Европа отговори на финансовата криза през 2010 - 2012 със

...
Европа отговори на финансовата криза през 2010 - 2012 със
Коментари Харесай

По следите на парите

Европа отговори на финансовата рецесия през 2010 - 2012 със серия от неточности. Еврозоната реши да постанова наказателни бюджетни ограничавания като цена за избавителните пакети, а Европейската централна банка (ЕЦБ) увеличи лихвите в най-лошия вероятен миг. Резултатът беше криза с двойно дъно, фрапантни съкращения на вложенията и - в някои страни - безработица до небесата, изключително измежду младите. Този път реакцията е по-умна. Когато COVID-19 връхлетя, ЕЦБ ускори пазаруването на облигации, а Европейски Съюз постави на пауза фискалните си правила, с цел да разреши на държавните управления да харчат свободно за схеми за опазване на работните места и други стратегии.

Идващата година ще тества какъв брой огромни са измененията. През първата част на 2022 ще има яростна борба сред страните в Европейски Съюз по отношение на Пакта за непоклатимост и напредък (ПСР), който разписва фискалните правила на съюза. Още преди коронавирус рестриктивните мерки на пакта, признат през 90-те години на предишния век, изглеждаха мъчно използвани в свят на ниски лихви и високи капиталови потребности. Безкрайните ремонти са основали правна плетеница, в която само специалистите могат да се ориентират. Сега страни като Италия носят дългово задължение в размер близо 160% от Брутният вътрешен продукт. Съществуващите правила, които би трябвало още веднъж да влязат в действие през 2023, теоретично биха задължили Италия да има първоначални бюджетни остатъци от 5% годишно - наказателна форма на остеритет, която опонира на здравия разсъдък.

Но държавните управления би трябвало да намерят обща основа за диалози, а промяната на ПСР е спорна тематика. Отварянето на договорите на Европейски Съюз, с цел да бъдат изменени главните референтни цифри в пакта, които лимитират държавните фискални дефицити и равнища на дълга надлежно до 3% и 60% от Брутният вътрешен продукт, не е доста евентуално. Страни като Италия и Франция ще упорстват за способи на заобикаляне, като да вземем за пример облекчение на ограниченията, които би трябвало да предприеме една задлъжняла страна - евентуално посредством предоставяне на право на държавното управление да взе участие в преценката какви да бъдат те. За да могат да бъдат реализирани климатичните цели в тактиката на Европейски Съюз " Готови за 55 ", някои страни ще желаят въвеждане на " златно предписание ", което да изключва " зелените " разноски от изчисляването на недостига.
Автор: Капитал
Мудните законодателни процедури на Европейски Съюз няма да се задвижат в точния момент, с цел да трансформират разпоредбите до 2023. Междувременно държавните управления ще имат потребност от насоки от Брюксел дали техните проектобюджети за въпросната година се вписват в рамката. Европейската комисия на собствен ред ще има потребност да знае, че държавните управления от Севера няма да нададат писък, в случай че тя се съгласи да си затвори очите за нарушителите на разпоредбите. Но някои към този момент дават поръчка, че ще играят твърдо. А и не наподобява новата коалиция в Германия да има настройката да застане на страната на европейския Юг.
Реклама
Дебатът ще тече на фона на опасности за възобновяване, в това число продължаващи сривове във веригите за доставки, към които страни с огромни индустриални браншове като Германия са уязвими. Свързани с пандемията ограничавания на пътуването и контактите може в допълнение да подтиснат растежа. В същото време ЕЦБ ще отдръпна част от своите тласъци през 2022.

NextGenerationEU (NGEU), финансираният с дълг капиталов проект на Европейски Съюз в размер на 800 милиарда евро, ще компенсира част от негативите. През 2022 Европейска комисия ще разпредели грантове за 55 милиарда евро, като изключително огромни суми ще отидат към Италия и Испания. През 2023 и 2024 ще има още по-големи прехвърляния. За да бъде изплатен дългът, държавните управления ще обмислят увеличение на " личните запаси " на Европейски Съюз (общи данъци), евентуално посредством облагане на вноса от страни без схеми за управление на въглеродния отпечатък или посредством промени в схемата за търгуване на излъчвания в Европейски Съюз. Но нужното за сходни промени единогласие в Европейски Съюз до момента постоянно се е оказвало невероятно. Този спор ще стартира с цялостна мощ през 2022.

Същото се отнася и за различен подобен. Европейска комисия от дълго време се мъчи по какъв начин да реагира към страни членки като Унгария и Полша, които съгласно нея нарушават правния ред в Европейски Съюз. През 2022 Брюксел ще вдигне залога, като отсрочи заплащанията за тези страни от NGEU и даже от регулярния бюджет на Европейски Съюз. Това ще раздразни държавните управления, които гледат на еврократите като на изнудвачи, и ще разтревожи водачите, които се тормозят за единството в Европейски Съюз - само че ще подсигурява на данъкоплатците, че не заплащат за взривяване на съюза от вътрешната страна.
Ами в случай че?Най-значимият съветски опозиционен водач е арестуван в затвор със непоколебим режим от февруари след скърпен правосъден развой при завръщането му от Германия, където беше лекуван поради опит за ликвидиране с невропаралитично вещество. Ами в случай че Алексей Навални почине в пандиза? Вероятно симпатизантите му ще излязат на митинги, които могат да доближат мащаба на проведените от него против Владимир Путин през 2011. Кремъл не желае сходно нещо и ще държи под око своя пандизчия. Реклама
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР