Спасете ни най-после от произволите на банките и монополите!
Европартньорите ни чак от Брюксел видяха, че банките и монополите безчинстват с потребителите си в България и сложиха двумесечен период тези безобразия да спрат. Нашите политици, които ние пращаме на хранилка във властта от 30 години насам се вършат, че нито лук са яли, нито на лук са мирисали в банките и монополите. Опазил ги Бог!
Българският консуматор евентуално е най-търпеливият и кроткият ползувател на „ услугите” на монополите и банките на Стария континент. Затова и тези ведомства, нагледно казано скубят до голо, без да им мигне окото. И мине не мине време, току някой закрещи от нетърпимите вреди, които тези институции предизвикват. Ненадмината до момента обаче остава вредите, които бяха нанесена на хиляди инвеститори от банкрута на 15-те банки през 1996 година по време на ръководството на социалистите - кабинета на Жан Виденов.
В по-ново време също не липсват образци, само че дано посочим единствено два показателни за безобразията, които се правят в банки. Отзад напред - единствено преди седмица стана ясно, че някаква до момента никому незнайна банкова чиновничка е откраднала към 400 000 лв. от сметките на нищо неподозиращи спестовни жители в Нова Загора. Попарените от тази вреда консуматори се вайкат, че „ страна няма”, само че и не стопират да се надяват, че ще бъдат възмездени. От банката, наела крадлата, мълчат „ като болшевик на разпит”.
Доста време преди този момент обичаният от публиката у нас и в чужбина футболист Мартин Петров също бе ограбен до шушка от друга крадла в друга банка. Все още чака да получи правдивост.
Ненормално е в страна, член на Европейски Съюз и НАТО, с искания за либералност и цивилизованост, да се случват сходни срамни сценки и месеци и години наред потребителите да чакат отмъщение.
Поведението на банките и монополите в действителност е безгранично цинично и безочливо. Как по този начин не могат да си изълняват отговорностите и да подсигуряват сигурността на жителите! Като не могат, що не продават в плод и зарзават, вместо да дерат кожи от хората с ненормално високи такси за щяло и нещяло. И да държат хората виновни за това, че не могат да се оправят сами и да разчитат измислените им книжнини, които единствено те си схващат, само че те затрупват с цялото това безсмислие и се държат високомерно, в случай че се осмелиш да им кажеш, че не си експерт и не разбираш какво написа в обърканите им документи.
А когато безочливо те оберат, както в тази ситуация с Мартин Петров и доста други, още по-нагло ти декларират, че ти си отговорен задето си се доверил и не си наблюдавал вярно документите! Що за безобразия се вършат в тези банки и няма ли кой да ги спре? В 21 век към този момент е късно хората да се връщат към „ буркан банк”.
Ето още от безчинствата им, които поносим: Адвокат Десислава Филипова пред Българска национална телевизия: "Банките имат доста бърз ред, по който осъждат клиентите си. Докато при естествения развой, би трябвало двете страни да се срещнат в съда, съдът да отсъди кой е прав откакто прегледа всички доказателства, които те са показали и чак по-късно страната, която печели делото си, да извади изпълнителен лист, да образува изпълнително дело, в което да блокира имуществото, заплатата, сметките на наказаното лице и да продава имуществото му. Банките съдят тъкмо по противоположния ред. Има хипотеза за виновност, вкарана в закона. Банката има право първо да се извади изпълнителен лист и то въз основа на извлечение от нейните счетоводни сметки, т. е. показва стойности от счетоводството си, които тя сметне за верни и съдът е като една пощенска кутия: няма действителна правораздавателна власт, не изслушва другата страна, не вижда какви доказателства може да предложи другата страна, просто се доверява и е задължен по закон да одобри за правилни тези сметки на банката. Банката пристъпва към изпълнително дело, блокира имуществото, продава парцелите и в този миг индивидът към този момент има някакви минимални средства за отбрана, които напълно не са ефикасни. "
„ Действащото законодателство е напълно в интерес на банки, монополни сдружения, компании за събиране на вземания, бързи заеми, мобилни оператори, които имат облекчени процедури за събиране на своите вземания”, разяснява омбудсманът Мая Манолова, която внесе оферти за ремонти в Гражданско процесуален кодекс - Граждански процесуален кодекс.
Крайно време е да се промени настоящото законодателство и най-сетне да се обърне в интерес на индивида, на потребителя, който в този момент е в ролята на обслужващ монополите и банките, вместо противоположното.
Хубаво е да се промени законодателството, само че пък каква е гаранцията, че то ще се съблюдава отсега нататък и ще ни избави от крадливи чиновници, назначавани с връзки в банките от шефовете им? Носителят на Нобелова премия Андре Жид написа във „ Фалшификаторите”: „ Какъв е смисълът да се забрани нещо, на което не може да се попречи?”
Въпросът му е настоящ.
Българският консуматор евентуално е най-търпеливият и кроткият ползувател на „ услугите” на монополите и банките на Стария континент. Затова и тези ведомства, нагледно казано скубят до голо, без да им мигне окото. И мине не мине време, току някой закрещи от нетърпимите вреди, които тези институции предизвикват. Ненадмината до момента обаче остава вредите, които бяха нанесена на хиляди инвеститори от банкрута на 15-те банки през 1996 година по време на ръководството на социалистите - кабинета на Жан Виденов.
В по-ново време също не липсват образци, само че дано посочим единствено два показателни за безобразията, които се правят в банки. Отзад напред - единствено преди седмица стана ясно, че някаква до момента никому незнайна банкова чиновничка е откраднала към 400 000 лв. от сметките на нищо неподозиращи спестовни жители в Нова Загора. Попарените от тази вреда консуматори се вайкат, че „ страна няма”, само че и не стопират да се надяват, че ще бъдат възмездени. От банката, наела крадлата, мълчат „ като болшевик на разпит”.
Доста време преди този момент обичаният от публиката у нас и в чужбина футболист Мартин Петров също бе ограбен до шушка от друга крадла в друга банка. Все още чака да получи правдивост.
Ненормално е в страна, член на Европейски Съюз и НАТО, с искания за либералност и цивилизованост, да се случват сходни срамни сценки и месеци и години наред потребителите да чакат отмъщение.
Поведението на банките и монополите в действителност е безгранично цинично и безочливо. Как по този начин не могат да си изълняват отговорностите и да подсигуряват сигурността на жителите! Като не могат, що не продават в плод и зарзават, вместо да дерат кожи от хората с ненормално високи такси за щяло и нещяло. И да държат хората виновни за това, че не могат да се оправят сами и да разчитат измислените им книжнини, които единствено те си схващат, само че те затрупват с цялото това безсмислие и се държат високомерно, в случай че се осмелиш да им кажеш, че не си експерт и не разбираш какво написа в обърканите им документи.
А когато безочливо те оберат, както в тази ситуация с Мартин Петров и доста други, още по-нагло ти декларират, че ти си отговорен задето си се доверил и не си наблюдавал вярно документите! Що за безобразия се вършат в тези банки и няма ли кой да ги спре? В 21 век към този момент е късно хората да се връщат към „ буркан банк”.
Ето още от безчинствата им, които поносим: Адвокат Десислава Филипова пред Българска национална телевизия: "Банките имат доста бърз ред, по който осъждат клиентите си. Докато при естествения развой, би трябвало двете страни да се срещнат в съда, съдът да отсъди кой е прав откакто прегледа всички доказателства, които те са показали и чак по-късно страната, която печели делото си, да извади изпълнителен лист, да образува изпълнително дело, в което да блокира имуществото, заплатата, сметките на наказаното лице и да продава имуществото му. Банките съдят тъкмо по противоположния ред. Има хипотеза за виновност, вкарана в закона. Банката има право първо да се извади изпълнителен лист и то въз основа на извлечение от нейните счетоводни сметки, т. е. показва стойности от счетоводството си, които тя сметне за верни и съдът е като една пощенска кутия: няма действителна правораздавателна власт, не изслушва другата страна, не вижда какви доказателства може да предложи другата страна, просто се доверява и е задължен по закон да одобри за правилни тези сметки на банката. Банката пристъпва към изпълнително дело, блокира имуществото, продава парцелите и в този миг индивидът към този момент има някакви минимални средства за отбрана, които напълно не са ефикасни. "
„ Действащото законодателство е напълно в интерес на банки, монополни сдружения, компании за събиране на вземания, бързи заеми, мобилни оператори, които имат облекчени процедури за събиране на своите вземания”, разяснява омбудсманът Мая Манолова, която внесе оферти за ремонти в Гражданско процесуален кодекс - Граждански процесуален кодекс.
Крайно време е да се промени настоящото законодателство и най-сетне да се обърне в интерес на индивида, на потребителя, който в този момент е в ролята на обслужващ монополите и банките, вместо противоположното.
Хубаво е да се промени законодателството, само че пък каква е гаранцията, че то ще се съблюдава отсега нататък и ще ни избави от крадливи чиновници, назначавани с връзки в банките от шефовете им? Носителят на Нобелова премия Андре Жид написа във „ Фалшификаторите”: „ Какъв е смисълът да се забрани нещо, на което не може да се попречи?”
Въпросът му е настоящ.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ