Милиони работни места са застрашени от ИИ, алармират европейски профсъюзи
Европа би трябвало да подсигурява, че изкуственият разсъдък укрепва работните места, продуктивността и публичните услуги, вместо да подкопава служащите и европейския обществен модел. Това съобщи Естер Линч, общоприет секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите.
Темата на така наречен макроикономически разговор, проведен от Кипърското председателство на Съвета на Европейски Съюз, беше „ Изкуственият разсъдък и бъдещето на пазара на труда в Европейски Съюз: отбрана на конкурентоспособността и общественото доближаване “.
По време на форума Линч акцентира, че внедряването на изкуствения разсъдък е прекомерно значим развой, с цел да бъде оставен само на корпоративните ръководители. По думите ѝ доста компании не съумяват да реинвестират възходящите си облаги в технологии и образование, нужни за повишение на продуктивността.
От Европейската конфедерация на профсъюзите приканиха за дейности на европейско равнище, тъй че изгодите от новите технологии да бъдат споделени освен в управническите кабинети, а и измежду служащите и обществото.
Сред главните оферти на организацията са приемането на законодателство в границите на предстоящ закон за качествени работни места, което да подсигурява, че изкуственият разсъдък се вкарва при съблюдаване на трудовите права и при правилото на „ човешки надзор “. Профсъюзите упорстват и за по-силна европейска индустриална политика, подкрепена с вложения и обществени гаранции, която да подкрепи преквалификацията на служащите и основаването на нови качествени работни места.
Според профсъюзната конфедерация нарасналата продуктивност, която може да донесе изкуственият разсъдък, би трябвало да бъде употребена за развиване на браншове с дефицит на работна ръка като грижи, опазване на здравето, обучение, публични услуги и публичните медии.
Призивът идва на фона на предизвестия, че бързото нахлуване на изкуствения разсъдък може да докара до съществени разтърсвания на пазара на труда. По оценки на Международен валутен фонд до 60% от работните места в развитите стопански системи могат да бъдат наранени от технологиите на изкуствения разсъдък.
Това значи, че сред 50 и 60 милиона работни места в Европейския съюз са изложени на обилни промени. Дори в случай че единствено част от тях бъдат сменени, въздействието върху пазара на труда може да бъде съществено. При загуба на 10–15% от засегнатите позиции Европа може да се изправи пред изгубването на сред пет и девет милиона работни места – мащаб, съпоставим с последствията от Световната финансова рецесия от 2008 година.
„ Изкуственият разсъдък ще трансформира нашите стопански системи. Истинският въпрос е дали ще ускори работните места и заплатите, или просто ще усили облагите, до момента в който служащите заплащат цената “, съобщи Линч. По думите ѝ технологиите сами по себе си не подсигуряват по-висока продуктивност – основно е по какъв начин те се внедряват и дали фирмите влагат в образование и нови умения.
Конфедеративният секретар на ЕКП Людовик Воет също прикани за по-силни вложения в Европа. Според него образец за сполучлив общ европейски метод е програмата Next Generation EU, която демонстрира, че взаимното финансиране може да подкрепи икономическото развиване и модернизацията на континента.
По думите му Европа се нуждае от забележителен капиталов подтик, с цел да подсигурява налична сила, по-силна индустриална база и основаване на качествени работни места в изискванията на бързи софтуерни промени.
Темата на така наречен макроикономически разговор, проведен от Кипърското председателство на Съвета на Европейски Съюз, беше „ Изкуственият разсъдък и бъдещето на пазара на труда в Европейски Съюз: отбрана на конкурентоспособността и общественото доближаване “.
По време на форума Линч акцентира, че внедряването на изкуствения разсъдък е прекомерно значим развой, с цел да бъде оставен само на корпоративните ръководители. По думите ѝ доста компании не съумяват да реинвестират възходящите си облаги в технологии и образование, нужни за повишение на продуктивността.
От Европейската конфедерация на профсъюзите приканиха за дейности на европейско равнище, тъй че изгодите от новите технологии да бъдат споделени освен в управническите кабинети, а и измежду служащите и обществото.
Сред главните оферти на организацията са приемането на законодателство в границите на предстоящ закон за качествени работни места, което да подсигурява, че изкуственият разсъдък се вкарва при съблюдаване на трудовите права и при правилото на „ човешки надзор “. Профсъюзите упорстват и за по-силна европейска индустриална политика, подкрепена с вложения и обществени гаранции, която да подкрепи преквалификацията на служащите и основаването на нови качествени работни места.
Според профсъюзната конфедерация нарасналата продуктивност, която може да донесе изкуственият разсъдък, би трябвало да бъде употребена за развиване на браншове с дефицит на работна ръка като грижи, опазване на здравето, обучение, публични услуги и публичните медии.
Призивът идва на фона на предизвестия, че бързото нахлуване на изкуствения разсъдък може да докара до съществени разтърсвания на пазара на труда. По оценки на Международен валутен фонд до 60% от работните места в развитите стопански системи могат да бъдат наранени от технологиите на изкуствения разсъдък.
Това значи, че сред 50 и 60 милиона работни места в Европейския съюз са изложени на обилни промени. Дори в случай че единствено част от тях бъдат сменени, въздействието върху пазара на труда може да бъде съществено. При загуба на 10–15% от засегнатите позиции Европа може да се изправи пред изгубването на сред пет и девет милиона работни места – мащаб, съпоставим с последствията от Световната финансова рецесия от 2008 година.
„ Изкуственият разсъдък ще трансформира нашите стопански системи. Истинският въпрос е дали ще ускори работните места и заплатите, или просто ще усили облагите, до момента в който служащите заплащат цената “, съобщи Линч. По думите ѝ технологиите сами по себе си не подсигуряват по-висока продуктивност – основно е по какъв начин те се внедряват и дали фирмите влагат в образование и нови умения.
Конфедеративният секретар на ЕКП Людовик Воет също прикани за по-силни вложения в Европа. Според него образец за сполучлив общ европейски метод е програмата Next Generation EU, която демонстрира, че взаимното финансиране може да подкрепи икономическото развиване и модернизацията на континента.
По думите му Европа се нуждае от забележителен капиталов подтик, с цел да подсигурява налична сила, по-силна индустриална база и основаване на качествени работни места в изискванията на бързи софтуерни промени.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ