предизвести " да не плашат хората ", че ще заплащат санкцията. Тя щяла да се заплати от облагата на " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз ". И двете сдружения са държавни компании.
Премиерът подсети ръководството на Жан Виденов, когато Рем Вяхирев, тогава началник на " Газпром ", имал концепция за сходна " приватизация " посредством сдружението " Топенерджи ". Тогава Виденов взел вярно решение да не продава тръбите, разгласи Борисов.
" Топенерджи " е смесена компания сред " Газпром " (с 50%), държавната " Булгаргаз " (с 25%) и компании от в миналото могъщата " Мултигруп ".
Борисов изясни и " без да привързвам двете тематики ", че сега България се нуждае от още пари - към 80 млн. евро (почти колкото е санкцията от Брюксел - бел. ред.) с цел да укрепи в допълнение защитата по границата си, която е външна за Европейски Съюз. Въпросът към този момент бил разискван с ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Борисов през днешния ден напомни, че мандат за тези договаряния на ръководещите е даден единомислещо, което не се случвало постоянно, от всички показани партии в Народното събрание. Това стана в края на ноември 2017 година, когато на закрито съвещание Народното събрание реши България да не признава виновност за това, че препятства други газови компании да употребяват тръбопроводната й мрежа. Въпреки че жалбата, която изпрати частната компания " Овергаз " през 2011 година в Брюксел, е таман с това недоволство - недопускане до мрежата.
Вариантите пред България още тогава са били да признае виновност и да сътрудничи на Европейската комисия, което е щяло да понижи предстоящата санкция. В същото време това би дало опция за частни искове против двете държавни сдружения. В този случай санкцията би била 330 млн. евро. " Капитал " показва, че Еврокомисията е била склонна да понижи сумата до 100 млн. евро, в случай че България се обвърже с избрани ограничения. Признаването на виновност е една от тях, което би довело до понижение на глобата до 70 млн. евро.
Когато Европейската комисия ни предложи да приватизираме тръбите на газопреносната система, представете си нашето държавно управление да беше вкарало такова решение и през днешния ден да ме питате за какво е взело такова решение, изясни Борисов. Според него при такова решение като претенденти щели да се явяват огромни съветски, турски и други компании, които да станат притежател на тръбите, за което в този момент щял да бъде упрекван.
Борисов разгласи, че от тази обстановка единственият излаз бил санкцията. " Всичко останало означаваше приватизация на газопреносната ни система. Помислете какво бихте говорили, в случай че бяхме взели противоположното решение – огромни непознати компании да влязат и да ни вземат собствеността върху газопреносната система ", изяснява Борисов. С което разгласи завършек на тематиката, като предизвести " да не плашат хората ", че ще заплащат санкцията. Тя щяла да се заплати от облагата на " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз ". И двете сдружения са държавни компании.
Премиерът подсети ръководството на Жан Виденов, когато Рем Вяхирев, тогава началник на " Газпром ", имал концепция за сходна " приватизация " посредством сдружението " Топенерджи ". Тогава Виденов взел вярно решение да не продава тръбите, разгласи Борисов.
" Топенерджи " е смесена компания сред " Газпром " (с 50%), държавната " Булгаргаз " (с 25%) и компании от в миналото могъщата " Мултигруп ".
Борисов изясни и " без да привързвам двете тематики ", че сега България се нуждае от още пари - към 80 млн. евро (почти колкото е санкцията от Брюксел - бел. ред.) с цел да укрепи в допълнение защитата по границата си, която е външна за Европейски Съюз. Въпросът към този момент бил разискван с ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Борисов през днешния ден напомни, че мандат за тези договаряния на ръководещите е даден единомислещо, което не се случвало постоянно, от всички показани партии в Народното събрание. Това стана в края на ноември 2017 година, когато на закрито съвещание Народното събрание реши България да не признава виновност за това, че препятства други газови компании да употребяват тръбопроводната й мрежа. Въпреки че жалбата, която изпрати частната компания " Овергаз " през 2011 година в Брюксел, е таман с това недоволство - недопускане до мрежата.
Вариантите пред България още тогава са били да признае виновност и да сътрудничи на Европейската комисия, което е щяло да понижи предстоящата санкция. В същото време това би дало опция за частни искове против двете държавни сдружения. В този случай санкцията би била 330 млн. евро. " Капитал " показва, че Еврокомисията е била склонна да понижи сумата до 100 млн. евро, в случай че България се обвърже с избрани ограничения. Признаването на виновност е една от тях, което би довело до понижение на глобата до 70 млн. евро.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ