Европа не страда от липса на пари, а от твърде много неподвижни пари
Европа не страда от липса на пари. Тя страда от неподвижни пари. Над 33 трилиона евро са общите финансови активи на европейските семейства. От тях почти 10-11 трилиона евро се намират в банкови депозити и кеш. Това е капитал, който официално наподобява предпазен, само че стопански ерозира. Проблемът не е беднотия на спестяванията, а тяхното структурно безучастие.
В продължение на десетилетия европейците бяха възпитавани в един главен финансов принцип: сигурността е над всичко. Спестяванията се държат в банка. Желателно на депозит. Желателно без придвижване. Този инстинкт има историческо пояснение. Континентът претърпя хиперинфлация, валутни рецесии, банкови банкрути, войни и политически режими, които унищожаваха частно благосъстояние. В отговор Европа построи системи за отбрана: контролирани банки, гаранции за депозитите, обществени буфери. Кешът в банката се трансформира не просто във финансов инструмент, а в знак на непоклатимост.
Днес обаче тази непоклатимост има цена. И тя към този момент не е нереална.
В еврозоната междинната рента по домакинските депозити при започване на 2026 година се движи почти сред 0.5 и 1.2 % според от страната и матуритета. В същото време инфлацията се стабилизира към 2.5-3.0 %. Разликата сред тези цифри не е пазарна волатилност. Това е чиста аритметика. Когато инфлацията надвишава депозитната рентабилност, действителната стойност на спестяванията понижава. Балансът по сметката остава номинално неизменен, само че покупателната му дарба се свива.
Това е европейският депозитен абсурд. Инструментът, определен да пази стойност, последователно я подкопава.
Европейските семейства постоянно възприемат сигурността в номинални категории. Докато цифрата в банковата сметка не понижава, спестяванията наподобяват предпазени. Волатилността се опасява повече от ерозията, тъй като волатилността е забележима, а ерозията е мудна и тиха. Но икономическата сигурност не е въпрос на закрепено число, а на бъдеща покупателна дарба.
Анализ на ЕЦБ: Алчността на компаниите не е предизвикала скока на инфлацията в еврозоната
Ценови потрес в част от веригата на доставки може да докара до " каскада " и нараснали цени в доста свързани браншове
Прост образец демонстрира мащаба на казуса. Домакинство с 10 000 евро на депозит при 1 % рента и 3 % инфлация губи към 200 евро покупателна дарба годишно. При 50 000 евро загубата приближава 1000 евро годишно. При 100 000 евро надвишава 2000 евро годишно. Това не са спекулативни загуби. Това е цената на бездействието.
Ако използван същата логичност към 10 трилиона евро депозити, даже 2 % негативна действителна рентабилност значи към 200 милиарда евро годишна ерозия на покупателната стойност в мащаб на еврозоната. Това е прикрит трансфер на благосъстояние от спестителите към времето и инфлацията.
Източник:
В същото време европейските финансови пазари остават релативно едва подкрепени от вътрешни вложители. В Съединените щати почти 55-60 % от семействата имат акции непосредствено или посредством пенсионни и взаимни фондове. В еврозоната този дял нормално варира сред 15 и 20 %, а в някои огромни стопански системи остава под 15 %. Това значи, че болшинството европейци не вземат участие в растежа на корпоративните облаги и финансовите пазари.
Тази структурна разлика има систематични последици. Американските пазари разполагат с непрекъснат вътрешен поток от капитал посредством пенсионни системи и капиталови сметки. Това основава постоянна база от дълготрайни вложители. В Европа липсва сходна панконтинентална инфраструктура. Пазарите са по-фрагментирани и по-зависими от външни капитали.
Пазарната капитализация на STOXX Europe 600 се движи към 10-12 трилиона евро. Ако единствено 5 % от 10-11 трилиона евро " спящи " депозити бъдат последователно ориентирани към акции, това би означавало 500-550 милиарда евро ново търсене. Дори 2 % преразпределение значи над 200 милиарда евро. Това са суми, които могат да трансформират ликвидната динамичност на европейските тържища и да понижат структурния дисконтов коефициент по отношение на американските пазари.
Европейските акции обичайно се търгуват при по-ниски съотношения цена към облага и цена към счетоводна стойност в съпоставяне със Съединени американски щати. Част от тази разлика е секторна, само че забележителна част е резултат от по-слаба вътрешна финансова поддръжка и по-висока регулаторна фрагментация. Когато инвеститорската база е лимитирана и доминирана от външни потоци, изискваната награда за риск остава по-висока.
Тук се появява стратегическият въпрос. Европа не страда от липса на капитал. Тя страда от липса на финансова готовност. Докато милиарди евро се държат в депозити с негативна действителна рентабилност, европейските компании постоянно търсят финансиране отвън континента. Това основава абсурд. Спестяванията са вътре в системата, само че растежът се финансира извън.
Инициативи като Съюза на спестяванията и вложенията целят точно да преодолеят този систематичен дисбаланс. Европейски Съюз се нуждае от почти 800 милиарда евро спомагателни вложения годишно, с цел да поддържа конкурентоспособност по отношение на Съединени американски щати и Китай. Публичните бюджети не могат стабилно да запълнят тази празнота. Единственият реален запас са вътрешните спестявания.
Голямата ротация на финансовите пазари стартира - от спечелилите към всички останали!
AI към този момент не е единственото леговище
Пропуснатата цена на кеша затова не е единствено самостоятелен избор. Тя има макроикономически измерения. Когато капиталът стои имобилен, нововъведенията се финансират от външни източници, фирмите се листват на непознати тържища, а стратегически браншове стават подвластни от външен риск капитал. Европа основава хрумвания, само че не постоянно капитализира цената им вътрешно.
Истинската сигурност не значи просто да запазиш номиналния баланс. Тя значи да запазиш покупателната дарба и да участваш в икономическия напредък. В среда на устойчива инфлация, стоенето в кеш не е неутрално решение. То е последователно понижаване на действителното благосъстояние.
Ако даже дребна част от 10-11 трилиона евро депозити бъде ориентирана към по-продуктивни принадлежности, резултатът върху европейските пазари може да бъде систематичен. Не посредством умозрителен балон, а посредством последователно понижаване на дисконта и подсилване на вътрешната финансова база.
Европа е богат континент във връзка с спестяванията. Въпросът е дали ще остане богат и във връзка с доходността.
Историята демонстрира, че сходни структурни разбърквания не са теоретични. През 80-те години Съединените щати претърпяха дълбока промяна на пенсионната система и капиталовата просвета. Масовото нахлуване на финансови пенсионни проекти и систематичните вноски в акции сътвориха непрекъснат вътрешен поток към фондовия пазар. Това не беше умозрителен балон, а институционализиране на финансовото присъединяване. Резултатът беше многогодишно разширение на оценките, намаление на изискваната награда за риск и образуване на една от най-дългите възходящи етапи в актуалната финансова история.
Разликата не беше в това, че американската стопанска система внезапно стана по-гениална. Разликата беше в това, че вътрешните спестявания започнаха редовно да зареждат вътрешния финансов пазар. Когато семействата станаха притежатели на корпоративен напредък, оценките се трансформираха трайно.
Европа през днешния ден се намира пред сходна, въпреки и по-комплексна, структурна алтернатива. Капиталът съществува. Липсва неговото пренасочване. Ако даже дребна част от 10-11 трилиона евро стартира да се движи в посока финансови пазари, резултатът няма да бъде мигновен скок, а последователно стесняване на дисконта и създаване на вътрешна капиталова основа.
Пропуснатата цена на депозита не е единствено изгубена рентабилност. Тя е пропусната опция за структурна промяна.
Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не съставлява съвет за покупка или продажба на финансови активи.
В продължение на десетилетия европейците бяха възпитавани в един главен финансов принцип: сигурността е над всичко. Спестяванията се държат в банка. Желателно на депозит. Желателно без придвижване. Този инстинкт има историческо пояснение. Континентът претърпя хиперинфлация, валутни рецесии, банкови банкрути, войни и политически режими, които унищожаваха частно благосъстояние. В отговор Европа построи системи за отбрана: контролирани банки, гаранции за депозитите, обществени буфери. Кешът в банката се трансформира не просто във финансов инструмент, а в знак на непоклатимост.
Днес обаче тази непоклатимост има цена. И тя към този момент не е нереална.
В еврозоната междинната рента по домакинските депозити при започване на 2026 година се движи почти сред 0.5 и 1.2 % според от страната и матуритета. В същото време инфлацията се стабилизира към 2.5-3.0 %. Разликата сред тези цифри не е пазарна волатилност. Това е чиста аритметика. Когато инфлацията надвишава депозитната рентабилност, действителната стойност на спестяванията понижава. Балансът по сметката остава номинално неизменен, само че покупателната му дарба се свива.
Това е европейският депозитен абсурд. Инструментът, определен да пази стойност, последователно я подкопава.
Европейските семейства постоянно възприемат сигурността в номинални категории. Докато цифрата в банковата сметка не понижава, спестяванията наподобяват предпазени. Волатилността се опасява повече от ерозията, тъй като волатилността е забележима, а ерозията е мудна и тиха. Но икономическата сигурност не е въпрос на закрепено число, а на бъдеща покупателна дарба.
Анализ на ЕЦБ: Алчността на компаниите не е предизвикала скока на инфлацията в еврозоната
Ценови потрес в част от веригата на доставки може да докара до " каскада " и нараснали цени в доста свързани браншове
Прост образец демонстрира мащаба на казуса. Домакинство с 10 000 евро на депозит при 1 % рента и 3 % инфлация губи към 200 евро покупателна дарба годишно. При 50 000 евро загубата приближава 1000 евро годишно. При 100 000 евро надвишава 2000 евро годишно. Това не са спекулативни загуби. Това е цената на бездействието.
Ако използван същата логичност към 10 трилиона евро депозити, даже 2 % негативна действителна рентабилност значи към 200 милиарда евро годишна ерозия на покупателната стойност в мащаб на еврозоната. Това е прикрит трансфер на благосъстояние от спестителите към времето и инфлацията.
Източник:
В същото време европейските финансови пазари остават релативно едва подкрепени от вътрешни вложители. В Съединените щати почти 55-60 % от семействата имат акции непосредствено или посредством пенсионни и взаимни фондове. В еврозоната този дял нормално варира сред 15 и 20 %, а в някои огромни стопански системи остава под 15 %. Това значи, че болшинството европейци не вземат участие в растежа на корпоративните облаги и финансовите пазари.
Тази структурна разлика има систематични последици. Американските пазари разполагат с непрекъснат вътрешен поток от капитал посредством пенсионни системи и капиталови сметки. Това основава постоянна база от дълготрайни вложители. В Европа липсва сходна панконтинентална инфраструктура. Пазарите са по-фрагментирани и по-зависими от външни капитали.
Пазарната капитализация на STOXX Europe 600 се движи към 10-12 трилиона евро. Ако единствено 5 % от 10-11 трилиона евро " спящи " депозити бъдат последователно ориентирани към акции, това би означавало 500-550 милиарда евро ново търсене. Дори 2 % преразпределение значи над 200 милиарда евро. Това са суми, които могат да трансформират ликвидната динамичност на европейските тържища и да понижат структурния дисконтов коефициент по отношение на американските пазари.
Европейските акции обичайно се търгуват при по-ниски съотношения цена към облага и цена към счетоводна стойност в съпоставяне със Съединени американски щати. Част от тази разлика е секторна, само че забележителна част е резултат от по-слаба вътрешна финансова поддръжка и по-висока регулаторна фрагментация. Когато инвеститорската база е лимитирана и доминирана от външни потоци, изискваната награда за риск остава по-висока.
Тук се появява стратегическият въпрос. Европа не страда от липса на капитал. Тя страда от липса на финансова готовност. Докато милиарди евро се държат в депозити с негативна действителна рентабилност, европейските компании постоянно търсят финансиране отвън континента. Това основава абсурд. Спестяванията са вътре в системата, само че растежът се финансира извън.
Инициативи като Съюза на спестяванията и вложенията целят точно да преодолеят този систематичен дисбаланс. Европейски Съюз се нуждае от почти 800 милиарда евро спомагателни вложения годишно, с цел да поддържа конкурентоспособност по отношение на Съединени американски щати и Китай. Публичните бюджети не могат стабилно да запълнят тази празнота. Единственият реален запас са вътрешните спестявания.
Голямата ротация на финансовите пазари стартира - от спечелилите към всички останали!
AI към този момент не е единственото леговище
Пропуснатата цена на кеша затова не е единствено самостоятелен избор. Тя има макроикономически измерения. Когато капиталът стои имобилен, нововъведенията се финансират от външни източници, фирмите се листват на непознати тържища, а стратегически браншове стават подвластни от външен риск капитал. Европа основава хрумвания, само че не постоянно капитализира цената им вътрешно.
Истинската сигурност не значи просто да запазиш номиналния баланс. Тя значи да запазиш покупателната дарба и да участваш в икономическия напредък. В среда на устойчива инфлация, стоенето в кеш не е неутрално решение. То е последователно понижаване на действителното благосъстояние.
Ако даже дребна част от 10-11 трилиона евро депозити бъде ориентирана към по-продуктивни принадлежности, резултатът върху европейските пазари може да бъде систематичен. Не посредством умозрителен балон, а посредством последователно понижаване на дисконта и подсилване на вътрешната финансова база.
Европа е богат континент във връзка с спестяванията. Въпросът е дали ще остане богат и във връзка с доходността.
Историята демонстрира, че сходни структурни разбърквания не са теоретични. През 80-те години Съединените щати претърпяха дълбока промяна на пенсионната система и капиталовата просвета. Масовото нахлуване на финансови пенсионни проекти и систематичните вноски в акции сътвориха непрекъснат вътрешен поток към фондовия пазар. Това не беше умозрителен балон, а институционализиране на финансовото присъединяване. Резултатът беше многогодишно разширение на оценките, намаление на изискваната награда за риск и образуване на една от най-дългите възходящи етапи в актуалната финансова история.
Разликата не беше в това, че американската стопанска система внезапно стана по-гениална. Разликата беше в това, че вътрешните спестявания започнаха редовно да зареждат вътрешния финансов пазар. Когато семействата станаха притежатели на корпоративен напредък, оценките се трансформираха трайно.
Европа през днешния ден се намира пред сходна, въпреки и по-комплексна, структурна алтернатива. Капиталът съществува. Липсва неговото пренасочване. Ако даже дребна част от 10-11 трилиона евро стартира да се движи в посока финансови пазари, резултатът няма да бъде мигновен скок, а последователно стесняване на дисконта и създаване на вътрешна капиталова основа.
Пропуснатата цена на депозита не е единствено изгубена рентабилност. Тя е пропусната опция за структурна промяна.
Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не съставлява съвет за покупка или продажба на финансови активи.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ