ЕК предупреждава за риск от процедура по прекомерен дефицит срещу България
Европейската комисия (ЕК) предизвести, че България може да бъде сложена под процедура по несъразмерен недостиг поради предстоящо превишаване на допустимите бюджетни индикатори. Процедурата планува засилено наблюдаване върху обществените финанси и ограничения за възобновяване на бюджетната дисциплинираност. В момента под подобен режим са 10 страни членки на Европейски Съюз – Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния.
При представянето на пролетните стопански прогнози на Европейска комисия еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис изясни, че идната стъпка за България ще бъде оценка от Икономическия и финансов комитет, в който вземат участие представители на Европейската комисия, страните членки и Европейската централна банка. След мнението на комитета Европейска комисия може да предложи публично разкриване на процедура по несъразмерен недостиг. Очаква се нова оценка на обстановката да бъде показана през есента.
Според Домбровскис бюджетният недостиг на България за 2024 година остава под прага от 3% от Брутният вътрешен продукт, в случай че бъдат регистрирани спомагателните разноски за защита и плануваните европейски изключения. За 2025 година обаче превишението към този момент не може да бъде целесъобразно с тези фактори, заради което Европейска комисия смята, че страната не извършва условието за позволен недостиг.
В подробния си отчет Европейската комисия предвижда, че дефицитът по консолидирания държавен бюджет ще доближи 3,5% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година, а през идващите години ще продължи да нараства – до 4,1% през 2026 година и 4,3% през 2027 година
Според Брюксел след години на фискална дисциплинираност България регистрира бюджетни дефицити от 2020 година насам, а държавният дълг се усилва с ускорени темпове. Като съществени аргументи са посочени трайното повишаване на разноските без задоволително компенсиращи ограничения, нарастването на обществените заплащания, растежът на заплатите в обществения бранш и нарасналите разноски за защита.
Комисията предизвестява, че без спомагателни ограничения за бюджетна консолидация страната може да срещне усложнения при осъществяването на средносрочния си фискален проект. България е поела ангажимент до 2028 година да ограничи структурния примитивен недостиг до 1,8% от Брутният вътрешен продукт.
В отчета се показва още, че са нужни ограничения за ограничение на сивата стопанска система, възстановяване на събираемостта на налозите и повишение на справедливостта на данъчната система.
Европейската комисия насочва пет съществени рекомендации към страната:
използване на европейските механизми за еластичност при финансирането на защитата и възстановяване на данъчната събираемост; ускоряване на промените и вложенията по Плана за възобновяване и устойчивост; модернизиране на обществената администрация, битка с корупцията и възстановяване на публичните поръчки; намаляване на въглеродните излъчвания, рационализация на енергийната инфраструктура и развиване на чист транспорт; подобряване на образованието, пазара на труда, обществените услуги и опазването на здравето.
Процедурата по несъразмерен недостиг е механизъм на Европейския съюз за надзор върху обществените финанси на страните членки. Съгласно европейските правила бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг – 60% от Брутният вътрешен продукт.
При открито отклоняване Европейската комисия изготвя отчет и може да предложи на Съвета на Европейски Съюз разкриване на процедура. Ако тя бъде задействана, засегнатата страна би трябвало да показа коригиращ проект и да предприеме ограничения за понижаване на недостига в избран период.
За страните от еврозоната при несъблюдение могат да бъдат налагани финансови наказания. Решенията се вземат от Съвета на Европейски Съюз с квалифицирано болшинство без присъединяване на засегнатата страна.
България към този момент е била под процедура по несъразмерен недостиг сред 2010 и 2012 година, след което наблюдението беше прекъснато поради възстановяване на бюджетните индикатори.
При представянето на пролетните стопански прогнози на Европейска комисия еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис изясни, че идната стъпка за България ще бъде оценка от Икономическия и финансов комитет, в който вземат участие представители на Европейската комисия, страните членки и Европейската централна банка. След мнението на комитета Европейска комисия може да предложи публично разкриване на процедура по несъразмерен недостиг. Очаква се нова оценка на обстановката да бъде показана през есента.
Според Домбровскис бюджетният недостиг на България за 2024 година остава под прага от 3% от Брутният вътрешен продукт, в случай че бъдат регистрирани спомагателните разноски за защита и плануваните европейски изключения. За 2025 година обаче превишението към този момент не може да бъде целесъобразно с тези фактори, заради което Европейска комисия смята, че страната не извършва условието за позволен недостиг.
В подробния си отчет Европейската комисия предвижда, че дефицитът по консолидирания държавен бюджет ще доближи 3,5% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година, а през идващите години ще продължи да нараства – до 4,1% през 2026 година и 4,3% през 2027 година
Според Брюксел след години на фискална дисциплинираност България регистрира бюджетни дефицити от 2020 година насам, а държавният дълг се усилва с ускорени темпове. Като съществени аргументи са посочени трайното повишаване на разноските без задоволително компенсиращи ограничения, нарастването на обществените заплащания, растежът на заплатите в обществения бранш и нарасналите разноски за защита.
Комисията предизвестява, че без спомагателни ограничения за бюджетна консолидация страната може да срещне усложнения при осъществяването на средносрочния си фискален проект. България е поела ангажимент до 2028 година да ограничи структурния примитивен недостиг до 1,8% от Брутният вътрешен продукт.
В отчета се показва още, че са нужни ограничения за ограничение на сивата стопанска система, възстановяване на събираемостта на налозите и повишение на справедливостта на данъчната система.
Европейската комисия насочва пет съществени рекомендации към страната:
използване на европейските механизми за еластичност при финансирането на защитата и възстановяване на данъчната събираемост; ускоряване на промените и вложенията по Плана за възобновяване и устойчивост; модернизиране на обществената администрация, битка с корупцията и възстановяване на публичните поръчки; намаляване на въглеродните излъчвания, рационализация на енергийната инфраструктура и развиване на чист транспорт; подобряване на образованието, пазара на труда, обществените услуги и опазването на здравето.
Процедурата по несъразмерен недостиг е механизъм на Европейския съюз за надзор върху обществените финанси на страните членки. Съгласно европейските правила бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг – 60% от Брутният вътрешен продукт.
При открито отклоняване Европейската комисия изготвя отчет и може да предложи на Съвета на Европейски Съюз разкриване на процедура. Ако тя бъде задействана, засегнатата страна би трябвало да показа коригиращ проект и да предприеме ограничения за понижаване на недостига в избран период.
За страните от еврозоната при несъблюдение могат да бъдат налагани финансови наказания. Решенията се вземат от Съвета на Европейски Съюз с квалифицирано болшинство без присъединяване на засегнатата страна.
България към този момент е била под процедура по несъразмерен недостиг сред 2010 и 2012 година, след което наблюдението беше прекъснато поради възстановяване на бюджетните индикатори.
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ