“Зеленият дневен ред” доубива европейската енергетика
Европа подхваща незабавни дейности за битка с задаващата се енергийна рецесия. Полша търси въглища, Франция възражда нуклеарната си сила, а Германия купува газ от Съединени американски щати. Защо всичко това надали е дейно и по какъв начин личната политика безусловно убива жителите на Европейски Съюз?
Европа е все по-загрижена от възходящия дефицит на енергийни запаси. Това се отнася освен за доставките на газ, макар че те, несъмнено, са преди всичко - по-специално, съгласно западните медии, Европейската комисия има намерение да призове страните-членки на Европейски Съюз " неотложно " да понижат потреблението на газ.
Нещата стигнаха до там, че Париж реши: частните играчи не могат да обезпечат нужното равнище на произвеждане на нуклеарна сила, тъй че би трябвало да се национализира.
Полша, откакто отхвърли да внася съветски въглища напролет на 2022 година, към този момент изследва опцията да усили вътрешното си произвеждане. Това е по този начин, тъй като 72% от електрическата енергия тук е „ въглищна “. Не най-богатата стопанска система в Европа може да продължи да работи единствено в случай че изгаря изкопаеми горива, само че даже и те, както се оказва, са в същински недостиг. Полският министър председател Моравецки почтено признава: „ Проблемът е, че въобще няма въглища в задоволителни количества “.
Финландия споделя, че може да стартира да изключва хората за до два часа дневно през зимата. причина? Страната се отхвърли от енергоносители от Русия. Изчислението сподели, че това не е рисково, защото страната получава 26% от цялата сила посредством изгаряне на дърва, 18% от атомни електроцентрали, 9% от въглища и единствено 7% от газ. Проблемът е, че изчисленията бяха неправилни.
През 2021 година финландците са внесли 10% от електрическата енергия си от Русия. Тъй като Москва изиска в рубли, Хелзинки отхвърли да закупи. Изглеждаше разумно: третата атомна електроцентрала във Финландия беше на път да бъде пусната в употреба. Финландците имаха вяра, че тя ще затвори недостига поради спирането на връзките с руснаците. Но издигнатият във Франция реактор към момента не е в режим на естествена работа и закъсненията с него заплашват да се проточат до зимата. Когато потреблението на сила се увеличи, това е мястото, където финландците ще се сблъскат с спиране на тока.
Положението не е цветущо и в другите страни от Европейски Съюз. В Германия газовите складове са запълнени на 65%, а поради глобите против Русия (турбината " Северен поток " ) тегленето от тях към момента е по-голямо от нагнетяването. При равнище от 65% няма да може да се премине умерено през зимата.
Унгария даже разгласи изключително състояние в областта на енергетиката. Като част от него тя даже забрани износа на дърва за огрев. Ще оказват помощ ли всички тези ограничения?
Ядрена национализация: стратегически рационална, само че не и това десетилетие
Решението на френските управляващи да национализират нуклеарната промишленост е необичаен случай, когато национализацията може единствено да се приветства. Въпросът не е, че частните компании не могат дейно да развиват нуклеарната промишленост. Напротив, те го направиха през 1960-1970 година Тогава в Съединени американски щати частни компании построиха атомни електроцентрали извънредно бързо. Но тази ера остана в предишното, когато в западния свят се появи концепцията, че по начало всяка атомна електроцентрала е рискова и нейната екологична сигурност би трябвало да бъде потвърдена. След това банките на Запад започнаха да кредитират нуклеарни планове единствено против високи лихви и при такива лихви строителството им престана да бъде печелившо и на процедура спря.
По-голямата част от акциите на “Електрисит Дьо Франс” постоянно са били публично благосъстоятелност на страната. Въпреки това, от 2004 година, заради условията на Европейски Съюз, Париж мина към частична приватизация на компанията и съгласно мнозина във Франция от този момент нейното управление обръща прекалено много внимание на облагите и прекомерно малко на техническите аспекти, по този начин значими в нуклеарната промишленост.
Проблемите от началото на 2022 година, когато корозията на охладителните вериги на няколко реактора принуди “Електрисит Дьо Франс” да ги затвори за ремонт в разгара на високите цени на газа, се смятат от някои за не най-хубавия резултат от 2004 година Ето за какво в този момент Париж е подготвен да заплати на акционерите 5 милиарда евро, с цел да си възвърне цялостния надзор върху компанията. Но даже в случай че ренационализацията разреши на французите още веднъж да развият нуклеарна сила, нейните плодове няма да имат време да се покажат през това десетилетие.
Факт е, че “Росатом” или Китай (държавните компании също строят атомни електроцентрали там) могат да построят атомни електроцентрали за 4-5 години. Във Франция имаше доста дълго спиране на строителството на нови реактори. Затова, когато го стартираха още веднъж - от декември 2007 година, похарчиха един милиарда евро да “Фламанвил-3”, планирайки да я пуснат в употреба през 2012 година Сега е 2022 година и никой не чака стартирането в употреба на този реактор преди идната година. През 2020 година цената на строителството коства 19,1 милиарда евро, в този момент превишението на цената е двадесетократно.
Това ясно демонстрира, че френските нуклеарни учени са изгубили извънредно високата си подготвеност, която през 70-те и 80-те години им позволяваше да строят реактори по-бързо от Съюз на съветските социалистически републики. Дългогодишната пристрастеност към " зелените " хрумвания не е била безрезултатна. Дори в случай че Париж се сбогува със „ зелените “ илюзии в този момент (което надалеч не е сигурно), няма да има всеобщо въвеждане в употреба на нови атомни електроцентрали преди 30-те години на този век. И без всеобщо въвеждане те не се вписват в бюджета. Реактори за 20 милиарда евро, като “Фламанвил-3”, почтено казано, не са нужни на никого: силата от тях е по-скъпа, в сравнение с от топлоелектрическите централи. Следователно, при цялата основателност на френския метод - атомните електроцентрали в действителност са единствената действителна опция на топлоелектрическите централи - надалеч не е несъмнено, че ще бъде допустимо да се приложи.
Полша и всичко останало
И в това време Франция е единствената западна страна, която има най-малко теоретични шансове да излезе от енергийната рецесия. Ако не през 2020-те, то най-малко през 2030-те. Защо?
Нека да разгледаме позицията на полския министър председател Моравецки. Той приканва да се добиват колкото се може повече въглища в страната му, тъй като колкото повече се добиват, толкоз по-малко ще би трябвало да се внасят. Но дано погледнем числата: през 2020 година поляците са добили 56 милиона тона каменни въглища, което е 96% от цялото произвеждане в Европейски Съюз. По рандеман на кафяво (в кариери) те са на второ място след Германия.
Но дълготрайната енергийна политика на Европейски Съюз допуска цялостно отменяне на въглищата - и никой не е отменял тази задача.
Ето за какво полските миньори провеждат стачки, изискващи не просто високи заплати, а съответни проекти за бъдещото развиване на промишлеността. Те желаят да са сигурни, че като усили производството на въглища през днешния ден, публична Варшава няма да го ограничи на следващия ден. А без такива гаранции въгледобивната промишленост в Полша продължава да губи фрагменти.
Но по-важното е, че поляците получават 18 милиарда евро годишно дотации от Европейски Съюз. При това от страни като Германия – водачите на „ зеления “ преход. Това значи, че рано или късно те ще окажат напън върху Полша, изисквайки понижаване на производството на въглища. При такива условия никой рационален вложител няма да разшири съществено полския рандеман.
Германският вид: просто би трябвало да живеете по-малко
Самите германци обаче към този момент оповестиха, че краткотрайно се връщат към производството на електрическа енергия от въглища вместо газ. В Германия има 151 Топлоелектрическа централа, работещи с въглища, за които през последните години беше по-вероятно да стоят, в сравнение с да работят. Преди това 16% от електрическата енергия се получаваше от газови Топлоелектрическа централа, само че в този момент, заради физически дефицит на газ - спомнете си турбината на " Северен поток ", която глобите попречиха да ремонтират в точния момент - тези 16% би трябвало да бъдат сменени с въглища.
Проблемът е другаде: какво има за изгаряне? В Германия се добиват кафяви въглища от открити рудници и такива Топлоелектрическа централа могат бързо да бъдат върнати на работа. Но топлоелектрическите централи на въглища към този момент ги няма. Германците затвориха мините още през 2018 година Вместо това внасяха въглища... от Русия.
Също по този начин стана по-трудно да се внасят въглища от чужбина: Европа отхвърля да купува съветски въглища. А на международните пазари има изострен дефицит на свободни въглища. Цените надлежно са ненормално високи.
Какъв е проектът на Германия за справяне с енергийната рецесия в този момент? Колкото и да е необичайно, в нищо, което би било обвързвано с силата. Берлин не възнамерява дълготрайни промени в енергийната политика. На 8 юли немските управляващи оповестиха, че връщането към дейна работа на топлоелектрическите централи, работещи с въглища, ще продължи единствено до март 2024 година - не повече. Какво ще се промени тогава? Според проектите на немското държавно управление делът на съветските доставки в потреблението на газ в Германия ще падне от днешните 35% (а преди глобите 55%) на 10%. Тоест германците залагат на вноса на ВПГ от Съединени американски щати: до пролетта на 2024 година немските терминали за приемането му би трябвало да бъдат приключени.
Но има едно уязвимо звено в тези проекти - цената. Фактът, че американският ВПГ е по-скъп от съветския, тук даже не е доста значим: при борсови цени на газа над хиляда $ за хиляда кубически метра е преференциално да се транспортира и от Щатите. Въпросът е различен: производството на газ в Съединени американски щати пораства много лимитирано.
Причината е ненапълно сходна на алтернативата с полските въглища. Американският газ, сходно на петрола, се създава значително от " шистови играчи ", чийто бизнес е извънредно подвластен от заеми: водоравен бунар в тесни шистови скали работи 5-7 години, след което би трябвало да бъде сменен с нов. Преди няколко години дребните и междинни шистови компании се сблъскаха с ниски цени на въглеводородите и с цел да продължат да сондират в такава среда, те взеха доста заеми, които към момента не са изцяло изплатени.
Основното е, че те не желаят още веднъж да попаднат в такава обстановка, тъй че разширението на производството е доста насилствено. Да, и банките на Запад не са подготвени да им дадат заеми. Идеите за отвод да се влага в добива на изкопаеми горива - не са изчезнали на никое място от западния дискурс. Големите финансови институции към момента заобикалят да финансират шистови играчи. Лихвите по облигациите на " шистовите " компании са доста по-високи от тези, които заплащат операторите на вятърни и слънчеви централи.
Оказва се, че на Запад няма да проработи връщането към евтината сила от Топлоелектрическа централа. Можете да говорите колкото желаете, че изкопаемите горива са „ към момента нужни “, само че рационалният вложител няма да влага в нов рандеман, в случай че не знае дали ще има търсене след десетилетие. И защото никой не отстрани битката с световното стопляне от програмните документи, просто е невероятно да сме сигурни в такова търсене.
Оказва се, че немските проекти се свеждат до връщане към скъпия газ - просто като заменят съветския с американски. Очевидно, осъзнавайки, че в тази скица не може да издържи тежестта на рецесията, немският министър на стопанската система Роберт Хабек неуморно предизвиква отхвърли от миене под душа за повече от пет минути и приканва за по-малко включване на отоплението в къщите.
Тук си коства да напомним, че съгласно изследвания на западни учени, оповестени в “Лансет”, в 16 страни от Европейски Съюз всяка година от мраз умират приблизително 270 хиляди души. Основният механизъм на гибелта им са инфаркти и инсулти. Веднага щом температурата падне под оптималната, вискозитетът на кръвта на човек се усилва доста, както и равнището на тромбоцитите в кръвта му. В резултат на това по-често се появяват кръвни съсиреци, инфаркти и инсулти. Хората над 50 години са изключително наранени: тяхната сърдечно-съдова система е по-малко мощна от тази на по-младите.
Трудно е да се планува тъкмо какъв брой използването на ограниченията на Хабек - както и общото нарастване на цените на топлината, породено от борбата с Русия - ще увеличи смъртността измежду германците. Едва ли обаче става дума за по-малко от хиляда смъртни случая годишно. Очевидно те просто не се вписват в мъдрата енергийна политика на своите управляващи.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Европа е все по-загрижена от възходящия дефицит на енергийни запаси. Това се отнася освен за доставките на газ, макар че те, несъмнено, са преди всичко - по-специално, съгласно западните медии, Европейската комисия има намерение да призове страните-членки на Европейски Съюз " неотложно " да понижат потреблението на газ.
Нещата стигнаха до там, че Париж реши: частните играчи не могат да обезпечат нужното равнище на произвеждане на нуклеарна сила, тъй че би трябвало да се национализира.
Полша, откакто отхвърли да внася съветски въглища напролет на 2022 година, към този момент изследва опцията да усили вътрешното си произвеждане. Това е по този начин, тъй като 72% от електрическата енергия тук е „ въглищна “. Не най-богатата стопанска система в Европа може да продължи да работи единствено в случай че изгаря изкопаеми горива, само че даже и те, както се оказва, са в същински недостиг. Полският министър председател Моравецки почтено признава: „ Проблемът е, че въобще няма въглища в задоволителни количества “.
Финландия споделя, че може да стартира да изключва хората за до два часа дневно през зимата. причина? Страната се отхвърли от енергоносители от Русия. Изчислението сподели, че това не е рисково, защото страната получава 26% от цялата сила посредством изгаряне на дърва, 18% от атомни електроцентрали, 9% от въглища и единствено 7% от газ. Проблемът е, че изчисленията бяха неправилни.
През 2021 година финландците са внесли 10% от електрическата енергия си от Русия. Тъй като Москва изиска в рубли, Хелзинки отхвърли да закупи. Изглеждаше разумно: третата атомна електроцентрала във Финландия беше на път да бъде пусната в употреба. Финландците имаха вяра, че тя ще затвори недостига поради спирането на връзките с руснаците. Но издигнатият във Франция реактор към момента не е в режим на естествена работа и закъсненията с него заплашват да се проточат до зимата. Когато потреблението на сила се увеличи, това е мястото, където финландците ще се сблъскат с спиране на тока.
Положението не е цветущо и в другите страни от Европейски Съюз. В Германия газовите складове са запълнени на 65%, а поради глобите против Русия (турбината " Северен поток " ) тегленето от тях към момента е по-голямо от нагнетяването. При равнище от 65% няма да може да се премине умерено през зимата.
Унгария даже разгласи изключително състояние в областта на енергетиката. Като част от него тя даже забрани износа на дърва за огрев. Ще оказват помощ ли всички тези ограничения?
Ядрена национализация: стратегически рационална, само че не и това десетилетие
Решението на френските управляващи да национализират нуклеарната промишленост е необичаен случай, когато национализацията може единствено да се приветства. Въпросът не е, че частните компании не могат дейно да развиват нуклеарната промишленост. Напротив, те го направиха през 1960-1970 година Тогава в Съединени американски щати частни компании построиха атомни електроцентрали извънредно бързо. Но тази ера остана в предишното, когато в западния свят се появи концепцията, че по начало всяка атомна електроцентрала е рискова и нейната екологична сигурност би трябвало да бъде потвърдена. След това банките на Запад започнаха да кредитират нуклеарни планове единствено против високи лихви и при такива лихви строителството им престана да бъде печелившо и на процедура спря.
По-голямата част от акциите на “Електрисит Дьо Франс” постоянно са били публично благосъстоятелност на страната. Въпреки това, от 2004 година, заради условията на Европейски Съюз, Париж мина към частична приватизация на компанията и съгласно мнозина във Франция от този момент нейното управление обръща прекалено много внимание на облагите и прекомерно малко на техническите аспекти, по този начин значими в нуклеарната промишленост.
Проблемите от началото на 2022 година, когато корозията на охладителните вериги на няколко реактора принуди “Електрисит Дьо Франс” да ги затвори за ремонт в разгара на високите цени на газа, се смятат от някои за не най-хубавия резултат от 2004 година Ето за какво в този момент Париж е подготвен да заплати на акционерите 5 милиарда евро, с цел да си възвърне цялостния надзор върху компанията. Но даже в случай че ренационализацията разреши на французите още веднъж да развият нуклеарна сила, нейните плодове няма да имат време да се покажат през това десетилетие.
Факт е, че “Росатом” или Китай (държавните компании също строят атомни електроцентрали там) могат да построят атомни електроцентрали за 4-5 години. Във Франция имаше доста дълго спиране на строителството на нови реактори. Затова, когато го стартираха още веднъж - от декември 2007 година, похарчиха един милиарда евро да “Фламанвил-3”, планирайки да я пуснат в употреба през 2012 година Сега е 2022 година и никой не чака стартирането в употреба на този реактор преди идната година. През 2020 година цената на строителството коства 19,1 милиарда евро, в този момент превишението на цената е двадесетократно.
Това ясно демонстрира, че френските нуклеарни учени са изгубили извънредно високата си подготвеност, която през 70-те и 80-те години им позволяваше да строят реактори по-бързо от Съюз на съветските социалистически републики. Дългогодишната пристрастеност към " зелените " хрумвания не е била безрезултатна. Дори в случай че Париж се сбогува със „ зелените “ илюзии в този момент (което надалеч не е сигурно), няма да има всеобщо въвеждане в употреба на нови атомни електроцентрали преди 30-те години на този век. И без всеобщо въвеждане те не се вписват в бюджета. Реактори за 20 милиарда евро, като “Фламанвил-3”, почтено казано, не са нужни на никого: силата от тях е по-скъпа, в сравнение с от топлоелектрическите централи. Следователно, при цялата основателност на френския метод - атомните електроцентрали в действителност са единствената действителна опция на топлоелектрическите централи - надалеч не е несъмнено, че ще бъде допустимо да се приложи.
Полша и всичко останало
И в това време Франция е единствената западна страна, която има най-малко теоретични шансове да излезе от енергийната рецесия. Ако не през 2020-те, то най-малко през 2030-те. Защо?
Нека да разгледаме позицията на полския министър председател Моравецки. Той приканва да се добиват колкото се може повече въглища в страната му, тъй като колкото повече се добиват, толкоз по-малко ще би трябвало да се внасят. Но дано погледнем числата: през 2020 година поляците са добили 56 милиона тона каменни въглища, което е 96% от цялото произвеждане в Европейски Съюз. По рандеман на кафяво (в кариери) те са на второ място след Германия.
Но дълготрайната енергийна политика на Европейски Съюз допуска цялостно отменяне на въглищата - и никой не е отменял тази задача.
Ето за какво полските миньори провеждат стачки, изискващи не просто високи заплати, а съответни проекти за бъдещото развиване на промишлеността. Те желаят да са сигурни, че като усили производството на въглища през днешния ден, публична Варшава няма да го ограничи на следващия ден. А без такива гаранции въгледобивната промишленост в Полша продължава да губи фрагменти.
Но по-важното е, че поляците получават 18 милиарда евро годишно дотации от Европейски Съюз. При това от страни като Германия – водачите на „ зеления “ преход. Това значи, че рано или късно те ще окажат напън върху Полша, изисквайки понижаване на производството на въглища. При такива условия никой рационален вложител няма да разшири съществено полския рандеман.
Германският вид: просто би трябвало да живеете по-малко
Самите германци обаче към този момент оповестиха, че краткотрайно се връщат към производството на електрическа енергия от въглища вместо газ. В Германия има 151 Топлоелектрическа централа, работещи с въглища, за които през последните години беше по-вероятно да стоят, в сравнение с да работят. Преди това 16% от електрическата енергия се получаваше от газови Топлоелектрическа централа, само че в този момент, заради физически дефицит на газ - спомнете си турбината на " Северен поток ", която глобите попречиха да ремонтират в точния момент - тези 16% би трябвало да бъдат сменени с въглища.
Проблемът е другаде: какво има за изгаряне? В Германия се добиват кафяви въглища от открити рудници и такива Топлоелектрическа централа могат бързо да бъдат върнати на работа. Но топлоелектрическите централи на въглища към този момент ги няма. Германците затвориха мините още през 2018 година Вместо това внасяха въглища... от Русия.
Също по този начин стана по-трудно да се внасят въглища от чужбина: Европа отхвърля да купува съветски въглища. А на международните пазари има изострен дефицит на свободни въглища. Цените надлежно са ненормално високи.
Какъв е проектът на Германия за справяне с енергийната рецесия в този момент? Колкото и да е необичайно, в нищо, което би било обвързвано с силата. Берлин не възнамерява дълготрайни промени в енергийната политика. На 8 юли немските управляващи оповестиха, че връщането към дейна работа на топлоелектрическите централи, работещи с въглища, ще продължи единствено до март 2024 година - не повече. Какво ще се промени тогава? Според проектите на немското държавно управление делът на съветските доставки в потреблението на газ в Германия ще падне от днешните 35% (а преди глобите 55%) на 10%. Тоест германците залагат на вноса на ВПГ от Съединени американски щати: до пролетта на 2024 година немските терминали за приемането му би трябвало да бъдат приключени.
Но има едно уязвимо звено в тези проекти - цената. Фактът, че американският ВПГ е по-скъп от съветския, тук даже не е доста значим: при борсови цени на газа над хиляда $ за хиляда кубически метра е преференциално да се транспортира и от Щатите. Въпросът е различен: производството на газ в Съединени американски щати пораства много лимитирано.
Причината е ненапълно сходна на алтернативата с полските въглища. Американският газ, сходно на петрола, се създава значително от " шистови играчи ", чийто бизнес е извънредно подвластен от заеми: водоравен бунар в тесни шистови скали работи 5-7 години, след което би трябвало да бъде сменен с нов. Преди няколко години дребните и междинни шистови компании се сблъскаха с ниски цени на въглеводородите и с цел да продължат да сондират в такава среда, те взеха доста заеми, които към момента не са изцяло изплатени.
Основното е, че те не желаят още веднъж да попаднат в такава обстановка, тъй че разширението на производството е доста насилствено. Да, и банките на Запад не са подготвени да им дадат заеми. Идеите за отвод да се влага в добива на изкопаеми горива - не са изчезнали на никое място от западния дискурс. Големите финансови институции към момента заобикалят да финансират шистови играчи. Лихвите по облигациите на " шистовите " компании са доста по-високи от тези, които заплащат операторите на вятърни и слънчеви централи.
Оказва се, че на Запад няма да проработи връщането към евтината сила от Топлоелектрическа централа. Можете да говорите колкото желаете, че изкопаемите горива са „ към момента нужни “, само че рационалният вложител няма да влага в нов рандеман, в случай че не знае дали ще има търсене след десетилетие. И защото никой не отстрани битката с световното стопляне от програмните документи, просто е невероятно да сме сигурни в такова търсене.
Оказва се, че немските проекти се свеждат до връщане към скъпия газ - просто като заменят съветския с американски. Очевидно, осъзнавайки, че в тази скица не може да издържи тежестта на рецесията, немският министър на стопанската система Роберт Хабек неуморно предизвиква отхвърли от миене под душа за повече от пет минути и приканва за по-малко включване на отоплението в къщите.
Тук си коства да напомним, че съгласно изследвания на западни учени, оповестени в “Лансет”, в 16 страни от Европейски Съюз всяка година от мраз умират приблизително 270 хиляди души. Основният механизъм на гибелта им са инфаркти и инсулти. Веднага щом температурата падне под оптималната, вискозитетът на кръвта на човек се усилва доста, както и равнището на тромбоцитите в кръвта му. В резултат на това по-често се появяват кръвни съсиреци, инфаркти и инсулти. Хората над 50 години са изключително наранени: тяхната сърдечно-съдова система е по-малко мощна от тази на по-младите.
Трудно е да се планува тъкмо какъв брой използването на ограниченията на Хабек - както и общото нарастване на цените на топлината, породено от борбата с Русия - ще увеличи смъртността измежду германците. Едва ли обаче става дума за по-малко от хиляда смъртни случая годишно. Очевидно те просто не се вписват в мъдрата енергийна политика на своите управляващи.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ