Европа трябва да засили своята сигурност и да укрепи стратегическата

Европа би трябвало да ускори своята сигурност и да укрепи стратегическата си непоклатимост. Това съобщи английският историк и публицист професор Марк Галеоти в особено изявление за Euronews България. По думите му след политическото завръщане на Доналд Тръмп, остарелият континент би трябвало да ускори връзките си със Съединени американски щати.

Ето и цялото изявление с историка:

Професор Галеоти, изненада ли Ви политическото завръщане на Доналд Тръмп?

– Трябва да се каже, че в действителност нищо, което Тръмп прави, не би трябвало да ни изненадва. Мисля обаче, че поразителното тук, е тъкмо какъв брой гръмка беше тази победа. Ясно, е че демократите позволиха неточности в акцията си и че в страната се е натрупало неодобрение, само че способността на Тръмп да активизира точно това неодобрение, макар че не предлага същински повсеместен проект, същински повсеместен отговор на проблемите на Америка, мисля, че това приказва по-скоро за самата Америка, в сравнение с за Тръмп.

Говорите за Америка, само че желая да ви попитам успеха на Тръмп по-скоро добра или по-скоро неприятна вест е за Европа?

– Бих споделил, че като цяло е неприятна вест, защото гледната точка на Тръмп е „ Америка преди всичко “. Той мисли за всичко, като че ли е предприемач, а не политик, и ще си каже: „ Добре, по какъв начин Америка може да завоюва? Единственото, което може да се каже, е, че Европа дълго време се криеше зад Съединените щати. Не се отнасяше съществено към своята сигурност, не се отнасяше съществено към своята стратегическа непоклатимост. И по тази причина може да се окаже, че това е тъкмо този тип подтик, от който Европа се нуждае, с цел да се заеме по-сериозно с този въпрос, само че това е печален метод това да се случи.

Но дали рамката за сигурност в Европа се разпада? Какво би трябвало да направи Европа, с цел да подсигурява сигурността си?

– Бих споделил, че преди всичко, тя към момента се нуждае от Съединените щати, само че още веднъж, това, което би трябвало да направи, е да покаже на Съединените щати, че е сътрудник, а не просто някой, който е защитaван от тях. Така че считам, че би трябвало да се намерения доста по-внимателно за това по какъв начин и Европа да показва своята стойност за Америка. Това е първият въпрос. Вторият въпрос - ясно е, че Европа би трябвало да харчи повече за защита. Искам да кажа, че просто няма по какъв начин да се избегне фактът, че толкоз дълго време тя не е отделяла задоволително средства за това. И освен за защита във връзка с танкове и самолети, само че и за защита в, да кажем, сенчестите бойни полета на контраразузнаването и разузнаването и така нататък Така че Европа би трябвало да се заеме съществено с това. Накрая желая да кажа, че се стига до такава степен, президент след президент на Съединените щати да приказва за отклонение от Европа и ориентиране към Азия.

Но те в никакъв случай не са го правили, тъй като в последна сметка би трябвало да признаем, че Европа към момента е жизненоважна за Америка. Въпреки че Америка разполага с въоръжените сили, индустриалната тежест и така нататък, Европа към момента е от решаващо значение за Америка. Трябва да признаем това, само че също по този начин би трябвало по някакъв метод да продадем Европа, да продадем концепцията за съюз с Европа на Тръмп.

Как ще създадем това?

– Всъщност Европа е от решаващо значение за Съединените щати, освен като пазар за техните оръжия и така нататък, само че и като съдружник, който дава цяла гама от качества, които Америка няма или от които се нуждае повече. Така че в това отношение, в действителност става дума за - двоумя се дали да го кажа - за образование на президента на Съединените щати, само че въпреки всичко това би трябвало да се обясни. Защото мисля, че казусът е, че и Европа се е вкопчила в същия роман, в същата концепция, че Европа е просто слаб дребен континент, който не може да се отбрани. А в действителност тя би трябвало да бъде малко по-самоуверена.

Тръмп даде обещание да постави завършек на войната в Украйна в границите на 24 часа след встъпването си в служба. Може ли да приемем това заричане съществено и по какъв начин Тръмп може да го извърши?

– Тръмп приказва всевъзможни неща, които не се случват. Но е ясно, че той и изключително неговият вицепрезидент въпреки всичко се ангажират да се опитат да понижат цената на войната в Украйна, която Америка заплаща. Той не може да постави завършек на войната в някакъв логичен смисъл. Това, което може да направи, е, и то не за 24 часа, да наложи преустановяване на огъня. Той може да каже на украинците: в случай че не спрете да стреляте, ще спрем да предоставяме военна помощ, а на руснаците: в случай че не спрете да стреляте, ще увеличим размера на военната помощ. Възможно е Путин да сметне това за договорка, която ще одобри на драго сърце. Но това няма да бъде завършек на войната, а единствено краткотрайно прекъсване. И не трябва да допускаме, че Путин няма да употребява това като интервал, в който да възвърне силите си, които в последна сметка са мощно разрушени, и по-късно да възобнови войната, когато реши, че това е в негова изгода. Така че Тръмп може да направи някои неща, само че не може да реализира дълготраен мир в Украйна. Нито за 24 часа, нито за 24 дни.

Според вас по какъв начин може да се постави завършек на войната? При какви условия?

– Един от огромните провали, които направихме на Запад, е, че не обсъдихме вярно какво значи победа и какво значи проваляне. Дали единствената победа, която е допустима, е изгонването на всеки един съветски боец от всеки един квадратен сантиметър украинска територия? Ако е по този начин, това ще бъде много мъчно постижимо. Просто преустановяване на стрелбата? Е, това би било елементарно, само че ще остави Русия да управлява 18% от украинската територия. Не, мисля, че това, което би трябвало да създадем, е да работим за някакво придвижване към резолюция, която да накара Русия да осъзнае, че Украйна е суверенна страна, която има право да дефинира личното си бъдеще, в това число дали това значи присъединение към НАТО или Европейския съюз. И би трябвало да си помислим, че Путин няма да даде това от положително сърце. Може да се окаже, че в действителност ще приемем, че Русия ще продължи да управлява Крим, да вземем за пример. Проблемът е, че сега нито една от страните не желае да води тези диалози. Че и двете страни считат, че времето е на тяхна страна. Украинците към момента считат, че може да са в положение да извършат нова контраофанзива. Путин към момента счита, че може да открадне още украинска земя. И по тази причина нито една от страните не е в действителност сериозна в диалога за мир сега.

Но войната не се води единствено на бойното поле. Какви осведомителни интервенции организира Русия против Европа и от кой момент?

– Мисля, че в ретроспекция е ясно, че Путин се счита за воюващ със Запада евентуално, сигурно от 2014 година, когато завзе Крим, а може би и от по-рано. Мисля, че е основно да помним,че за Путин протичащото се в Украйна е единствено един фронт в по-широка война със Запада, което също по този начин значи, че даже войната в Украйна да завърши за 24 часа с помощта на Доналд Тръмп, това няма да постави завършек на акцията, пред която сме изправени. Какво се пробва да направи Путин в Европа? Той се пробва да ни раздели и се пробва да ни деморализира. По създание желае да популяризира безпорядък, с цел да не сме в положение да поддържаме единна поддръжка за Украйна и с цел да може всъщност да наложи волята си на допустимо най-вече европейски страни. И по този начин, виждаме дезинформация в голям мащаб. И защото днешна Русия в действителност не е идеологическа, това значи, че в някои връзки това е дезинформация, която играе по едно и също време за всяка една публика - лява и дясна, сепаратистка и националистическа. Знаете ли, това няма значение. Стига всъщност да провокира проблеми за нашите общества, руснаците ще я усилват. И освен това, сега виждаме, че се разраства и акцията, от тази година, на директни офанзиви, саботажи, убийства, хакерски атаки и така нататък, които работят с дезинформацията. Това не са обособени неща. Те са част от обща акция, която се пробва да дестабилизира Европа и това в действителност е задачата на Путин. Не имам вяра, че той желае да нахлуе в Европа или нещо сходно. Той желае да обезврежда Европа, тъй че тя да не може да го спре да наложи волята си в Украйна.

Комплексно е. Не става въпрос единствено за Руската федерация, а и за въздействието на Китай, оръжията на Иран, виждаме и севернокорейски войски в Украйна. Очевидно ставаме очевидци на една разнопосочност, многопластовост и на намесата на от ден на ден играчи. В този подтекст - къде се намираме ние, Европа, и каква би трябвало да бъде дълготрайната ни геополитическа тактика?

– Да, мисля, че това, което виждаме, и съм изцяло склонен с вас, е всъщност срив на остарелия ред. Западът към този момент не е в положение да образува световното осведомително и политическо пространство. Виждаме възходящи сили като Китай, само че също и Индия, да вземем за пример, Бразилия, които стартират да насочат провокации. Виждаме и нови благоприятни условия за страни парии като Иран и Северна Корея да стартират да основават проблеми и да намират нови съюзи. Така че излизаме от епохата на американското владичество в международния ред. Излизаме от епохата на западното владичество в международния ред. В този подтекст това, което Европа би трябвало да направи, е, че в прочут смисъл би трябвало да вземе фундаментално стратегическо решение. Дали ще продължи да ползва настоящия си модел, което значи, че ще бъде океан на условен разцвет, само че и на изтощение? Тя няма да може да наложи никакви свои ползи в света отвън личните си граници и този свят ще продължи да се пробва да я притиска, без значение дали става дума за мигранти от Северна Америка, дали става дума за агитация, идваща от Китай, или за корупция от Китай, или за каквото и да било друго. Ние непрекъснато ще се сблъскваме с тези закани. Или Европа би трябвало фактически, още веднъж, да мисли за себе си като за сериозен геополитически състезател. А това частично значи неща като харчене на подобаващи суми за защита и така нататък Но също по този начин значи, както споделих, да се върнем към въпроса за самочувствието. Въпросът за Европа е, че в някои връзки тя се пробва да има всичко.

Тя се пробва да се показа като регулаторна суперсила, която оформя международния търговски ред. Но също по този начин споделя: „ О, не, ние сме просто общ брой от страни, не сме опасност за никого, не желаеме да провокираме никого. Е, не можеш да бъдеш и двете. Или си сериозен състезател, което значи по-голяма степен на единение, или просто приемаш, че ще бъдеш дребна риба в море, в което плуват огромни акули.

В този комплициран подтекст, по какъв начин тълкувате съветската реакция след успеха на Тръмп?

– Интересно е, че руснаците явно желаеха Тръмп да завоюва. Въпреки обстоятелството, че Путин сподели, че избира Камала поради нейния инфекциозен смях. Руснаците желаеха Тръмп да завоюва, тъй като знаеха, че той е главният унищожител. Той е мощ, която провокира безпорядък, където и да отиде, а хаосът е в техен интерес. В същото време руснаците са и внимателни във връзка с Тръмп. Те не му се доверяват. Не му имат вяра, че ще извърши обещанията си, и не му имат вяра, че в действителност няма да отвърне, да отвърне мощно, когато руснаците го създадат. Руснаците към този момент привикнаха Америка да бъде възрастният в връзките. Руснаците могат да бъдат нападателни, да натискат, да видят къде са алените линии, като разчитат, че американците ще бъдат деликатни и рационални. Е, не може безусловно да се допусна, че Тръмп ще бъде деликатен и рационален. Руснаците постоянно гледат обратно, в първото президентство на Тръмп, все още, в който в действителност Тръмп изстреля крилати ракети по Сирия след офанзива с химическо оръжие. Спомням си, че един път разговарях с почитан чиновник на съветското външно министерство, който сподели, че това е най-големият им призрачен сън - американски водач, който ще употребява мощ, в доста къс период, безусловно за една нощ, на своя глава съдружниците си какво мислят, без да осведоми никого другиго. Така че съществува чувството, че в действителност непредсказуемият Тръмп е и рисков Тръмп. Така че като цяло те са щастливи, само че това е благополучие, което е леко примесено със угриженост.

Как Руската федерация употребява проведената престъпност в подтекста на войната в Украйна?

– Очевидно е, че съветската страна и проведената престъпност имат връзки от дълго време. Това, което несъмнено следим през последните години, е, че съветското държавно управление разчита от ден на ден изключително на основаните в Русия проведени незаконни групи като инструмент за деяние отвън границите си. Понякога те се употребяват за набиране на средства за дезинформация и политически интервенции. Понякога те се употребяват за осъществяване на убийства или сходни офанзиви. Но главното е, че това в действителност е в прочут смисъл непредвиден резултат от нашата доста сполучлива акция през 2022 година за изпъждане на голям брой съветски шпиони от посолствата на целия Запад. И явно руснаците търсят други възможности. Търсят други хора, които могат да правят тези действия. И по този начин те се обръщат към проведената престъпност като проксита. Така че, изключително през тази година, станахме очевидци на най-различни набези, от дребни, като подпалването на няколко украински склада в северен Лондон, до по-сериозни, като убийства и така нататък, осъществявани от гангстери, които може даже да не са съветски гангстери, а просто наемници. За страдание, това е нещо, с което ще се сблъскаме в бъдеще. И колкото повече съветската проведена престъпност се демонстрира в страните, а това за жалост е нещо, което ще бъде необикновен проблем за България, толкоз по-голям е евентуалният риск Москва да употребява тези гангстери като оръжие.

Известно Ви е, че Русия към момента има доста въздействие в района, в някои балкански страни. Какви са следствията и какво можем да създадем?

– Отговорът на въпроса какво да вършим, извънредно комплициран е отговорът. Накратко - няма бърз отговор. По създание това е въпрос на отпор против разказите, които споделят, че Русия е ваш исторически другар, Русия е ваш натурален съдружник. В последна сметка, каквото и да се е случило преди 10, 50, 200 години, днешна Русия не е безстопанствен другар. И мисля, че е доста значимо да се обърне внимание на това, тъй като в противоположен случай тези хора неизбежно непрекъснато ще подкопават напъните за основаване на някакъв тип консенсус за противопоставяне на злонамерената съветска активност.

Войната в Украйна, това ли е последната война на Путин?

– Мисля, че е по този начин, в случай че би трябвало да бъда изцяло почтен. Искам да кажа, че знам, че някои хора приказват за това, че в случай че е в положение, Путин ще натисне към страни от НАТО. Мисля, че това в действителност е чудовищно малко евентуално. И в случай че погледнем военната му машина, украинците я опустошиха. Да, руснаците към момента са способни да се бият, само че са изгубили толкоз доста от най-хубавото си съоръжение, толкоз доста от най-хубавите си бойци, че желая да кажа, че съгласно мен даже след края на войната, приказваме за най-малко осем години да вземем за пример, които на руснаците ще са им нужни, с цел да възстановят армията си, даже в случай че могат да си разрешат да харчат толкоз, колкото в този момент. Така че, макар че Путин може да желае, може да мисли за други имперски действия, малко евентуално е да успее да стартира такива.

А по какъв начин виждате България като чужденец извън?

– На мен ми се коства, че България съвсем е закъсала по пътя си към превръщането си в работеща народна власт. Трябва да признаем, че в ранните дни на демокрацията след разпадането на Съветската империя беше реализиран огромен прогрес. И въпреки всичко в този момент сякаш, още веднъж ми е мъчно да кажа като външен наблюдаващ за какво, само че както в политическо, по този начин и в икономическо отношение, този прогрес някак си е спрял. И ще е належащо нещо, с цел да се наруши сегашната обстановка, без значение дали става дума за разнообразни хора, които се издигат отпред, или за напън извън, или за нещо друго. Но сега, мисля, че в някои връзки метафората е за непрекъснатия поток от избори, които в действителност не трансформират политическата среда. Това по някакъв метод е метафората за напредъка на България като цяло.

Благодаря ви.

– И аз Ви благодаря.