Управителят на централната банка на Латвия: Европа трябва да е готова за ескалация в отношенията с Русия
Европа към този момент е „ в положение на война “ с Русия и европейските институции не трябва да бъдат наивни за действителността, в която оперират. Това декларира шефът на централната банка на Латвия Мартинш Казакс в изявление за Financial Times, като упорства, че финансовата система и централните банки би трябвало да се приготвят за по-нататъшна ескалация.
„ Наивно е да мислим, че не сме във война (с Русия) “, споделя Казакс. Макар спорът да не се води „ физически на наша територия “, той показва непрекъснатите хакерски атаки, саботажа на подводни кабели в Балтийско море и нарушаванията на датското въздушно пространство от хипотетични съветски дронове.
„ Трябва да сме устойчиви, с цел да се оправим с това “, акцентира Казакс.
52-годишният икономист оглавява латвийската централна банка Latvijas Banka от декември 2019 година и е измежду шестимата претенденти за поста заместник-председател на Европейската централна банка.
Настоящият вицепрезидент Луис де Гиндос завършва своя не предстоящ на възобновяване осемгодишен мандат през май 2026 година, а финансовите министри на 21-те страни от еврозоната могат да вземат решение за неговия правоприемник още при започване на идната седмица.
Казакс се конкурира с фигури като шефа на Финландската централна банка Оли Рен и някогашния шеф на Португалската централна банка Марио Сентено. В Управителния съвет на ЕЦБ той е измежду по-твърдите гласове – един от първите, които след пандемията от Covid-19 и началото на пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година предизвестяват за възходящите инфлационни опасности.
На фона на геополитическото напрежение през последните години НАТО ускорява военното си наличие на територията на Латвия – някогашна руска република със доста рускоезично малцинство и 280-километрова граница с Русия. По думите на Казакс през последните четири до шест години централната банка на страната работи по „ разнообразни сюжети за изключителни обстановки “.
Ключов фокус е гарантирането на достъпа до кеш и цифрови разплащания при положение на рецесия. Търговските банки са задължени да поддържат мрежа от „ сериозно значими “ банкомати, в това число такива със лични електрогенератори. Разработена е и система за „ офлайн физически картови заплащания “ в аптеки, бензиностанции и хранителни магазини.
„ В доста връзки сме измежду най-хубавите в класа си и други страни към този момент копират решенията ни “, споделя Казакс пред FT и добавя, че Латвия е подготвена да споделя опита си.
По думите му планирането не е обвързвано единствено с „ риска от съветска офанзива “, а и с други сюжети – от наводнения до опасности, свързани с климатичните промени.
Според него, в случай че страна от еврозоната бъде въвлечена във боен спор на лична територия, това може да докара до проблеми с финансовата непоклатимост, банковата система и устойчивостта на държавния дълг.
„ Можем да забележим внезапно разширение на разликите в доходността по държавния дълг “, отбелязва той, само че акцентира, че тези опасности са „ пределни “ и управляеми на равнище Европейски Съюз.
„ В нашите ръце е да създадем вероятността от пряк спор с Русия все по-ниска “, заключава Казакс – посредством поддръжка за Украйна по този начин, че Москва „ да не завоюва войната “, и посредством подсилване на европейските военни качества, които да основат у Русия чувството, че всеки сходен ход би бил „ прекомерно опасен и даже не си коства да бъде премислян “.
„ Наивно е да мислим, че не сме във война (с Русия) “, споделя Казакс. Макар спорът да не се води „ физически на наша територия “, той показва непрекъснатите хакерски атаки, саботажа на подводни кабели в Балтийско море и нарушаванията на датското въздушно пространство от хипотетични съветски дронове.
„ Трябва да сме устойчиви, с цел да се оправим с това “, акцентира Казакс.
52-годишният икономист оглавява латвийската централна банка Latvijas Banka от декември 2019 година и е измежду шестимата претенденти за поста заместник-председател на Европейската централна банка.
Настоящият вицепрезидент Луис де Гиндос завършва своя не предстоящ на възобновяване осемгодишен мандат през май 2026 година, а финансовите министри на 21-те страни от еврозоната могат да вземат решение за неговия правоприемник още при започване на идната седмица.
Казакс се конкурира с фигури като шефа на Финландската централна банка Оли Рен и някогашния шеф на Португалската централна банка Марио Сентено. В Управителния съвет на ЕЦБ той е измежду по-твърдите гласове – един от първите, които след пандемията от Covid-19 и началото на пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година предизвестяват за възходящите инфлационни опасности.
На фона на геополитическото напрежение през последните години НАТО ускорява военното си наличие на територията на Латвия – някогашна руска република със доста рускоезично малцинство и 280-километрова граница с Русия. По думите на Казакс през последните четири до шест години централната банка на страната работи по „ разнообразни сюжети за изключителни обстановки “.
Ключов фокус е гарантирането на достъпа до кеш и цифрови разплащания при положение на рецесия. Търговските банки са задължени да поддържат мрежа от „ сериозно значими “ банкомати, в това число такива със лични електрогенератори. Разработена е и система за „ офлайн физически картови заплащания “ в аптеки, бензиностанции и хранителни магазини.
„ В доста връзки сме измежду най-хубавите в класа си и други страни към този момент копират решенията ни “, споделя Казакс пред FT и добавя, че Латвия е подготвена да споделя опита си.
По думите му планирането не е обвързвано единствено с „ риска от съветска офанзива “, а и с други сюжети – от наводнения до опасности, свързани с климатичните промени.
Според него, в случай че страна от еврозоната бъде въвлечена във боен спор на лична територия, това може да докара до проблеми с финансовата непоклатимост, банковата система и устойчивостта на държавния дълг.
„ Можем да забележим внезапно разширение на разликите в доходността по държавния дълг “, отбелязва той, само че акцентира, че тези опасности са „ пределни “ и управляеми на равнище Европейски Съюз.
„ В нашите ръце е да създадем вероятността от пряк спор с Русия все по-ниска “, заключава Казакс – посредством поддръжка за Украйна по този начин, че Москва „ да не завоюва войната “, и посредством подсилване на европейските военни качества, които да основат у Русия чувството, че всеки сходен ход би бил „ прекомерно опасен и даже не си коства да бъде премислян “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




