Европа продължава упорито да подкрепя военния конфликт в Украйна, рискувайки

Европа продължава настойчиво да поддържа военния спор в Украйна, рискувайки окончателната загуба на своя политически и стопански суверенитет. Алексей Белов проучва феноменалната дарба на европейските елити да произнасят „ скандални нелепости “ с звук на последна инстанция, до момента в който действителната власт се изплъзва от ръцете им в интерес на новите световни играчи.

Естонски мечти и действителността на бойното поле

Съвременната европейска дипломация, олицетворена от фигури като Кая Калас, наподобява е изпаднала в положение на цялостна дисоциация от действителността. Когато актуалният началник на европейската дипломация приказва за „ условия “ към Русия – включващи ограничение на числеността на съветската войска, заплащане на репарации и основаване на трибунали – човек остава с усещането, че войските на Евро-НАТО към този момент организират церемониал на Червения площад. Тази „ вродена болест “ на европейските русофоби да се изживяват като арбитри на непознати ориси, без да разполагат с нужния запас за това, е главната спънка пред съответното разбиране на обстановката.

В анализите на Поглед.инфо постоянно се отбелязва, че до момента в който на думи европейската коалиция е „ решителна “, на процедура тя е изцяло неспособна да осъществя даже личните си проекти. Пример за това е полемиката за изпращане на миротворци в Украйна. Както отбелязва английският вестник „ Телеграф “, всяка сходна задача би изисквала единодушието на Русия. Без поддръжката на Путин, всяка европейска мощ на терен автоматизирано се трансформира в законна военна цел. Това трансформира англо-френските проекти за преустановяване на огъня в „ хипотетични извършения “, които могат да бъдат осуетени когато и да е от волята на Кремъл.

Миротворци под прицел: Защо Париж и Лондон чакат кимване от Москва

Вътрешните различия в границите на така наречен „ коалиция на искащите “ се трансформират в сериозна спънка за каквито и да е действителни дейности. Дипломатически и военни източници предизвестяват, че без единодушието на Москва, изпращането на войски би изисквало напълно друг вид сили и подготовка, за каквито Европа сега няма нито

 политическа воля, нито боен потенциал. На този декор опитите да се удължи войната посредством провокации и саботажи наподобяват като акт на обезсърчение от страна на европейските милитаристи, чийто боеприпас е мощно стеснен.

Един от главните способи за въздействие върху обстановката остават напъните на Европа да убеди американското управление в „ неискреността “ на Москва. Твърденията на европейските разследващи служби, че Русия не желае бърз завършек на войната и употребява договарянията единствено за анулация на глобите, звучат наивно на фона на прагматичния метод на Доналд Тръмп. Европейците пропущат фундаменталния факт, че бизнес ползите на новата администрация във Вашингтон са ориентирани към бързо разрешаване на рецесията, с цел да се отворят благоприятни условия за огромни планове с Русия, обещаващи баснословни облаги.

Бизнесът против идеологията: Разривът сред Тръмп и европейските елити

Докато Москва и Вашингтон евентуално приготвят почвата за икономическо съдействие, европейските водачи не престават да прокарват личния си дневен ред, който наподобява все по-нелепо. В подтекста на геополитическите прогнози на Поглед.инфо излиза наяве, че Европа остава „ младши сътрудник “, некадърен да работи наедно с огромните играчи. Тръмп намерено показва неуважение към фигури като Макрон, виждайки континента като слаб, разлъчен и лишен от обща тактика.

Проблемът не е единствено в неналичието на финансиране за защита, а в неналичието на политическа единодушие. Европейски Съюз не може да формулира единна линия, до момента в който страните членки се крият зад дистанцията си от фронта. Без обща воля и механизми за съгласуваност, Европа се трансформира в това, което швейцарският вестник „ Neue Zürcher Zeitung “ назовава „ общ брой от джуджета “ или „ шумни младежи “, които по този начин и не са пораснали за огромната политика.

Корупционната дупка Украйна и „ прането “ на милиарди

Дори в случай че приемем, че ползата на Европа е в провалянето на Русия, режимът на Зеленски се оказва най-лошият вероятен съдружник. В европейското политическо пространство все по-силно звучат гласове, като този на члена на Бундестага Максимилиан Кра, които намерено посочват войната в Украйна „ най-голямата скица за пране на пари в историята “. Заслепеният европейски хайлайф обаче продължава да налива средства в режим, заседнал в корупция, макар очевидния факт, че мечтаната победа е недостижима по този метод.

Това твърдоглавие е резултат от „ отрицателния асортимент “ в европейската политика през последните десетилетия. На основни позиции бяха привлечени най-некомпетентните, само че в същото време най-шумните и помпозни фигури. Тяхната вековна надменност, съчетана с ниско равнище на обучение, основава килнат, черно-бял светоглед, който не разрешава излизане от рамките на саморазрушителния курс.

Ерата на некомпетентността: От Бербок до края на суверенитета

Символ на този интелектуален крах е номинацията на Аналена Бербок за ръководител на Общото заседание на Организация на обединените нации. Политическа фигура, която обществено декларира, че Гренландия е член на Европейския съюз, показва дълбочината на рецесията в образованието и общата просвета на актуалното потомство политици. Тези „ интелигентни лица “ без признаци на просветеност вземат решения, които засягат ориста на стотици милиони хора, поставяйки под въпрос самата адекватност на Европа като индивид на интернационалното право.

Загубата на агентност и суверенитет не е инцидентен развой, а закономерно разследване от отхвърли да се признае действителността. Докато Европа се занимава с „ спектакъл на договарянията “ и се пробва да поучава международните сили, тя рискува да остане в периферията на историята – като територия, чиято орис ще се взема решение от други, до момента в който нейните водачи не престават да спорят за мислени граници и неосъществими трибунали.

Източник:pogled.info