Мирослав Найденов за Фрог: Палмовото масло е по-големият проблем от антибиотиците
Европейската организация за медикаментите твърди, че българското месо е цялостно с антибиотици, само че техните изводи са направени въз основата на информация от непринудено подадени данни от търговците на ветеринарномедицински препарати. Това изясни пред Фрог нюз някогашният аграрни министър Мирослав Найденов.
Министерството на земеделието подава информация за животинската популация и въз основата на цялата тази информация Европейската организация прави статистически разбор.
Антибиотикът в месото има карентен интервал на раздробяване, т.е. организмът се почиства от него. Ако на прасенцата се дава на втория месец, то на шестия, когато се колят, са се изчистили.
Освен това антибиотиците са извънредно скъпи и животновъдите не са на сметка да ги употребяват. Те са същите като при хората, единствено че на животните са им нужни по-големи дози поради по-голямото тегло. Ако животните са консумирали антибиотици, директно преди колене, месото им по-късно има горчив усет, изяснява Мирослав Найденов.
Защо в скандинавските страни са по-малко антибиотиците, а в южните са повече? При топъл и мокър климат болесттите са повече, по тази причина се ползват в по-голямо количество. В скандинавските страни не се отглеждат доста животни, тъй като нямат фуражи.
През 2011 година, когато аз бях министър на земеделието, България се включи в мониторингова стратегия на Европейска комисия за следене на остатъчните субстанции. Годишно сме задължени да вършим голям брой проби.
Проблемът не е в антибиотиците, а в палмовото масло. То се разтваря при температура от 48 градуса, а човешката е 36-37. Не се усвоява от организма и запушва кръвоносните съдове. Възможно е, с цел да отклонят вниманието от палмовото масло, се пусна информацията за антибиотиците в месото. Днес се открива Месоманията и отчетът съответства с този пазар. Местните ни артикули са положителни, измежду тях не са кренвиршите от 3 лева, защото нямат месо. Те са соеви деривати и отрязъци. Не са нездравословни, само че са нискокачествени.
Министерството на земеделието подава информация за животинската популация и въз основата на цялата тази информация Европейската организация прави статистически разбор.
Антибиотикът в месото има карентен интервал на раздробяване, т.е. организмът се почиства от него. Ако на прасенцата се дава на втория месец, то на шестия, когато се колят, са се изчистили.
Освен това антибиотиците са извънредно скъпи и животновъдите не са на сметка да ги употребяват. Те са същите като при хората, единствено че на животните са им нужни по-големи дози поради по-голямото тегло. Ако животните са консумирали антибиотици, директно преди колене, месото им по-късно има горчив усет, изяснява Мирослав Найденов.
Защо в скандинавските страни са по-малко антибиотиците, а в южните са повече? При топъл и мокър климат болесттите са повече, по тази причина се ползват в по-голямо количество. В скандинавските страни не се отглеждат доста животни, тъй като нямат фуражи.
През 2011 година, когато аз бях министър на земеделието, България се включи в мониторингова стратегия на Европейска комисия за следене на остатъчните субстанции. Годишно сме задължени да вършим голям брой проби.
Проблемът не е в антибиотиците, а в палмовото масло. То се разтваря при температура от 48 градуса, а човешката е 36-37. Не се усвоява от организма и запушва кръвоносните съдове. Възможно е, с цел да отклонят вниманието от палмовото масло, се пусна информацията за антибиотиците в месото. Днес се открива Месоманията и отчетът съответства с този пазар. Местните ни артикули са положителни, измежду тях не са кренвиршите от 3 лева, защото нямат месо. Те са соеви деривати и отрязъци. Не са нездравословни, само че са нискокачествени.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ