Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC с участието на България
Европейската комисия утвърди основаването на LOFAR ERIC (European Research Infrastructure Consortium – Европейски консорциум за изследователска инфраструктура), в който България е пълновръстен член – основател . Основната задача на LOFAR ERIC е да обезпечи на европейската астрономическа общественост координирана употреба на LOFAR (Low Frequency Array, или Нискочестотен масив), най-големият радиотелескоп в света в ниски честоти под 250 MHz . LOFAR ERIC има за цел да нарежда LOFAR като водеща в света изследователска инфраструктура, която в дълготрайна вероятност да поддържа световни лидерски позиции в радиоастрономията.
LOFAR е извънредно еластичен съвременен радиотелескоп , който може да се употребява за наблюдения както на най-древните звезди и галактики, по този начин и на нашето Слънце и динамичността на земната йоносфера . По своята същина, това е общоевропейска инфраструктура за нискочестотни радиоастрономически наблюдения с антенни станции , ситуирани в 8 европейски страни (към 2021 г.)
Тези дълги интернационалните базови линии са от значително значение за обезпечаване на високата ъглова разграничителна дарба на LOFAR , която ще остане неповторима за тези ниски честоти минимум в границите на идващото десетилетие. Планираният за създаване в България обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027) LOFAR-BG ще бъде най-южното и най-източно оборудване на телескопа – нова и единствена антенна станция към днешна дата в Югоизточна Европа.
Най-мощният в света радиотелескоп ще обслужва потребностите на изследователската общественост най-малко в границите на това десетилетие , като чрез LOFAR ERIC ще обезпечава непрестанно действие и даване на научни услуги за потребителите, както и по-нататъшно техническо развиване. Той ще спомогне за сливане на европейската изследователска общественост за оптимално увеличение на научните резултати от мощната и универсална инфраструктура LOFAR .
LOFAR ERIC ще сплоти радио и софтуерни инженери, IT специалисти и астрономи в междудисциплинарно интернационално съдействие и ще предложи благоприятни условия на европейската изследователска общественост, които не са налични другаде по света. По този метод ще се обезпечат големи преимущества за европейските откриватели както от научна, по този начин и от техническа позиция. Това ще спомогне учените на Стария континент да запазят водещи позиции в проучванията и във връзка с квадратния километров масив (Square Kilometer Array или SKA – световен телескоп в Австралия и Южна Африка, плануван да стартира работа по-късно през това десетилетие.
