Европейската комисия и върховният представител на ЕС по въпросите на

Европейската комисия и висшият представител на Европейски Съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложиха на страните членки пътна карта до 2030 година за опазване на мира и подготвеност за защита през вчерашния ден, която планува подсилване на европейските отбранителни качества, обрисуване на ясни цели и стадии за превъзмогване на пропуските в качествата, ускорение на вложенията в защитата в страните членки и прогрес към цялостна отбранителна подготвеност до 2030 година Хърватия намира своето място в този проект в частта за основаване на система за отбрана от дронове, която се чака да проработи до края на 2027 година   " Неотдавнашните закани демонстрираха, че Европа е в заплаха. Трябва да защитим всеки жител и всеки квадратен сантиметър от територията си ", сподели председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, представена от хърватската редакция на районната телевизия Ен 1.   Пътната карта предлага четири първични водещи начинания: европейска самодейност за защита против безпилотни летателни апарати, наблюдаване на източния фланг, европейски въздушен щит и европейски галактически щит. Очаква се те да засилят способността на Европа за въздържане и отбрана по суша, въздух, море, в киберпространството и галактическото пространство.   Целта на проекта за защита е основаването на банален и интегриран европейски пазар за отбранително съоръжение, което е основен детайл от повишението на производството, поддръжка на стопанската система и стимулиране на нововъведенията. Целта е до 2030 година да се сътвори същински пазар на ниво Европейски съюз с хармонизирани правила, които ще разрешат на промишлеността да поръчва нужната екипировка задоволително бързо и в нужните количества.   Каква ще бъде ролята на Хърватия?   Фон дер Лайен акцентира, че пътната карта цели работа върху по-голямата интеграция. " Трябва да опростим работата, да създадем нови връзки сред промишленостите ни, университетите, институциите. Заради това през днешния ден изпращаме ясно обръщение на съседите си - да създадем общо средиземноморско пространство за прогрес и интеграция ", акцентира тя, представена от хърватската национална телевизия ХРТ.    Еврокомисарят за Средиземноморието Дубравка Шуица пък уточни, че това съглашение е резултат от интензивни съвещания със страните членки на Европейски Съюз, сътрудниците на юг, гражданското общество, младите, факултетите. " Днес имаме право да кажем, че отваряме нова глава. Неотдавнашните събития в Близкия изток и дълго чаканото спокойно съглашение ни дават вяра за по-добро бъдеще ", сподели Шуица.   Вчера висшият представител на Европейски Съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас заяви, че Европейски Съюз предлага " нова система за отбрана от дронове, която ще бъде изцяло оперативна до края на 2027 година ", осведоми хърватската редакция на районната телевизия Ен 1. Тя акцентира, че системата ще пази всички страни членки на Европейски Съюз от дронове, защото те към този момент са изложени на този риск.   Вчера нидерландския министър на защитата Руберн Брекелманс пък заяви, че страната му, дружно с Хърватия и Латвия, поема управлението в развиването на качествата на Европейски Съюз за произвеждане на дронове и системи за битка с дронове.    Всъщност ролята на Хърватия в пътната карта не е изненадваща, защото страната декларира от известно време упоритостите си да бъде водещ сътрудник както в Европейския съюз, по този начин и в НАТО, за производството на дронове.   През юни хърватският министър на защитата Иван Анушич се срещна с френския си сътрудник и сегашен министър председател на Франция Себастиен Льокорню. Анушич сподели тогава, че двамата са разговаряли за " хърватската самодейност в границите на НАТО за вдишване на водеща роля в развиването и производството на дребни бойни дронове ".    " Хърватия ще упорства да бъде водеща страна в производството и снабдяването с дребни дронове до момента в който в Европа продължава укрепването на въоръжените сили ", съобщи той, представен от ХИНА.   В началото на октомври Анушич съобщи, че Хърватия е подготвена годишно да създава над един милион дрона или колкото е належащо и сподели, че в скоро време следва сключване на съглашение за отбрана от дронове на локалната сериозна инфраструктура.   " Хърватия е разполагаем като водеща страна в границите на НАТО за произвеждане на FPV (First person view) дронове, дребни бойни дронове, които постоянно могат да се видят в отчетите от бойното поле в Украйна ", сподели той, представен от хърватското издание " Кодекс ".   По думите му все още Хърватия създава към 200 000 дрона годишно, които се употребяват от въоръжените сили на Хърватия, България, Съединени американски щати, Франция и Саудитска Арабия и чака да се употребяват от още доста други страни.   По-рано Анушич означи, че хърватските дронове ще бъдат на 100 % хърватско произвеждане и ще бъдат " доста ефикасни, извънредно качествени, положителни и търсени от страна на съдружниците ни ", написа още " Кодекс ".   Включването на Хърватия в този сегмент от построяването на европейската защита е основно за страната и националната ѝ отбранителна промишленост. Въпреки че хърватските медии дефинират проекта като прекомерно " упорит ", към този момент той наподобява сполучлив.   По Българска телеграфна агенция.