Европа обича да мечтае за стратегическа автономия“, но по трасето

Европа обича да мечтае за „ стратегическа автономност “, само че по трасето сред Брюксел и Пекин все по-често минава въпрос, който звучи по едно и също време прагматично и провокативно: да допуснем ли „ хиляда “ взаимни предприятия с китайски компании на европейска земя, с цел да учим по-бързо от съперниците — вместо да строим нови тарифни стени и да чакаме личните ни промишлености да наваксат? Идеята на ветерана Луи Галуа е всичко друго, само че не и наивна. Тя признава обстоятелството, че в електрическите автомобили, батериите, роботиката и част от индустриалния програмен продукт Европа изостана, до момента в който Китай построи промишлен континуум — от суровините и съставените елементи до заводите и логистиката. В същото време тя е покана за контролиран опит: да превърнем достъпа до единния пазар в най-скъпия билет за софтуерно партньорство, при европейски условия и с европейска отчетност. Според Bloomberg Opinion, подтекстът е явен: BYD строи преднина по отношение на Tesla в Обединеното кралство и наваксва в Германия, Chery трансформира някогашния цех на Nissan в Барселона в джойнт венчър с Ebro EV Motors, а Испания ухажва огромен цех на BYD — тъй като има електрическа мрежа, която може да поеме натоварването, макар скорошния гаф с всеобщото спиране на тока. На терена има и други фигури: въпросът Nexperia в Нидерландия, при който въпросът за националната сигурност се сблъска с действителността на вериги, доминирани от Китай; образецът „ Airbus Тяндзин “ от 2008 година, когато „ наложителните “ джойнт венчъри и прехвърлянето на технологии се одобряваха като цена на достъпа до големия пазар; и днешният Европейски съюз, който към този момент държи по-твърди принадлежности — правилник за задграничните дотации, антизнудовия „ базука “ инструмент, квалифицираната рамка против насилствен трансфер на технологии.Историческата памет предизвестява: през последното десетилетие чистата сметка от JV-вълната постоянно е излизала в интерес на китайската страна — от Volvo под крилото на Geely до по-дребни „ приключвания “ на ноу-хау, маскирани като местна индустриална политика. Когато суровините, химията и част от основните съставни елементи са под надзор на Пекин, свободното партньорство рискува да се трансформира според по формулировка. Затова въпросът не е „ за или срещу “ джойнт венчърите, а „ при какви правила “ — кой задава изискванията, какво се смята за сериозна технология, по какъв начин се мери двупосочният трансфер, по какъв начин се глобяват нарушаванията. В този смисъл Галоя предлага противоположен Дън Сяопин: да използваме достъпа до най-богатия потребителски пазар като лост за действителна, а не хартиена локализация — със споделена интелектуална благосъстоятелност, с местни вериги за доставки и с продан на пълномощия, които остават в Европа.Фундаменталната логичност зад сходен ход е трислойна. Първо, индустриална: Европа има потребност от ускоряване в браншове, където личните ѝ първенци са прекомерно малко, а времето — скъпо. Пренастройването на автомобилния бранш към електрическа епоха към този момент коства десетки хиляди работни места единствено през предходната година; неуспехите и забавянията при „ европейските батерийни очаквания “ като Northvolt демонстрират какъв брой мъчно е да се построява цяла нова верига на зелено. Второ, софтуерна: същинският трансфер не е PowerPoint и лиценз; той е достъп до процеси — фабрични, софтуерни, снабдителни — и до хора. Ако JV значи заварени линии, локални R&D центрове и взаимни платформи за дизайн, той има смисъл; в случай че значи „ отвертка “ и сглобяване от вносни комплекти — не. Трето, геополитическа: при завръщане на администрация във Вашингтон, която гледа на Европа като на „ непослушен съдружник “, всеобщо отваряне на вратите за китайски JV-та ще бъде прочетено като геополитически сигнал. Отговорът няма да закъснее — митнически ограничения, наказания, напън върху европейски компании в Съединени американски щати. Да поканиш BYD в Иберия е едно, да обясниш това на Белия дом — друго.Поведенческият пласт на пазара прибавя свои нюанси. Първо, резултатът на „ лесната победа “ — на ниска цена китайски потенциал, който бързо смъква цените на електрическите автомобили и форсира климатичните цели — може да замъгли по-голямата картина: в случай че европейската страна остане в „ ниската стойност “ на веригата, ще сме повторили грешката на 2010-те, единствено че с по-зелена багра. Второ, рискът от „ мнимата диверсификация “ — когато обособени страни членки се състезават за китайски фабрики с данъчни тласъци, само че без обща рамка за благосъстоятелност, IP и контраинвестиции в местни снабдители. Това основава политическо напрежение вътре в Европейски Съюз и ерозира преговорната позиция на Комисията. Трето, пазарната логика на психиката не прости „ покупко-продажби, които не се извършват “: без твърда рамка за мониторинг и наказания, JV-политиката бързо ще бъде маркирана като „ на ниска цена труд и субсидирана земя против подправена локализация “.Как наподобява „ работещата рамка “? Първо, централизиране на разпоредбите в Европейската комисия, а не 27 разнообразни модели на „ национална индустриална политика “. Това включва дефиниции за сериозна технология, прагове за локално наличие, минимални условия за местен R&D и общоприети клаузи за взаимно патентоване. Второ, измерими KPI: % местни съставни елементи по години, дял на европейски снабдители във веригата, брой подготвени инженери и техници, които остават в Европейски Съюз, размер на реинвестирани облаги. Трето, асиметрични права за Европа при нарушаване: бърза процедура за лишаване на пазарен достъп, краткотрайни мита, ограничавания за достъп до обществени тласъци. Четвърто, небосвод за „ излизане в благосъстоятелност “: варианти, по които европейската страна може да усили каузи си при осъществяване на задачите или при избрани прагове на локализация. Пето, водоравен фонд за европейски снабдители, финансиран от JV-такси и роялти, който да подвига локалната екосистема — химия, машиностроене, промишлен програмен продукт, силова електроника.Най-големият риск не е „ твърдият “ — той е мек: да назовем JV „ тактика “, а на процедура да получим сглобяване и взаимозависимост. Примерът Унгария — всеобщ приток на китайски EV вложения без забележим скок в иновационните показатели — е предизвестие. Противоположната прекаленост — протекционизъм без потенциал да строим сами — пък води към постепенно приключване на конкурентоспособност, по-високи цени и политическо неодобрение. Пътят по средата е стеснен, само че действителен: „ условно отворен “ обединен пазар, който кани китайски капитал и технологии, само че на европейска карта и под европейски регулатор. Тежестта не е в лозунга „ купувай европейско “, а в способността да се основат европейски първенци през партньорства, които в действителност трансферират познания, а освен произвеждане.За вложителите тази промяна на парадигмата има съответни отблясъци. Автомобилният клъстер на континента — от Пиренеите до Саксония — ще се ценообразува освен по търсенето на електрически автомобили, а по качеството на JV-условията: какъв брой надълбоко е локалното наличие, има ли достъп до акумулатори и катодни материали в границите на Европейски Съюз, по какъв начин се заключват дълготрайните енергийни контракти за фабриките. Инфраструктурният капитал — енергийни мрежи, логистични хъбове, портове — получава спомагателна награда там, където JV-вълната е най-вероятна, тъй като потенциалът на мрежата става „ бутилката “ на растежа. Публичните политики — от задгранични дотации до антикоерсивния инструмент — ще се трансфорат от маргиналия в темп на пазара: всяко потребление на „ базуката “ ще мести оценките на цели вериги.„ Да разцъфнат хиляда джойнт венчъра “ звучи като лирика върху тежка промишленост. Но в свят, където AI, електрическите автомобили и енергийният преход към този момент са индустриална геополитика, въпросът не е сантиментален. Или Европа ще даде цена за достъпа до пазара, измерима в технологии, хора и патенти, или ще заплати друга цена — тази на дългата взаимозависимост. Пазарът търси сигнали, а не изказвания. Ако Брюксел покаже, че има воля да употребява инструментите си и да наложи рамка, JV-пътят може да се трансформира от риск в лост. Ако не — ще сме просто по-евтината фабрика на непозната тактика.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.