Европейската комисия е изпратила 24 уточняващи въпроса, свързани с гласувания

Европейската комисия е изпратила 24 уточняващи въпроса, свързани с гласувания от Народното събрание първи транш от 250 млн.лв. за " Мини Марица-изток ". До 15 юли българската страна следва да аргументира пред Брюксел отпущането на средствата, с цел да може след това Комисията да даде позволение за тяхното даване на въгледобивното сдружение. Това разгласи в Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той акцентира, че е извънредно значимо в своята позиция българската страна да стимулира вярно даването на средствата. Гласуването на средствата в размер на общо 1 милиарда лева от Народното събрание беше аргументирано с нужни действия по рекултивация, с цел да бъде предотвратена екологична злополука.

Впоследствие обаче в своя обществена изява служебният енергиен министър Владимир Малинов обвърза държавното финансиране за Мините с подсигуряването на фонд работна заплата, който месечно е в размер на към 28млн.лв.. Президентът на КНСБ Пламен Димитров акцентира, че в случай че до есента парите не бъдат преведени, " Мини Марица-изток “ ще изпадне в тежка обстановка.

Пламен Димитров уточни, че вследствие на влошеното финансово положение на Мините и неналичието на задоволително заработка на процедура не се съблюдават уговорките, заложени в подписания през юни нов Колективен трудов контракт. Част от повода за проблемите пред държавните мини синдикалният водач изясни с неналичието на Механизъм за потенциал.

По думите му съществуването на подобен в Германия и Полша развързва ръцете на ръководещите да желаят и да получат съответните утвърждения от Брюксел, касаещите сигурността на производството на електрическа енергия от въглища. На собствен ред България пропусна опцията за обезпечаване на подобен Механизъм още през 2019г.. 

Президентът на КНСБ не скри, че ситуацията в комплекса е сериозно. Самият той изясни, че всички обещания, че никой няма да пострада от прехода, който в България ще бъде обективен, не са се случили. " Вина за това носим и ние ", призна Пламен Димитров. 

От КНСБ оповестиха, че са блокирали предаването на Интегрирания проект климат и енергетика, защото в един от двата разновидността, създадени от Центъра за проучване на демокрацията, не е било заложено никакво натоварване на въглищни мощности след 2030г.. Срокът за даване на документа до Европейска комисия е изминал в края на юни.

Интегрираният проект е част от нормативните условия за даване на средства по Плана за възобновяване и резистентност. По този мотив от КНСБ приканиха час по-скоро да бъде образувана работна група, която да създаде нов документ до есента. С оглед почналите съкращения в комплекс " Марица изток ", по-специално в Топлоелектрическа централа " КонтурГлобал Марица-изток 3 ", където през май 160 души бяха освободени, а нови 160 следва да останат без работа, от синдикалната организация упорстват страната да планува фонд за компенсиране на хората, потърпевши от " Зелената договорка ". Подобен Национален проект към този момент е бил направен и препоръчан от синдикалните организации на КНСБ и КТ " Подкрепа " крепа “, само че заради неналичието на ангажираност от страна предходното и сегашно държавни управления той остана без действителни последици. 

Синдикалната организация на КНСБ приканва още за промени в Кодекса на труда, които да разрешат при затруднени пазарни действителности, свързани с понижени поръчки, частни компании да могат да получават поддръжка от страната през специфичен Фонд за безработица. По този метод се цели да бъде предотвратено съкращаването на чиновници, до каквато стъпка прибягна преди месеци дружество в Казанлък. /БНР
Тази публикация ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във