Европейската икономика е изправена пред парадокс. Докато компаниите отчитат високи

Европейската стопанска система е изправена пред абсурд. Докато фирмите регистрират високи облаги, фондовите пазари доближават рекордни стойности, а броят на милиардерите продължава да пораства, все по-голяма част от популацията изпитва усложнения да поддържа виталния си стандарт.

Докладът на Oxfam „ A European agenda to tax the super-rich “ за най-големите европейски компании демонстрира, че казусът към този момент не е единствено обществен или политически. Той стартира да се трансформира в систематичен риск за конкурентоспособността на Европа.

Според организацията 100-те най-големи европейски компании по оборот са изплатили приблизително 70% от облагите си под формата на дивиденти сред 2022 и 2024 година, вместо да ги насочат към вложения, нововъведения, повишение на заплатите или климатичен преход.

Някои компании, измежду които Telefónica, BP и Zurich Insurance Group, даже са разпределили на акционерите повече средства, в сравнение с са осъществили като облага.

Дивидентите порастват по-бързо от стопанската система

Според Oxfam близо половината от стоте най-големи европейски компании са изплатили на акционерите си 32 пъти повече средства, в сравнение с са вложили в климатичния и енергийния преход.

Организацията предизвестява, че този модел пренасочва все по-голяма част от икономическата стойност към притежателите на капитала за сметка на дълготрайните вложения.

По-широкият отчет на Oxfam за неравенствата в Европейския съюз демонстрира, че наклонността надалеч не се лимитира до обособени компании. Между 2019 и 2024 година облагите на 1000-те най-големи компании в Европейски Съюз са нарастнали с 45%, възнагражденията на основните изпълнителни шефове са се нараснали с 36%, а изплатените дивиденти – с 44%. В същото време действителните заплати на европейските служащи към момента не са се възстановили изцяло от инфлационния потрес след пандемията.

Данните демонстрират, че от 2002 до 2024 година приходите, разпределяни от фирмите главно посредством дивиденти, са нарастнали с 155%, до момента в който възнагражденията на чиновниците са се нараснали със 113%.

Концентрацията на благосъстояние доближава нови върхове

Според Oxfam Европа претърпява една от най-сериозните рецесии на неравенството в актуалната си история.

Най-богатият 1% от европейците към този момент има една четвърт от цялото благосъстояние в Европейски Съюз, до момента в който половината от популацията разполага едвам с 3% от него.

През първата половина на 2025 година положението на европейските милиардери се е нараснало с 405 милиарда евро, достигайки общо 2,3 трилиона евро. Броят им е повишен до 487 души.

Особено индикативен е фактът, че междинното благосъстояние на човек от най-богатия 1% е към този момент 740 пъти по-високо от това на представител на най-бедната половина от популацията на Европейски Съюз.

Според организацията близо 69% от благосъстоянието на европейските милиардери е наследено, което от ден на ден трансформира икономическата система в модел, учреден на наследени привилегии, а не на предприемачество и нововъведения.

Данъчните системи работят в интерес на капитала

Oxfam слага специфичен акцент върху данъчната политика като главен мотор на неравенствата.

Според организацията над 80% от данъчните доходи в Европейски Съюз идват от налози, плащани главно от семействата и работещите жители, до момента в който корпоративните налози обезпечават под 9% от приходите, а налозите върху чистото благосъстояние – едвам 0,4%.

В същото време данъчните ставки за най-високите приходи и корпоративните облаги са намалявали систематично през последните десетилетия. Средната оптималната ставка на подоходния налог в Европейски Съюз е спаднала от над 60% през 80-те години до под 38% през днешния ден.

Затова организацията предлага европейски налог върху свръхбогатите, указател на активите в Европейски Съюз и общи правила за облагане на капитала. Според изчисленията налог до 5% върху милионерите и милиардерите би могъл да донесе близо 287 милиарда евро годишно за европейските бюджети.

3 фактора задълбочават пропастта сред най-богатите и останалата част от популацията в Европейски Съюз

Докладът на Oxfam „ A European agenda to tax the super-rich “ не просто установи настоящето положение, а обрисува тревожни прогнози за задълбочаване на неравенствата в Европейския съюз. Организацията предизвестява, че без незабавна фискална промяна пропастта сред най-богатите и останалата част от популацията ще се разшири фрапантно, задвижвана от три съществени фактора:

1. Експоненциален и неконтролиран напредък на свръхбогатството

Скорост на струпване: Общото положение на милиардерите в Европейски Съюз е повишено с над 400 милиарда евро единствено за първите шест месеца на годината. Това се равнява на приблизително нарастване от над 2 милиарда евро дневно.

Липса на спирачки: Тъй като сега единствено една страна в Европейски Съюз (Испания) ползва ефикасен налог върху чистото благосъстояние, Oxfam предвижда, че неналичието на общоевропейска хармонизация ще разреши на най-богатия 1% от популацията доста бързо да концентрира в себе си надалеч над настоящия си дял от близо една четвърт от цялото благосъстояние в съюза.

2. Задълбочаване на „ инфлационното неравноправие “

Ерозия на междинната класа и бедните семейства: Докладът предвижда, че рецесията с разноските за живот и инфлацията върху базови артикули (храна и енергия) ще продължат да удрят непропорционално тежко семействата с по-ниски приходи.

Ножица сред заплати и капитал: Докато действителната покупателна дарба на елементарните служащи понижава или стагнира, приходите от капитал (акции, дивиденти, финансови спекулации) порастват. Това ще докара до дълготрайно обедняване на долните 50% от популацията на Европейски Съюз, чийто дял в общото благосъстояние към този момент е паднал до сериозните 3%.

3. Заплаха за демокрацията и общественото доближаване

Подкопаване на публичните системи: Хроничното недофинансиране на публичния бранш заради укриване на налози и регресивни данъчни системи (при които богатите заплащат съразмерно по-малко от междинната класа) ще утежни качеството на опазването на здравето, образованието и обществените услуги в страните членки.

Политическо въздействие: Oxfam предизвестява за риск от „ олигархизация “ в Европа, при която рисковата централизация на капитал се трансформира в непосредствено политическо въздействие, подкопавайки демократичните институции и блокирайки ограниченията за зелен преход и обществена правдивост.

Ако наклонността не бъде обърната, неравенството ще доближи равнища, които заплашват икономическата непоклатимост на самия Европейски Съюз. Като главно решение организацията предлага въвеждането на напредничав европейски налог върху благосъстоянието на мултимилионерите и милиардерите, който би могъл да генерира към 286.5 милиарда евро годишно за финансиране на обществени потребности и климатични политики.

Идва нов източник на неравноправие: изкуственият разсъдък

Докато Oxfam проучва обичайните механизми за централизация на благосъстояние, от ден на ден институции предизвестяват за появяването на нов фактор, който може в допълнение да задълбочи разделянето – изкуствения разсъдък.

В оповестения през 2026 година разбор „ Artificial Intelligence and the Great Divergence “ Съветът на икономическите консултанти към Белия дом предизвестява, че ИИ може да докара до нова вълна на световно неравноправие.

Според отчета развитите стопански системи и огромните софтуерни компании към този момент концентрират по-голямата част от сериозната инфраструктура – полупроводници, облачни платформи, изчислителна мощност и най-съвременни модели. Това основава риск икономическите изгоди от технологията да се концентрират в стеснен брой страни и корпорации.

Авторите предизвестяват, че светът може да навлезе в нова система вид „ спечелилият взема съвсем всичко “, в която софтуерното водачество автоматизирано се трансформира във финансова и политическа доминация.

Пазарът на труда влиза в нова фаза на поляризация

Според Белия дом идващото огромно разделяне ще се прояви на пазара на труда.

Очаква се висококвалифицираните експерти в областта на технологиите, инженерството, ръководството и финансите да усилват приходите си с помощта на ИИ. За сметка на това голям брой специалности със междинна подготовка могат да бъдат подложени на напън от автоматизацията.

Подобни предизвестия насочва и Програмата на Организация на обединените нации за развиване в отчета „ The Next Great Divide “, който съпоставя евентуалния резултат на изкуствения разсъдък с Индустриалната гражданска война през XIX век.

Тогава софтуерният прогрес основава голям растеж на продуктивността, само че също по този начин води до трагично разминаване сред индустриализиралите се страни и останалия свят. Според създателите ИИ може да повтори този развой в световен мащаб.

България: рискът е по-скоро от закъснение, в сравнение с от свръхбогатство

Макар България да не е измежду страните с най-висока централизация на милиардерско благосъстояние, трендовете, разказани от Oxfam, са изключително съответстващи за страната.

Конкретните данни за България се отнасят основно до фискалните загуби от укриване на налози, рекордното подоходно неравноправие в границите на Европейски Съюз и потребността от регулаторни промени в пазара на труда.

Три са тематичните акценти, засягащи България, в отчета.

1. Изтичане на капитали към офшорни зони. В формалната методология към отчета A European agenda to tax the super-rich (Methodology) са оповестени данни за годишните данъчни загуби на всяка страна членка. България губи към 202.3 милиона $ годишно от данъчни злоупотреби. От тази сума, 17.4 милиона $ са директни загуби вследствие на прикрито благосъстояние на свръхбогати български жители в офшорни сметки зад граница.

2. Най-високото подоходно неравноправие в Европейски Съюз. България остава страната с най-голям коефициент на Джини (над 40%) в целия Европейски съюз, което я прави мощно уязвима към проблемите, които Oxfam разказва.

Коефициентът на Джини е най-използваният индикатор за премерване на неравенството в приходите или благосъстоянието в едно общество.Той приема стойности сред 0 и 1 (или сред 0 и 100, в случай че се показва в проценти): 0 значи цялостно тъждество – всички хора имат идентични приходи или богатство; 1 (или 100) значи цялостно неравноправие – един човек има всичко, а останалите нямат нищо. Колкото по-висок е коефициентът на Джини, толкоз по-голямо е неравенството.

Поради неналичието на прогресивно облагане (в България се ползва плосък налог от 10% върху приходите и печалбите), разликата сред най-богатите и най-бедните пластове от популацията нараства доста по-бързо в съпоставяне със средноевропейските равнища. Организацията дефинира този модел като един от най-слабопрогресивните в Европейския съюз и го показва като образец за система, която лимитира преразпределителната функционалност на налозите.

3. Регулации и пазар на труда у нас. Oxfam насочва съответни рекомендации, които българските законодатели би трябвало да приложат:

Директива за бистрота на възнагражденията: Настоява се за незабавното и цялостно транспониране на тази европейска инструкция в българското законодателство за стесняване на разликата в заплащането.

Ограничение на мениджърските заплати: Искането на организацията е таванът на възнагражденията на изпълнителните шефове да бъде най-много 20 пъти междинната заплата в съответната компания. В България в редица огромни предприятия и финансови институции това съответствие е неведнъж по-голямо.

Представителност: Въвеждане на наложителни квоти за гарантиране на наличието на дами на управителни и управнически позиции в бизнеса.

Същевременно България е измежду страните, които рискуват да бъдат най-силно наранени от неравномерното разпространяване на изкуствения разсъдък. Ограничените вложения в научни проучвания, дефицитът на висококвалифицирани фрагменти и относително ниската цифрова активност на бизнеса могат да затруднят усвояването на новите технологии.Това значи, че страната може да се сблъска по едно и също време с два казуса – възходяща централизация на капитал и по-бавно присъединяване в идната софтуерна вълна.

Новият стопански въпрос

В продължение на десетилетия дебатът за неравенствата се водеше главно към налозите и обществената политика. Днес картината е доста по-сложна.

От една страна, Oxfam предизвестява, че дивидентната политика на огромните компании и концентрацията на благосъстояние пренасочват все по-голям дял от икономическите изгоди към дребна група акционери и милиардери. От друга, изкуственият разсъдък основава предпоставки за нова централизация на икономическа мощност в ръцете на софтуерните водачи.

Така Европа и светът са изправени пред двойно предизвикателство: освен по какъв начин да разпределят по-справедливо благосъстоянието, което към този момент съществува, само че и по какъв начин да подсигуряват, че идната софтуерна гражданска война няма да направи пропастта още по-дълбока.