Европа трябва да осъзнае, че всички сме прекалено малки. Дори

Европа би трябвало да осъзнае, че всички сме прекомерно дребни. Дори Германия, която е най-голямата страна по население, е дребна стопанска система в актуалния свят “. Това съобщи в „ Здравей, България ” някогашният министър председател и член на Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия Сергей Станишев във връзка идното шесто издание на Green Transition Forum, което ще се организира от 1 до 5 юни в София. 

Той акцентира, че форумът към този момент се е утвърдил като водеща платформа за спор за бъдещето на Европа. По думите му тази година събитието ще бъде най-мащабното до момента, с над 450 панелисти, четирима европейски комисари, министри и представители на бизнеса и институциите от 39 страни.

„ Това не е диалог единствено за климатичните политики. Те са ядрото на форума, само че тематиките отиват доста по-далеч. Тази година водещите акценти са конкурентоспособност, сигурност и нововъведения “, уточни Станишев.

Сред главните посетители на форума ще бъдат Енрико Лета, Нобеловият лауреат Филип Агийон и Мо Гаудат -  един от най-разпознаваемите международни лектори по тематиката за изкуствения разсъдък.

Според Станишев Европа изостава стопански не поради " Зелената договорка ", а поради неналичието на задоволително бързи и дълбоки промени. „ Ако желаеме да бъдем конкурентоспособни, стопански сполучливи и да запазим благосъстоянието на Европа, а не тя да се трансформира в музей на отминала популярност, би трябвало да се променим, да станем по-динамични и най-много да увеличим мащаба “, сподели той.

По думите му Китай е доказателство, че зелената промяна и икономическият напредък могат да вървят ръка за ръка. „ Китай конфигурира повече слънчеви мощности, в сравнение с целият останал свят взет дружно. И това се случва, без да се изоставят вложенията в другите типове сила “, означи Станишев.

Той акцентира, че Европа страда от неналичието на действително работещ обединен пазар в основни браншове като енергетика, телекомуникации и финансови пазари. „ Една българска компания доста мъчно може дейно да оперира в Белгия, започвайки от регистрация, банкови сметки и административни елементи. Тя може да изнася, тъй като има общ пазар, само че не може да работи като същински обединен бизнес “, изясни той.

Станишев подчертава и върху проблемите на Югоизточна Европа, свързани с енергийната и транспортната инфраструктура. „ Една от аргументите за по-високите цени на електрическата енергия в Централна и Източна Европа е неналичието на задоволителна електропреносна инфраструктура сред Югоизточна Европа и останалата част на континента “, сподели той.

По думите му страните от района упорстват за повече европейско финансиране точно за такива планове. „ Ако не заявиш ясно проблемите си, никой няма да се погрижи за тях вместо теб “, разяснява някогашният министър председател.

Той коментира и тематиката за положението на българските финанси и опитите на държавното управление да ограничи недостига. „ Това не е рецесия, само че наклонността беше доста рискова “, сподели Станишев във връзка растежа на държавните разноски и дълга през последните години.

Според него е належащо стягане на разходната политика и по-добра събираемост на приходите. „ Българският дълг към момента е относително невисок, само че наклонността е рискова. Когато обслужването на дълга стартира да заема огромна част от бюджета, страната губи опцията да прави други политики “, предизвести той.

Станишев разяснява и ограниченията против високите цени, като акцентира, че въздействието на външните фактори остава решаващо. „ Когато цените на енергоносителите порастват поради външни фактори, това е главният мотор на инфлацията и мъчно може да бъде обезщетено “, съобщи той.