Европа се затопля с повече от два пъти по-бързо от

Европа се затопля с повече от два пъти по-бързо от световната междинна стойност в резултат на климатичните промени, демонстрира последният отчет за положението на климата на континента. Данните сочат, че през последните три десетилетия междинната температура на планетата се е повишавала с към 0,27°C на десетилетие, до момента в който в Европа темпът доближава почти 0,56°C за същия интервал.

В резултат на тази наклонност междинната температура на континента към този момент е с към 2,5°C по-висока по отношение на прединдустриалните равнища, при световно покачване от почти 1,4°C . Според учените ускореното стопляне води до увеличение на рисковите метеорологични феномени, повишаване на смъртността, обвързвана с горещини, и разширение на мащаба на горските пожари.

Докладът на Copernicus Climate Change Service регистрира, че 2025 година е третата най-топла година в историята на наблюденията за Европа, със междинна температура от 10,41°C. През същата година 95% от територията на континента е записала температури над нормалните стойности , което съгласно Хана Клоук от University of Reading демонстрира, че към този момент не става дума за изолирани климатични аномалии, а за систематична смяна на базовите климатични условия.

Един от основните фактори за ускореното стопляне е географската непосредственост на Европа до Арктика – районът с най-бързо покачващи се температури на планетата, където стоплянето доближава към 0,75°C на десетилетие. Допълнително въздействие оказват и дълготрайните политики за ограничение на замърсяването на въздуха. Намаляването на аерозолите, които отразяват слънчевата радиация назад в космоса, води до по-голямо задържане на топлота в атмосферата.

Климатичните промени основават и така наречен позитивни противоположни връзки, които в допълнение форсират процеса. Повишаването на температурите трансформира атмосферната циркулация и усилва честотата и интензивността на летните горещи талази. Намаляването на снежната завивка, която всекидневно отразява слънчевата радиация, също способства за в допълнение стопляне. През март 2025 година снежната завивка в Европа доближава едно от най-ниските си равнища от началото на наблюденията през 1983 година

Последствията към този момент са ясно измерими. През 2025 година горски пожари са засегнали над 1 034 000 хектара територия – най-голямата записана повърхност досега. В страни като Испания, Кипър, Обединеното кралство, Нидерландия и Германия са регистрирани рекордни равнища на излъчвания от пожари. Увеличава се и честотата на дните със мощен топлинен стрес, като съвсем половината от Европа е претърпяла над междинния брой такива дни, а в Испания те са били с към 50 повече от нормалното.

Паралелно с това по-топлата атмосфера задържа повече влага и сила, което води до по-интензивни стихии и наводнения. През 2025 година сходни рискови феномени са предизвикали гибелта на минимум 21 души и са засегнали към 14 500 души в Европа.

Затоплянето се демонстрира изключително мощно и в обичайно по-студените северни райони. В субарктическите елементи на Скандинавия са регистрирани продължителни горещи талази с температури над 30°C, което е нетипично за тези географски ширини. Същевременно ледниците в Европа не престават да се отдръпват, като Гренландия е изгубила към 139 милиарда тона лед за една година, допринасяйки за повишението на морското ниво.

Според Акшай Деорас от University of Reading измененията са „ надълбоко тревожни “, като изискванията в Европа са се трансформирали доста още от средата на XX век – с по-топли, по-влажни и по-кратки зими, които въздействат върху снежната и ледниковата завивка и основават предпоставки за рискови горещини.

В този подтекст интернационалните старания за ограничение на климатичните промени, заложени в Парижкото съглашение, получават все по-голямо значение. Споразумението планува ограничение на световното стопляне до под 2°C, за постигане на предел от 1,5°C, който съгласно научните оценки доста би понижил рисковете и последствията от климатичните промени.