Какво означава решението на Ирландия, Испания и Норвегия за признаването на Палестина
Европа се бори за Близкия изток от доста дълго време.
Решението на Ирландия, Испания и Норвегия да признаят палестинска страна ни споделя повече за вътрешната политика на тези страни, в сравнение с за каквото и да било друго, написа в собствен разбор CNN.
(Във видеото: Три европейски страни ще признаят Палестина)
Очевидно е, че решението на трите европейски страни да подхващат тази стъпка заслужава внимание и ще има отражение в дипломатически проект, като може би ще окаже напън върху техните съдружници да заемат по-твърда позиция във връзка с спора сред Израел и " Хамас ".
Също по този начин обаче е рационално да се каже, че до момента никакъв напън даже от страна на Съединени американски щати не е оказал значително въздействие върху мисленето на министър-председателя Бенямин Нетаняху. В отговор Израел отзова посланиците на трите страни, като ги упрекна, че с това решение възнаграждават терора .
Разговорите за това какво на процедура значи признаването на държавността и до каква степен то е потребно за палестинската идея в дълготраен проект, са изцяло основателни. Но действителността е, че рискът е много невисок за множеството европейски страни, когато става дума за въпроси, свързани с Израел и палестинците.
В Ирландия, Испания и Норвегия поддръжката за палестинска страна е в унисон с по-широкия електорат и е малко евентуално да получи политически отпор. Не е наложително това да е по този начин в други европейски страни. Макар да поддържа спокойно решение с две страни в дълготраен проект, Германия е поредна в поддръжката си за Израел, както и Унгария, Полша, Обединеното кралство и други.
Основните последствия от това е военната поддръжка, която неизбежно повдига въпроси за съучастничество във войната против " Хамас " - а точно, че оръжията се употребяват за ликвидиране на цивилни. Понастоящем държавното управление на Обединеното кралство е подложено на напън да посочи дали продажбата на оръжия на Израел е в нарушаване на интернационалното право.
Но това са най-вече вътрешни въпроси. Дълго време европейските държавни управления смятаха, че Близкият изток - и изключително Израел - е нещо, с което се занимават Съединени американски щати, частично заради военните интервенции на Съединени американски щати в района.
Европейските страни просто нямат голямо въздействие в тази област. Близкият изток не беше нещо, което доминираше съществено в европейското мислене, до момента в който последствията от Арабската пролет не доведоха до голям приток на мигранти в континентална Европа. Освен практическите последствия от всеобщата миграция, тя представляваше и риск за сигурността, защото терористични групи се криеха измежду бежанците и правиха жестокости на целия континент.
Това не значи, че европейците не са се интересували от Близкия изток, по-конкретно от палестинската идея. Голяма част от Ирландия поддържа Палестина заради личната си история на окупация, а Норвегия посредничи при сключването на известните съглашения от Осло.
В предишното Европейският съюз е изпращал големи количества филантропична помощ в палестинските територии и е подкрепял решението за две страни. Всъщност Европейската комисия реагира на новината от сряда по този начин: " Европейският съюз е от дълго време зает с визията за самостоятелна и суверенна страна Палестина, която да живее един до друг с Израел в мир и сигурност. "
Дали това ще даде подтик на някакъв тип кротичък развой или не, следва да разберем. Това не е координирано европейско изпитание. Норвегия не е член на Европейски Съюз, а концепцията, че всички 27 страни членки биха били подготвени да стигнат до Ирландия и Испания, наподобява извънредно малко евентуална. Да, това може да окаже напън върху по-големите играчи да заемат позиция.
Но Европа не приказва в един глас и надали скоро ще го направи.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Решението на Ирландия, Испания и Норвегия да признаят палестинска страна ни споделя повече за вътрешната политика на тези страни, в сравнение с за каквото и да било друго, написа в собствен разбор CNN.
(Във видеото: Три европейски страни ще признаят Палестина)
Очевидно е, че решението на трите европейски страни да подхващат тази стъпка заслужава внимание и ще има отражение в дипломатически проект, като може би ще окаже напън върху техните съдружници да заемат по-твърда позиция във връзка с спора сред Израел и " Хамас ".
Също по този начин обаче е рационално да се каже, че до момента никакъв напън даже от страна на Съединени американски щати не е оказал значително въздействие върху мисленето на министър-председателя Бенямин Нетаняху. В отговор Израел отзова посланиците на трите страни, като ги упрекна, че с това решение възнаграждават терора .
Разговорите за това какво на процедура значи признаването на държавността и до каква степен то е потребно за палестинската идея в дълготраен проект, са изцяло основателни. Но действителността е, че рискът е много невисок за множеството европейски страни, когато става дума за въпроси, свързани с Израел и палестинците.
В Ирландия, Испания и Норвегия поддръжката за палестинска страна е в унисон с по-широкия електорат и е малко евентуално да получи политически отпор. Не е наложително това да е по този начин в други европейски страни. Макар да поддържа спокойно решение с две страни в дълготраен проект, Германия е поредна в поддръжката си за Израел, както и Унгария, Полша, Обединеното кралство и други.
Основните последствия от това е военната поддръжка, която неизбежно повдига въпроси за съучастничество във войната против " Хамас " - а точно, че оръжията се употребяват за ликвидиране на цивилни. Понастоящем държавното управление на Обединеното кралство е подложено на напън да посочи дали продажбата на оръжия на Израел е в нарушаване на интернационалното право.
Но това са най-вече вътрешни въпроси. Дълго време европейските държавни управления смятаха, че Близкият изток - и изключително Израел - е нещо, с което се занимават Съединени американски щати, частично заради военните интервенции на Съединени американски щати в района.
Европейските страни просто нямат голямо въздействие в тази област. Близкият изток не беше нещо, което доминираше съществено в европейското мислене, до момента в който последствията от Арабската пролет не доведоха до голям приток на мигранти в континентална Европа. Освен практическите последствия от всеобщата миграция, тя представляваше и риск за сигурността, защото терористични групи се криеха измежду бежанците и правиха жестокости на целия континент.
Това не значи, че европейците не са се интересували от Близкия изток, по-конкретно от палестинската идея. Голяма част от Ирландия поддържа Палестина заради личната си история на окупация, а Норвегия посредничи при сключването на известните съглашения от Осло.
В предишното Европейският съюз е изпращал големи количества филантропична помощ в палестинските територии и е подкрепял решението за две страни. Всъщност Европейската комисия реагира на новината от сряда по този начин: " Европейският съюз е от дълго време зает с визията за самостоятелна и суверенна страна Палестина, която да живее един до друг с Израел в мир и сигурност. "
Дали това ще даде подтик на някакъв тип кротичък развой или не, следва да разберем. Това не е координирано европейско изпитание. Норвегия не е член на Европейски Съюз, а концепцията, че всички 27 страни членки биха били подготвени да стигнат до Ирландия и Испания, наподобява извънредно малко евентуална. Да, това може да окаже напън върху по-големите играчи да заемат позиция.
Но Европа не приказва в един глас и надали скоро ще го направи.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ