Защо поскъпва цената на тока в Европа и България? |
Европа претърпява невиждана от десетилетия енергийна рецесия. Или по-точно – рецесия на високите цени на електрическата енергия. От края на юли и началото на август цените на борсовия ток из континента започнаха да бележат върхове, с цел да стигнем до скорошните съвсем 350 евро за мегаватчас изразходена сила. България не прави изключение от другите страни в Европейския съюз (ЕС) и също означи върхове на личната си самостоятелна енергийна борса. Още в първите си съвещания в средата на декември Народното събрание, в опит да възпре покачването за семействата,.
Защо цените се покачиха до рекордни равнища и какво аргументи енергийния потрес? Отговорът на този въпрос не е нито елементарен, нито еднопосочен, по тази причина из целия континент има дезинформационна акция по хвърлянето на виновността само и единствено върху недалновидни политики, водени от водачите на Европейски Съюз.
През последните месеци в медиите, в това число и в най-големите, анализатори по енергийни въпроси показват, че Европа “се самоубива със зелената договорка ”, както и че общите европейски политики за декарбонизация убиват българската стопанска система и промишленост.
Factcheck.bg потърси аргументите за нарасналите цени на електрическата енергия, както и за какво европейските политики по декарбонизация са такива, каквито са.
Либерализиран пазар
За да се откри казусът у нас в последните месеци, би трябвало да се имат поради някои специфики на българската енергийна система. България не е въвела така наречен цялостна либерализация на своя пазар и сега на него са единствено и само небитовите консуматори, т.е. – юридическите лица или бизнесът. Те бяха изведени от контролирания пазар през есента на предходната година и към този момент могат да употребяват привилегиите на свободния пазар – да употребяват снабдител от различен район, да се схващат за цените и количествата, без да са застрашени от спомагателни опасности като неустановеност в електроснабдяването.
още от 1996 година, когато към момента националните пазари на електрическа енергия и природен газ са монополи. Развитието на свободната търговия се прави на няколко стъпки, наречени “енергийни пакети ”. Първият от тях е признат още през 1996 година и допълнен две години по-късно, вторият – през 2003 година, третият – през 2009 година, четвъртият през 2019 година Петият, който ще реализира сходство сред енергийните цели на Европейски Съюз и новите европейски упоритости в региона на климата за 2030 година и 2050 година беше оповестен за разискване през лятото тази година.
Целта на промяната е окончателното създаване на вътрешния пазар на Европейски Съюз в енергийния бранш, което да ликвидира непотребните спънки и търговски бариери, да сближи данъчните и ценовите политики и да построи нова уредба за околната среда и сигурността. Казано просто – построяването на вътрешен пазар дава достъп на един консуматор от едно географско място до производител от друго, основава конкуренция и по-добри условия.
Либерализацията на пазара на електрическа енергия за небитовите консуматори е значима стъпка напред, която се.
Въпреки това, политици популяризират погрешни или подвеждащи изказвания по тематиката за електрическата енергия. Такъв образец е някогашният министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов,:
“Днес, при Радев токът стана 567 лв. за мегаватчас. А при нас, при неприятните, 10-12 години беше 70 лв. при контролиран пазар. ”
Той има поради ръководството на двете служебни държавни управления на президента Румен Радев през 2021 година Това, което Борисов не споделя е, че вкара либерализацията на електроенергийния пазар през октомври 2020 година, когато в Европа нямаше енергийна рецесия.
Що се отнася до всички битови консуматори, т.е. семействата, те към момента получават своята електрическа енергия от така наречен контролиран пазар. Това значи, че цените се дефинират с решение на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) по отношение на прогнози. Регулаторът може да изиска нарастване за бита на всеки три месеца, когато цените на интернационалните пазари и себестойността на силата е с над 15% по-висока от избраната от Комисията. Именно това се очакваше от 1-ви януари 2022 година и по тази причина депутатите взеха решение да вкарат мораториум.
В такива условия стартира и актуалното галопиращо нарастване на цените на електрическата енергия. Най-засегнати от тези цени са бизнесът и юридическите лица. Остава въпросът – за какво?
Накратко отговорите са: високото търсене след прекосяването на шоковете от пандемията, високите цени на квотите за нездравословни излъчвания, повишаването на съветския природен газ за Европа, а особено за България – неналичието на построена дефинитивна инфраструктура за диверсифицирането на източниците за доставка на природен газ, както и прекомерната интервенция на страната в пазара през последните 30 години.
Пандемията – остатъчните шокове и въздействието на природния газ
Когато пандемията от Ковид-19 обхвана целия свят, опитите на страните да се оправят с казуса включваха цялостни затваряния на стопанските системи и съвсем напълно прекъсване на комерсиалните вериги. Със основаването на имунизациите и тяхното последователно ползотворно въздействие върху заболеваемостта и смъртността, стопанският живот стартира да се завръща към естествените си равнища. За това способстваха и взетите от страните ограничения в поддръжка на бизнеса и хората – наливане на ликвидни средства, които разрешиха бързо възобновяване. Проблемът – внезапното „ отлепване “ от дъното, до което пандемията докара, аргументи внезапен скок на търсенето на електрическа енергия при към момента лимитирано предложение.
По-конкретно – търсенето се усили фрапантно при търговията на природен газ, който е съществена част от микса, доставящ крайната електрическа енергия в семействата и бизнесите в Европа. Именно този скок в търсенето е и главната причина, която
Това се удостоверява и от формалните данни на бизнес платформата. Тя демонстрира внезапно нарастване на потреблението в най-големите стопански системи в Европа, почнало още от януари тази година, само че достигащо своите пикове през октомври, за когато има и последни публични данни.
Данните от Европейски Съюз демонстрират, че европейските газохранилища са цялостни, което е под междинното ниво от 90% през последните 10 години и повода за това е упованието, че възобновяване ще върви много по-бавно от в този момент.
До 16 декември тази година е малко над 131 евро за мегаватчас, което е нарастване с близо 700% по отношение на януари същата година.
В цената би трябвало да бъдат включени и някои геополитически съображения, свързани с отхвърли на Русия да доставя повече количества газ, с цел да понижи цените. Те са разследване от дългогодишна взаимозависимост на Европейски Съюз от външни източници на сила.
Що се отнася до България, има още една основна причина, която води до високите цени. Тя е неналичието на диверсификация на доставките на природен газ. В момента страната получава Като главен източник на разнообразни доставки е плануван така наречен интерконектор с Гърция. Тази връзка обаче се бави повече от 12 години, заради политически и механически аргументи и сега още не работи. Защо тази тръба е значима? Защото тя би направила вероятни доставките на 1 милиард кубически метра газ от Азербайджан, който момента е към 4 пъти по-евтин от съветския,.
Страната ни въпреки всичко получава дребна част от азерския газ по различно трасе – на Иван Иванов от КЕВР. Признанието на “Булгаргаз ” – че в случай че внасяхме цялостното контрактувано количество от 1 милиарда кубически метра – то цената на електрическата енергия като цяло у нас би била по-ниска, е задоволително доказателство.
Защо това трасе не е готово? Отговор от политиците по този въпрос няма. Фактите демонстрират, че през последните 12 години построяването се забави с разнообразни претекстове, въпреки че нито един от тях не попречи на бързото създаване на газопровода който е единствено директен и не доставя нищо за потреблението в България.
Според депутата от ГЕРБ Делян Добрев, и министър на стопанската система, енергетиката и туризма от март 2012 до март 2013 г, казусът е в мениджмънта на плановата компания и персонално в нейния изпълнителен шеф. Теодора Георгиева, която заема поста, е назначена точно от ГЕРБ. През 2017 година беше изработен опит за нейното уволняване, само че сътрудниците в плана от гръцка страна не разрешиха, поради нейния висок принос към реализацията на интерконектора с Гърция.
Източник: https://pixabay.com/photos/power-station-energy-electricity-374097/
Зелената договорка и квотите за нездравословни излъчвания
Докато за справедлив фактор за повишение на цените като по-голямото търсене и по-ниското предложение не се приказва доста, то не можем да кажем същото за Европейския зелен пакт, прочут у нас като “Зелена договорка ”, и така наречен търговия с въглеродни излъчвания.
Анализаторът и публицист Кузман Илиев, който беше и претендент за народен представител от Вътрешна македонска революционна организация през април и от “Българските патриоти ” през юли, предсказва. Прави го през септември тази година, когато към този момент цяла Европа е в енергийна рецесия. Според него смяната е залегнала още през 1971 година със основаването на Световния стопански конгрес.
“ООН и наднационалните структури стартират основаването на нов международен ред. На уеб страницата на Световния стопански конгрес виждаме, че към този момент се приказва за смяна на капитализма, за отпадане на границите и за тотално преосмисляне на това каква е системата през днешния ден ”.
В общественото пространство непрекъснато се бъркат текстовете, залегнали в Зеления пакт, и началото на така наречен търговия с квоти за въглеродни излъчвания, които се отнасят до високозамърсяващите енергоизточници и целят тяхното понижаване в общия енергиен микс.
Повече за самата същина на Европейския зелен пакт и за неговите цели – може да прочетете.
Имат ли общо Европейският зелен пакт и търговията с квоти за въглеродни излъчвания с нарастването на цените на тока?
Лесен отговор няма, нито еднопосочен. Високите цени на квотите покачват себестойността на електрическата енергия, създавана от въглищните централи, и оттова нараства и цената на тока. В същото време,, те съставляват не повече от 1/5 елементи от аргументите за нарастването.
Всъщност при започване на октомври, Тимерманс съобщи, че съгласно Комисията повода за внезапното нарастване е осномвно поради най-високото търсенето последните 25 години. На съвещанието на министрите на околната среда на страните-членки на Европейски Съюз в Люксембург, той и председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен показаха ненавременното въвеждане на ограниченията, планувани в Зеления пакт са фактори за пиковите стойности и че вложенията в зелена сила ще балансират цените.
Какви са обстоятелствата?
Всъщност така наречен “Зелена договорка ” бе утвърдена още през 2019 година и съставлява документ, дълъг едвам 24 страници, който разказва с ограничения в разнообразни области за превръщането на Европа в първия континент с нулеви чисти излъчвания до 2050 година Крайната цел на тази амбициозна визия е да се насърчи икономическото развиване на Европейски Съюз, без то да вреди на околната среда и на човешкото здраве. Този документ не е закон и всички политики, които той допуска, би трябвало да бъдат имплементирани в европейското законодателство една по една и с течение на времето. В този смисъл Зеленият пакт няма никакво непосредствено въздействие върху цените на електрическата енергия сега.
Да, документът допуска засищане на енергийните системи с повече сила от възобновими източници за сметка на такива от въглища и замърсяващи мощности, само че той работи с небосвод за минимум след 10 години. Тоест – въздействието му към сегашните цени е невероятно за използване. Това показва и, който споделя, че „ Европейският зелен пакт няма нищо общо с енергийната рецесия, която следим сега “. Той прибавя:
„ Ако погледнем деликатно структурата на ценообразуването в този бранш – действително растежът при цените е точно от зависимостта от изкопаеми горива и надлежно от цената, на която те се продават. Електроенергийният пазар се дефинира с приоритет от най-евтините източници към най-скъпите.
Най-евтините източници на електрическа енергия са атомната електрическа енергия и ВЕИ-тата. Последните създават сила на себестойност близка до нулата. Чак по-късно в системата идват природният газ и въглищата. “
Че ВЕИ силата става една от най-евтините е реалност, който се потвърждава през последните години. Следващата графика демонстрира спада на цената на електрическата енергия от ВЕИ до 2019 година, а от този момент насам тя е паднала още повече:
Източник: Statista
Въпреки всичко, информацията по въпроса се показва манипулативно и в следствие през днешния ден към 40% от българите считат, че използването на Зеления пакт и затварянето на въглищните електроцентрали ще докара до режим на тока. Още толкоз пък са на мнение, че само европейският документ е отговорен за увеличението на цените на електрическата енергия и газа, демонстрира
Все отново – европейските политики в действителност имат отношение към покачването на цените през последните месеци. Те обаче не засягат Зеления пакт, а признатото още през далечната 2005 година решение да се вкарат така наречен квоти за търговия с въглеродни излъчвания.
Какво съставляват квотите за търговия с въглеродни излъчвания?
Всъщност тази политика датира много обратно във времето и всички страни, които членуват в Европейски Съюз на процедура са се съгласили да я следват. по изменението на климата, контрактуван през декември 1997 година, Европейски Съюз даде обещание да понижи излъчванията на парникови газове сред 2008 и 2012 година с 8 % спрямо равнищата от 1990 година
През втория интервал на Киото (2013—2020 г.) това обвързване беше увеличено на 20 % от равнищата през 1990 година до тези през 2020 година
Именно поради тези свои задължения, Европейски Съюз вкарва – още през 2005 година –, която е първата и дружно с китайската е една от двете най-големи сега интернационална система за търговия с квоти за излъчвания на парникови газове. съдебна техническа експертиза обгръща близо 11 000 електроцентрали и индустриални съоръжения в 27-те страни от Европейски Съюз, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, както и авиационните действия.
Целта на тази система е да направи потреблението на фосилни горива стопански неизгодно, тъй че отрицателното въздействие върху климата да бъде допустимо най-ниско. Освен в Европейски Съюз, такива системи действат и в Съединени американски щати, Австралия, Китай, Индия и в много други страни.
Тоест – високозамърсяващите горива, като да вземем за пример въглищните централи, би трябвало да покриват избрани предели за своите излъчвания, които се търгуват на свободен пазар, тъй че за тях да стане стопански неизгодно да продължат да съществуват.
С времето рестриктивните мерки се понижават, тъй че квотите да нарастват, а излъчванията – да падат. България взе участие в тази система от дълго време, като, в това число и поради потребността от институция, в която да постъпват приходите от продажбата на въглеродни излъчвания, както и такава, в която събраните суми от такса “задължение към обществото ” да постъпват.
Тогава се очакваше, че общите доходи във Фонда ще са към 200 милиона лв. на година, само че през днешния ден чакаме, че в края на 2021 година той ще събере към 2 милиарда лв., в това число поради квотите.
Причината – тяхната цена се увеличи рекордно през последната година и. Причините за това са най-много пазарни, само че е реалност, че те въздействат директно на цените на електрическата енергия, която се създава от въглищните централи.
Пазарната нишка се крие във обстоятелството, че когато посочените равнища на въглеродни отпечатъци към избран интервал не са достигнати, то разликата се купува от пазара за квоти. Така се появява недостиг и цените се покачват.
Например – демонстрират, че за първите девет месеца на тази година тя осъществя доходи от малко над 595 милиона лв.. През 2020 година те са били едвам 336 милиона лв., а нарастването се дължи на по-високите цени на тока, който тя продава. Това се удостоверява от съпоставянето на облагата от осъществените количества на свободния пазар през 2020 година и 2021.г – 13,5 милиона лв. към цели 201 милиона лв..
Проблемът – до септември 2020 година централата е платила за квоти за въглеродни излъчвания към 185 милиона лв., при съвсем 410 милиона лв. за тази година. Очевидно е, че покачването на цените на квотите води и до покачване на себестойността на електрическата енергия, създавана от подобен вид замърсяващи централи.
че резултатът от нарастването на цената на газа върху цената на електрическата енергия е девет пъти по-голям от резултата от нарастването на цената на въглеродните излъчвания. От януари 2021 година до септември 2021 година цената по съдебна техническа експертиза на Европейски Съюз се е нараснала с към 30 EUR/tCO2, което значи нарастване на разноските с към 10 EUR/MWh за електрическата енергия, създадена от газ (при допускане за 50% ефективност), и с към 25 EUR/MWh за електрическата енергия, създадена от въглища (при допускане за 40 % ефективност). Това е безспорно по-малко от следеното нарастване на цената на газа през същия интервал, което води до спомагателни разноски за произвеждане на електрическа енергия от към 90 EUR/MWh.
Всичко изброено досега демонстрира, че европейските зелени политики не могат да бъдат само виновни за галопиращото нарастване на цените на енергоносителите, въпреки и някои от тях да имат роля в него, освен това не толкоз дребна. При всички положения обаче, главните движещи фактори за „ скоковете “ на цените са в продължаващата взаимозависимост от външни източници и ненасищането на системата с ВЕИ, които са най-евтините източници в този миг, както и нарасналото търсене след пандемията.
Регионалните специфики
За покачването на цената на тока има и локални фактори. Сред тях е ръководството на енергийната ни система в последните 10 години. Примерите за това са доста и идват от разнообразни играчи на пазара, само че единствено няколко основни данни демонстрират, че проблем има.
Например – вътрешният товар на системата в интервала от началото на тази година до края на септември е бил приблизително сред 3900 и 4500 мегаватчаса. В същото време, в същия интервал от време, износът на ток е повишен с близо 86% по отношение на същия интервал на предходната година. Производството на електрическа енергия се е нараснало с към 12 %, само че максимален дял в покачването имат ВЕЦ-овете, до момента в който, назад на европейските цели, този от възобновими източници е намалял с съвсем 7%.
Част от проблемите се крият точно във действието на Българската самостоятелна електроенергийна борса. Примерите са доста, само че един от най-ясните е този, при който АЕЦ “Козлодуй ”, който е един от евтините производители на сила, пуска търгове за дребни количества, само че поради огромното търсене офертите на пазара се подвигат и най-после нуклеарният ток от на ниска цена – става безценен.
И още – Соня Кадиева, ръководител на Асоциацията “Свободен енергиен пазар ” и притежател на търговец, дава образец с търг на АЕЦ-а от септември, при който се предлага количество в сегмента “двустранна търговия ”, по който са препоръчани дребни количества за три месеца, само че пък се изискват предплатени заплащания от клиентите.
“Така единствено огромни непознати играчи можаха да си разрешат да вземат участие, тъй като имат финансова ликвидност, а и не заплащат Данък добавена стойност, защото не са регистрирани в България. Българските търговци нямат налични такива огромни средства, защото чакат 30 дни да си вземат заплащанията от клиентите, а в това време заплащат от ден на ден за купуваната електрическа енергия ”, показва тя.
По думите й, по този метод непознатите компании купуват по-евтиния ток за експорт и осъществят огромни облаги на други пазари, а за локалния бизнес остават количествата, предлагани в сегмент “ден за ден ” и с по-волатилни цени в предлагането.
Изводите
При всички положения рецесията с цените на енергоносителите в България, Европа и света е сериозна и изисква бързи и навременни ограничения от страна на локалните държавни управления. От всичко казано до тук, може да се направи заключението, че нарасналите цени са резултат от „ съвършената стихия “ на няколко допълващи се фактора и никога само и единствено на „ зелените “ политики на Европейски Съюз и задачите към цялостна декарбонизация на стопанските системи в блока до 2050 година Очакванията на всички специалисти са, че цените ще се стабилизират доникъде на идната година, само че би трябвало да е ясно, че те няма по какъв начин да останат такива, каквито бяха по времето на държавно контролирания пазар. Компромисът, който всички ние би трябвало да създадем е явен – огромната концепция е спасяването на планетата и предотвратяването на климатичен колапс.
Йордан Бързаков
Йордан Бързаков е приключил Немската езикова гимназия в Благоевград, след което става ученик на Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет „ Климент Охридски “. Професионалният му път започва в предаването „ Господари на ефира “, минава през други телевизионни планове и няколко печатни медии. От 2019 година работи в Клуб Z. Занимава се главно с финанси, стопанска система, енергетика и превоз. Публикува и по тематики, свързани с Близкия изток и района.
Защо цените се покачиха до рекордни равнища и какво аргументи енергийния потрес? Отговорът на този въпрос не е нито елементарен, нито еднопосочен, по тази причина из целия континент има дезинформационна акция по хвърлянето на виновността само и единствено върху недалновидни политики, водени от водачите на Европейски Съюз.
През последните месеци в медиите, в това число и в най-големите, анализатори по енергийни въпроси показват, че Европа “се самоубива със зелената договорка ”, както и че общите европейски политики за декарбонизация убиват българската стопанска система и промишленост.
Factcheck.bg потърси аргументите за нарасналите цени на електрическата енергия, както и за какво европейските политики по декарбонизация са такива, каквито са.
Либерализиран пазар
За да се откри казусът у нас в последните месеци, би трябвало да се имат поради някои специфики на българската енергийна система. България не е въвела така наречен цялостна либерализация на своя пазар и сега на него са единствено и само небитовите консуматори, т.е. – юридическите лица или бизнесът. Те бяха изведени от контролирания пазар през есента на предходната година и към този момент могат да употребяват привилегиите на свободния пазар – да употребяват снабдител от различен район, да се схващат за цените и количествата, без да са застрашени от спомагателни опасности като неустановеност в електроснабдяването.
още от 1996 година, когато към момента националните пазари на електрическа енергия и природен газ са монополи. Развитието на свободната търговия се прави на няколко стъпки, наречени “енергийни пакети ”. Първият от тях е признат още през 1996 година и допълнен две години по-късно, вторият – през 2003 година, третият – през 2009 година, четвъртият през 2019 година Петият, който ще реализира сходство сред енергийните цели на Европейски Съюз и новите европейски упоритости в региона на климата за 2030 година и 2050 година беше оповестен за разискване през лятото тази година.
Целта на промяната е окончателното създаване на вътрешния пазар на Европейски Съюз в енергийния бранш, което да ликвидира непотребните спънки и търговски бариери, да сближи данъчните и ценовите политики и да построи нова уредба за околната среда и сигурността. Казано просто – построяването на вътрешен пазар дава достъп на един консуматор от едно географско място до производител от друго, основава конкуренция и по-добри условия.
Либерализацията на пазара на електрическа енергия за небитовите консуматори е значима стъпка напред, която се.
Въпреки това, политици популяризират погрешни или подвеждащи изказвания по тематиката за електрическата енергия. Такъв образец е някогашният министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов,:
“Днес, при Радев токът стана 567 лв. за мегаватчас. А при нас, при неприятните, 10-12 години беше 70 лв. при контролиран пазар. ”
Той има поради ръководството на двете служебни държавни управления на президента Румен Радев през 2021 година Това, което Борисов не споделя е, че вкара либерализацията на електроенергийния пазар през октомври 2020 година, когато в Европа нямаше енергийна рецесия.
Що се отнася до всички битови консуматори, т.е. семействата, те към момента получават своята електрическа енергия от така наречен контролиран пазар. Това значи, че цените се дефинират с решение на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) по отношение на прогнози. Регулаторът може да изиска нарастване за бита на всеки три месеца, когато цените на интернационалните пазари и себестойността на силата е с над 15% по-висока от избраната от Комисията. Именно това се очакваше от 1-ви януари 2022 година и по тази причина депутатите взеха решение да вкарат мораториум.
В такива условия стартира и актуалното галопиращо нарастване на цените на електрическата енергия. Най-засегнати от тези цени са бизнесът и юридическите лица. Остава въпросът – за какво?
Накратко отговорите са: високото търсене след прекосяването на шоковете от пандемията, високите цени на квотите за нездравословни излъчвания, повишаването на съветския природен газ за Европа, а особено за България – неналичието на построена дефинитивна инфраструктура за диверсифицирането на източниците за доставка на природен газ, както и прекомерната интервенция на страната в пазара през последните 30 години.
Пандемията – остатъчните шокове и въздействието на природния газ
Когато пандемията от Ковид-19 обхвана целия свят, опитите на страните да се оправят с казуса включваха цялостни затваряния на стопанските системи и съвсем напълно прекъсване на комерсиалните вериги. Със основаването на имунизациите и тяхното последователно ползотворно въздействие върху заболеваемостта и смъртността, стопанският живот стартира да се завръща към естествените си равнища. За това способстваха и взетите от страните ограничения в поддръжка на бизнеса и хората – наливане на ликвидни средства, които разрешиха бързо възобновяване. Проблемът – внезапното „ отлепване “ от дъното, до което пандемията докара, аргументи внезапен скок на търсенето на електрическа енергия при към момента лимитирано предложение.
По-конкретно – търсенето се усили фрапантно при търговията на природен газ, който е съществена част от микса, доставящ крайната електрическа енергия в семействата и бизнесите в Европа. Именно този скок в търсенето е и главната причина, която
Това се удостоверява и от формалните данни на бизнес платформата. Тя демонстрира внезапно нарастване на потреблението в най-големите стопански системи в Европа, почнало още от януари тази година, само че достигащо своите пикове през октомври, за когато има и последни публични данни.
Данните от Европейски Съюз демонстрират, че европейските газохранилища са цялостни, което е под междинното ниво от 90% през последните 10 години и повода за това е упованието, че възобновяване ще върви много по-бавно от в този момент.
До 16 декември тази година е малко над 131 евро за мегаватчас, което е нарастване с близо 700% по отношение на януари същата година.
В цената би трябвало да бъдат включени и някои геополитически съображения, свързани с отхвърли на Русия да доставя повече количества газ, с цел да понижи цените. Те са разследване от дългогодишна взаимозависимост на Европейски Съюз от външни източници на сила.
Що се отнася до България, има още една основна причина, която води до високите цени. Тя е неналичието на диверсификация на доставките на природен газ. В момента страната получава Като главен източник на разнообразни доставки е плануван така наречен интерконектор с Гърция. Тази връзка обаче се бави повече от 12 години, заради политически и механически аргументи и сега още не работи. Защо тази тръба е значима? Защото тя би направила вероятни доставките на 1 милиард кубически метра газ от Азербайджан, който момента е към 4 пъти по-евтин от съветския,.
Страната ни въпреки всичко получава дребна част от азерския газ по различно трасе – на Иван Иванов от КЕВР. Признанието на “Булгаргаз ” – че в случай че внасяхме цялостното контрактувано количество от 1 милиарда кубически метра – то цената на електрическата енергия като цяло у нас би била по-ниска, е задоволително доказателство.
Защо това трасе не е готово? Отговор от политиците по този въпрос няма. Фактите демонстрират, че през последните 12 години построяването се забави с разнообразни претекстове, въпреки че нито един от тях не попречи на бързото създаване на газопровода който е единствено директен и не доставя нищо за потреблението в България.
Според депутата от ГЕРБ Делян Добрев, и министър на стопанската система, енергетиката и туризма от март 2012 до март 2013 г, казусът е в мениджмънта на плановата компания и персонално в нейния изпълнителен шеф. Теодора Георгиева, която заема поста, е назначена точно от ГЕРБ. През 2017 година беше изработен опит за нейното уволняване, само че сътрудниците в плана от гръцка страна не разрешиха, поради нейния висок принос към реализацията на интерконектора с Гърция.
Източник: https://pixabay.com/photos/power-station-energy-electricity-374097/
Зелената договорка и квотите за нездравословни излъчвания
Докато за справедлив фактор за повишение на цените като по-голямото търсене и по-ниското предложение не се приказва доста, то не можем да кажем същото за Европейския зелен пакт, прочут у нас като “Зелена договорка ”, и така наречен търговия с въглеродни излъчвания.
Анализаторът и публицист Кузман Илиев, който беше и претендент за народен представител от Вътрешна македонска революционна организация през април и от “Българските патриоти ” през юли, предсказва. Прави го през септември тази година, когато към този момент цяла Европа е в енергийна рецесия. Според него смяната е залегнала още през 1971 година със основаването на Световния стопански конгрес.
“ООН и наднационалните структури стартират основаването на нов международен ред. На уеб страницата на Световния стопански конгрес виждаме, че към този момент се приказва за смяна на капитализма, за отпадане на границите и за тотално преосмисляне на това каква е системата през днешния ден ”.
В общественото пространство непрекъснато се бъркат текстовете, залегнали в Зеления пакт, и началото на така наречен търговия с квоти за въглеродни излъчвания, които се отнасят до високозамърсяващите енергоизточници и целят тяхното понижаване в общия енергиен микс.
Повече за самата същина на Европейския зелен пакт и за неговите цели – може да прочетете.
Имат ли общо Европейският зелен пакт и търговията с квоти за въглеродни излъчвания с нарастването на цените на тока?
Лесен отговор няма, нито еднопосочен. Високите цени на квотите покачват себестойността на електрическата енергия, създавана от въглищните централи, и оттова нараства и цената на тока. В същото време,, те съставляват не повече от 1/5 елементи от аргументите за нарастването.
Всъщност при започване на октомври, Тимерманс съобщи, че съгласно Комисията повода за внезапното нарастване е осномвно поради най-високото търсенето последните 25 години. На съвещанието на министрите на околната среда на страните-членки на Европейски Съюз в Люксембург, той и председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен показаха ненавременното въвеждане на ограниченията, планувани в Зеления пакт са фактори за пиковите стойности и че вложенията в зелена сила ще балансират цените.
Какви са обстоятелствата?
Всъщност така наречен “Зелена договорка ” бе утвърдена още през 2019 година и съставлява документ, дълъг едвам 24 страници, който разказва с ограничения в разнообразни области за превръщането на Европа в първия континент с нулеви чисти излъчвания до 2050 година Крайната цел на тази амбициозна визия е да се насърчи икономическото развиване на Европейски Съюз, без то да вреди на околната среда и на човешкото здраве. Този документ не е закон и всички политики, които той допуска, би трябвало да бъдат имплементирани в европейското законодателство една по една и с течение на времето. В този смисъл Зеленият пакт няма никакво непосредствено въздействие върху цените на електрическата енергия сега.
Да, документът допуска засищане на енергийните системи с повече сила от възобновими източници за сметка на такива от въглища и замърсяващи мощности, само че той работи с небосвод за минимум след 10 години. Тоест – въздействието му към сегашните цени е невероятно за използване. Това показва и, който споделя, че „ Европейският зелен пакт няма нищо общо с енергийната рецесия, която следим сега “. Той прибавя:
„ Ако погледнем деликатно структурата на ценообразуването в този бранш – действително растежът при цените е точно от зависимостта от изкопаеми горива и надлежно от цената, на която те се продават. Електроенергийният пазар се дефинира с приоритет от най-евтините източници към най-скъпите.
Най-евтините източници на електрическа енергия са атомната електрическа енергия и ВЕИ-тата. Последните създават сила на себестойност близка до нулата. Чак по-късно в системата идват природният газ и въглищата. “
Че ВЕИ силата става една от най-евтините е реалност, който се потвърждава през последните години. Следващата графика демонстрира спада на цената на електрическата енергия от ВЕИ до 2019 година, а от този момент насам тя е паднала още повече:
Източник: Statista
Въпреки всичко, информацията по въпроса се показва манипулативно и в следствие през днешния ден към 40% от българите считат, че използването на Зеления пакт и затварянето на въглищните електроцентрали ще докара до режим на тока. Още толкоз пък са на мнение, че само европейският документ е отговорен за увеличението на цените на електрическата енергия и газа, демонстрира
Все отново – европейските политики в действителност имат отношение към покачването на цените през последните месеци. Те обаче не засягат Зеления пакт, а признатото още през далечната 2005 година решение да се вкарат така наречен квоти за търговия с въглеродни излъчвания.
Какво съставляват квотите за търговия с въглеродни излъчвания?
Всъщност тази политика датира много обратно във времето и всички страни, които членуват в Европейски Съюз на процедура са се съгласили да я следват. по изменението на климата, контрактуван през декември 1997 година, Европейски Съюз даде обещание да понижи излъчванията на парникови газове сред 2008 и 2012 година с 8 % спрямо равнищата от 1990 година
През втория интервал на Киото (2013—2020 г.) това обвързване беше увеличено на 20 % от равнищата през 1990 година до тези през 2020 година
Именно поради тези свои задължения, Европейски Съюз вкарва – още през 2005 година –, която е първата и дружно с китайската е една от двете най-големи сега интернационална система за търговия с квоти за излъчвания на парникови газове. съдебна техническа експертиза обгръща близо 11 000 електроцентрали и индустриални съоръжения в 27-те страни от Европейски Съюз, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, както и авиационните действия.
Целта на тази система е да направи потреблението на фосилни горива стопански неизгодно, тъй че отрицателното въздействие върху климата да бъде допустимо най-ниско. Освен в Европейски Съюз, такива системи действат и в Съединени американски щати, Австралия, Китай, Индия и в много други страни.
Тоест – високозамърсяващите горива, като да вземем за пример въглищните централи, би трябвало да покриват избрани предели за своите излъчвания, които се търгуват на свободен пазар, тъй че за тях да стане стопански неизгодно да продължат да съществуват.
С времето рестриктивните мерки се понижават, тъй че квотите да нарастват, а излъчванията – да падат. България взе участие в тази система от дълго време, като, в това число и поради потребността от институция, в която да постъпват приходите от продажбата на въглеродни излъчвания, както и такава, в която събраните суми от такса “задължение към обществото ” да постъпват.
Тогава се очакваше, че общите доходи във Фонда ще са към 200 милиона лв. на година, само че през днешния ден чакаме, че в края на 2021 година той ще събере към 2 милиарда лв., в това число поради квотите.
Причината – тяхната цена се увеличи рекордно през последната година и. Причините за това са най-много пазарни, само че е реалност, че те въздействат директно на цените на електрическата енергия, която се създава от въглищните централи.
Пазарната нишка се крие във обстоятелството, че когато посочените равнища на въглеродни отпечатъци към избран интервал не са достигнати, то разликата се купува от пазара за квоти. Така се появява недостиг и цените се покачват.
Например – демонстрират, че за първите девет месеца на тази година тя осъществя доходи от малко над 595 милиона лв.. През 2020 година те са били едвам 336 милиона лв., а нарастването се дължи на по-високите цени на тока, който тя продава. Това се удостоверява от съпоставянето на облагата от осъществените количества на свободния пазар през 2020 година и 2021.г – 13,5 милиона лв. към цели 201 милиона лв..
Проблемът – до септември 2020 година централата е платила за квоти за въглеродни излъчвания към 185 милиона лв., при съвсем 410 милиона лв. за тази година. Очевидно е, че покачването на цените на квотите води и до покачване на себестойността на електрическата енергия, създавана от подобен вид замърсяващи централи.
че резултатът от нарастването на цената на газа върху цената на електрическата енергия е девет пъти по-голям от резултата от нарастването на цената на въглеродните излъчвания. От януари 2021 година до септември 2021 година цената по съдебна техническа експертиза на Европейски Съюз се е нараснала с към 30 EUR/tCO2, което значи нарастване на разноските с към 10 EUR/MWh за електрическата енергия, създадена от газ (при допускане за 50% ефективност), и с към 25 EUR/MWh за електрическата енергия, създадена от въглища (при допускане за 40 % ефективност). Това е безспорно по-малко от следеното нарастване на цената на газа през същия интервал, което води до спомагателни разноски за произвеждане на електрическа енергия от към 90 EUR/MWh.
Всичко изброено досега демонстрира, че европейските зелени политики не могат да бъдат само виновни за галопиращото нарастване на цените на енергоносителите, въпреки и някои от тях да имат роля в него, освен това не толкоз дребна. При всички положения обаче, главните движещи фактори за „ скоковете “ на цените са в продължаващата взаимозависимост от външни източници и ненасищането на системата с ВЕИ, които са най-евтините източници в този миг, както и нарасналото търсене след пандемията.
Регионалните специфики
За покачването на цената на тока има и локални фактори. Сред тях е ръководството на енергийната ни система в последните 10 години. Примерите за това са доста и идват от разнообразни играчи на пазара, само че единствено няколко основни данни демонстрират, че проблем има.
Например – вътрешният товар на системата в интервала от началото на тази година до края на септември е бил приблизително сред 3900 и 4500 мегаватчаса. В същото време, в същия интервал от време, износът на ток е повишен с близо 86% по отношение на същия интервал на предходната година. Производството на електрическа енергия се е нараснало с към 12 %, само че максимален дял в покачването имат ВЕЦ-овете, до момента в който, назад на европейските цели, този от възобновими източници е намалял с съвсем 7%.
Част от проблемите се крият точно във действието на Българската самостоятелна електроенергийна борса. Примерите са доста, само че един от най-ясните е този, при който АЕЦ “Козлодуй ”, който е един от евтините производители на сила, пуска търгове за дребни количества, само че поради огромното търсене офертите на пазара се подвигат и най-после нуклеарният ток от на ниска цена – става безценен.
И още – Соня Кадиева, ръководител на Асоциацията “Свободен енергиен пазар ” и притежател на търговец, дава образец с търг на АЕЦ-а от септември, при който се предлага количество в сегмента “двустранна търговия ”, по който са препоръчани дребни количества за три месеца, само че пък се изискват предплатени заплащания от клиентите.
“Така единствено огромни непознати играчи можаха да си разрешат да вземат участие, тъй като имат финансова ликвидност, а и не заплащат Данък добавена стойност, защото не са регистрирани в България. Българските търговци нямат налични такива огромни средства, защото чакат 30 дни да си вземат заплащанията от клиентите, а в това време заплащат от ден на ден за купуваната електрическа енергия ”, показва тя.
По думите й, по този метод непознатите компании купуват по-евтиния ток за експорт и осъществят огромни облаги на други пазари, а за локалния бизнес остават количествата, предлагани в сегмент “ден за ден ” и с по-волатилни цени в предлагането.
Изводите
При всички положения рецесията с цените на енергоносителите в България, Европа и света е сериозна и изисква бързи и навременни ограничения от страна на локалните държавни управления. От всичко казано до тук, може да се направи заключението, че нарасналите цени са резултат от „ съвършената стихия “ на няколко допълващи се фактора и никога само и единствено на „ зелените “ политики на Европейски Съюз и задачите към цялостна декарбонизация на стопанските системи в блока до 2050 година Очакванията на всички специалисти са, че цените ще се стабилизират доникъде на идната година, само че би трябвало да е ясно, че те няма по какъв начин да останат такива, каквито бяха по времето на държавно контролирания пазар. Компромисът, който всички ние би трябвало да създадем е явен – огромната концепция е спасяването на планетата и предотвратяването на климатичен колапс.
Йордан Бързаков
Йордан Бързаков е приключил Немската езикова гимназия в Благоевград, след което става ученик на Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет „ Климент Охридски “. Професионалният му път започва в предаването „ Господари на ефира “, минава през други телевизионни планове и няколко печатни медии. От 2019 година работи в Клуб Z. Занимава се главно с финанси, стопанска система, енергетика и превоз. Публикува и по тематики, свързани с Близкия изток и района.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ