Ако султанът не беше забранил печатните книги
Европа нямаше да е това, което е, в случай че не бяха книгопечатането и Реформацията . А арабският свят нямаше да е подобен, в случай че султанът не беше забранил книгите. Двама учени изясняват бежанската вълна точно през образованието.
Пропастта сред „ културите на образоваността ” и „ културите на необразоваността ” непрестанно се усилва - и това е най-голямата заплаха за човечеството, настояват двама авторитетни немски учени в книгата си. Райнер Клингхолц и Волфганг Луц пишат: „ В обществата с ниско обучение се раждат доста деца. В резултат от това се уголемява разломът сред по-добре и по-зле образованите елементи на човечеството. Така при започване на 21 век към този момент са значими не разликите сред Изток и Запад или сред Север и Юг, а сред образованите и необразованите общества ”.
Неграмотните и зле образованите хора имат все по-малко шансове за оцеляване в своите страни. В същото време обаче с помощта на интернет и те научават, че другаде по света няма апетит и заболявания - и вземат решение да бягат към по-богатите страни. Така двамата откриватели изясняват мигрантската вълна през днешния ден точно през образованието. Книгата им „ Кой оцелява? Образованието взема решение бъдещето на човечеството ” излезе на немския пазар през 2016 година. Един от създателите - Райнер Клингхолц, който е шеф на берлинския Институт за население и развиване, в серия от изявленията излага главните тези в книгата.
ThinkStock/Getty Images
Ключовата роля на образованието
Образованието играе решаваща роля за възхода и за столетната надмощие на Запада. И още: няколко азиатски района таман благодарение на усъвършенстваното обучение съумяха да наваксат изоставането. Докато точно занемареното обучение изяснява значително мизерията в по-голямата част от Африка и от арабския свят. Това противостоене сред двете култури - културата на образованието и културата на необразоваността - ще се резервира и в бъдеще.-->
Факт е, че в древността - да вземем за пример в Китай или в Елада - образованието също се счита за полезност, само че то е само за елитите. Образование за по-широки прослойки стартира да се популяризира първо в Европа - с книгопечатането и с Реформацията, която допуска, че всеки християнин би трябвало самичък да открие пътя си към Бога, четейки свещените книги. Тъкмо по този начин стартира революцията на познанието, върху която и до ден-днешен се градят благосъстоянието и демокрацията на Запада, както и неговата доминация в международен мащаб. А султанът в Константинопол не разрешава книгопечатането и тази възбрана важи в продължение на 300 години в целия арабско-османски свят. Мнозина специалисти считат, че таман заради това в оня район и до през днешния ден ползата към печатното слово е по-нисък. Забраната на султана е религиозно обоснована: не трябва да се четат други книги, с изключение на Коранът. Четенето и писането не са за елементарния народ, тъй като Аллах се е обърнал към хората с говорене, а не с писане. От друга страна по време на Халифата в Багдад през 14 век арабският свят жъне големи научни триумфи и превъзхожда Запада. Това единствено потвърждава, че на образованието пречи не религията, а политическите и теологични сили, които я интерпретират.
Няколко позитивни образеца
Предимствата на всеобщото обучение последователно откриват и някои азиатски страни, които го включват в своята ценностна система. Първа започва Япония през втората половина на 19 век, а най-впечатляващият образец е Сингапур. До началото на 50-те години на 20 век тази страна е просто дупка и огнище на малария, а през днешния ден към този момент се е трансформирала в град-държава с по-добро обучение и по-висок приход на глава от популацията от Германия. В страни като Индонезия и Малайзия образованието също високо се цени - и там изоставането е по-малко, в сравнение с другаде в мюсюлманския свят. Вижте също и Бангладеш. Страната бележи бърз стопански напредък, добре се развиват и други значими знаци.
Раждаемостта е намаляла два пъти по отношение на 1980 година, междинната възраст се е нараснала с цели 20 години. Защото в Бангладеш просто масирано вложиха в главното обучение, особено на девойките. Разработена беше огромна стратегия за микрокредити за дами, които по този метод получиха някаква икономическа автономия. Успоредно с това стартира да поражда и теоретичен хайлайф - хора, които освен сглобяват компютри, само че и пишат компютърни стратегии. В резюме: доста азиатски страни без значение от религията си стигнаха до извода, че всеобщият достъп до обучение дава невероятни обществени и стопански дивиденти.
Дори някои африкански страни като Мавриций и Етиопия към този момент следват този образец. Етиопия доста страда от сушата, само че по принцип от 2006 година насам стопанската система ѝ пораства с по към 10 % годишно. Този напредък се дължи както на масираните китайски помощи, по този начин и на напъните, които едно другояче напълно недемократично държавно управление поставя в региона на образованието и опазването на здравето. Около Адис Абеба към този момент породи истински промишлен пояс, а в самата столица дамите раждат приблизително по 1,5 деца, което е швейцарско ниво. Страната към момента е доста бедна, само че хората виждат някаква вероятност. Сами забелязвате, че измежду бежанците в Европа има доста еритрейци и сомалийци, само че съвсем няма етиопци. През 1970-те години Нигерия също стартира да влага в образованието и това незабавно забави демографския растеж - още едно доказателство, че образованието на дамите е най-хубавият контрацептив. После обаче политиката заряза този план и 180-милионна Нигерия се чака през 2050 година да доближи 400 милиона души население. Ако тази страна, която и без друго се раздира от спора сред християнския юг и ислямския север, един ден се разпадне, днешната рецесия с бежанците ще ни наподобява като сладостен спомен.
Там, където книгата е " извор на безбожничество "
За страдание множеството страни в арабския свят и в Африка не последваха образеца на Запада. Вместо да прекопират сполучливата му просветителна тактика, те я жигосаха като „ империализъм ”, който опонира на личната им вяра и просвета. Апогея на тази опозиция доближават през днешния ден ислямистките терористични групировки. Идеолозите на Боко Харам да вземем за пример настояват, че „ книгите са грях ” и не разрешават „ западното обучение ”. Ал Кайда, „ Ислямска страна ”, муджахедините в Афганистан - всички те настояват, че образованието е „ извор на безбожничество ”. Всъщност обаче на тях просто им трябват легиони необразовани, лесни за манипулиране хора, с цел да ги употребяват като пушечно месо за подсилване на своето владичество.
ThinkStock/Getty Images
Факт е, че през последните години процентът на хората с обучение устремно нараства и в арабските страни, само че наличието на това обучение към момента си остава некачествено. Да, от ден на ден деца вървят на учебно заведение (повече момчета, в сравнение с девойки, впрочем), само че не всички получават от учебното заведение базисни пълномощия като просветеност или умеене да вземат решение проблеми. А болшинството студенти избират филантропично обучение, което не оказва помощ изключително на стопанската система. Младите хора там избират такова обучение, тъй като се надяват с негова помощ по-лесно да получат държавна работа. Приложните естествени науки или инженерните специалности не се радват на интерес, предприемачеството е още в зародиш. Резултатите могат да се измерят по разнообразни способи - да вземем за пример в случай че погледнем записаните патенти. Един дребен Израел записва годишно повече патенти от целия арабски свят. Един-единствен арабски академик има Нобелова премия в естествените науки - египтянинът Ахмед Зеуаил, чиято изследователска кариера минава напълно в Съединени американски щати. В листата на 200-те най-хубави университета в света няма нито един от този район.
Най-злият зложелател на човечеството
Вярно е, че през днешния ден някои богати петролни страни към този момент влагат в образованието, само че съвсем всички нови просветителни центрове наемат учени и преподаватели от чужбина. Просто тъй като в техните страни няма добре квалифициран „ човешки капитал ”. То е същото като в спорта. Катар ще провежда Световното състезание по футбол през 2022 година, само че това не го прави велика футболна мощ.
Изводът на Райнер Клингхолц и Волфганг Луц в едно изречение: " Необразоваността е най-злият зложелател на човечеството " .
Пропастта сред „ културите на образоваността ” и „ културите на необразоваността ” непрестанно се усилва - и това е най-голямата заплаха за човечеството, настояват двама авторитетни немски учени в книгата си. Райнер Клингхолц и Волфганг Луц пишат: „ В обществата с ниско обучение се раждат доста деца. В резултат от това се уголемява разломът сред по-добре и по-зле образованите елементи на човечеството. Така при започване на 21 век към този момент са значими не разликите сред Изток и Запад или сред Север и Юг, а сред образованите и необразованите общества ”.
Неграмотните и зле образованите хора имат все по-малко шансове за оцеляване в своите страни. В същото време обаче с помощта на интернет и те научават, че другаде по света няма апетит и заболявания - и вземат решение да бягат към по-богатите страни. Така двамата откриватели изясняват мигрантската вълна през днешния ден точно през образованието. Книгата им „ Кой оцелява? Образованието взема решение бъдещето на човечеството ” излезе на немския пазар през 2016 година. Един от създателите - Райнер Клингхолц, който е шеф на берлинския Институт за население и развиване, в серия от изявленията излага главните тези в книгата.
ThinkStock/Getty Images Ключовата роля на образованието
Образованието играе решаваща роля за възхода и за столетната надмощие на Запада. И още: няколко азиатски района таман благодарение на усъвършенстваното обучение съумяха да наваксат изоставането. Докато точно занемареното обучение изяснява значително мизерията в по-голямата част от Африка и от арабския свят. Това противостоене сред двете култури - културата на образованието и културата на необразоваността - ще се резервира и в бъдеще.-->
Факт е, че в древността - да вземем за пример в Китай или в Елада - образованието също се счита за полезност, само че то е само за елитите. Образование за по-широки прослойки стартира да се популяризира първо в Европа - с книгопечатането и с Реформацията, която допуска, че всеки християнин би трябвало самичък да открие пътя си към Бога, четейки свещените книги. Тъкмо по този начин стартира революцията на познанието, върху която и до ден-днешен се градят благосъстоянието и демокрацията на Запада, както и неговата доминация в международен мащаб. А султанът в Константинопол не разрешава книгопечатането и тази възбрана важи в продължение на 300 години в целия арабско-османски свят. Мнозина специалисти считат, че таман заради това в оня район и до през днешния ден ползата към печатното слово е по-нисък. Забраната на султана е религиозно обоснована: не трябва да се четат други книги, с изключение на Коранът. Четенето и писането не са за елементарния народ, тъй като Аллах се е обърнал към хората с говорене, а не с писане. От друга страна по време на Халифата в Багдад през 14 век арабският свят жъне големи научни триумфи и превъзхожда Запада. Това единствено потвърждава, че на образованието пречи не религията, а политическите и теологични сили, които я интерпретират.
Няколко позитивни образеца
Предимствата на всеобщото обучение последователно откриват и някои азиатски страни, които го включват в своята ценностна система. Първа започва Япония през втората половина на 19 век, а най-впечатляващият образец е Сингапур. До началото на 50-те години на 20 век тази страна е просто дупка и огнище на малария, а през днешния ден към този момент се е трансформирала в град-държава с по-добро обучение и по-висок приход на глава от популацията от Германия. В страни като Индонезия и Малайзия образованието също високо се цени - и там изоставането е по-малко, в сравнение с другаде в мюсюлманския свят. Вижте също и Бангладеш. Страната бележи бърз стопански напредък, добре се развиват и други значими знаци.
Раждаемостта е намаляла два пъти по отношение на 1980 година, междинната възраст се е нараснала с цели 20 години. Защото в Бангладеш просто масирано вложиха в главното обучение, особено на девойките. Разработена беше огромна стратегия за микрокредити за дами, които по този метод получиха някаква икономическа автономия. Успоредно с това стартира да поражда и теоретичен хайлайф - хора, които освен сглобяват компютри, само че и пишат компютърни стратегии. В резюме: доста азиатски страни без значение от религията си стигнаха до извода, че всеобщият достъп до обучение дава невероятни обществени и стопански дивиденти.
Дори някои африкански страни като Мавриций и Етиопия към този момент следват този образец. Етиопия доста страда от сушата, само че по принцип от 2006 година насам стопанската система ѝ пораства с по към 10 % годишно. Този напредък се дължи както на масираните китайски помощи, по този начин и на напъните, които едно другояче напълно недемократично държавно управление поставя в региона на образованието и опазването на здравето. Около Адис Абеба към този момент породи истински промишлен пояс, а в самата столица дамите раждат приблизително по 1,5 деца, което е швейцарско ниво. Страната към момента е доста бедна, само че хората виждат някаква вероятност. Сами забелязвате, че измежду бежанците в Европа има доста еритрейци и сомалийци, само че съвсем няма етиопци. През 1970-те години Нигерия също стартира да влага в образованието и това незабавно забави демографския растеж - още едно доказателство, че образованието на дамите е най-хубавият контрацептив. После обаче политиката заряза този план и 180-милионна Нигерия се чака през 2050 година да доближи 400 милиона души население. Ако тази страна, която и без друго се раздира от спора сред християнския юг и ислямския север, един ден се разпадне, днешната рецесия с бежанците ще ни наподобява като сладостен спомен.
Там, където книгата е " извор на безбожничество "
За страдание множеството страни в арабския свят и в Африка не последваха образеца на Запада. Вместо да прекопират сполучливата му просветителна тактика, те я жигосаха като „ империализъм ”, който опонира на личната им вяра и просвета. Апогея на тази опозиция доближават през днешния ден ислямистките терористични групировки. Идеолозите на Боко Харам да вземем за пример настояват, че „ книгите са грях ” и не разрешават „ западното обучение ”. Ал Кайда, „ Ислямска страна ”, муджахедините в Афганистан - всички те настояват, че образованието е „ извор на безбожничество ”. Всъщност обаче на тях просто им трябват легиони необразовани, лесни за манипулиране хора, с цел да ги употребяват като пушечно месо за подсилване на своето владичество.
ThinkStock/Getty Images Факт е, че през последните години процентът на хората с обучение устремно нараства и в арабските страни, само че наличието на това обучение към момента си остава некачествено. Да, от ден на ден деца вървят на учебно заведение (повече момчета, в сравнение с девойки, впрочем), само че не всички получават от учебното заведение базисни пълномощия като просветеност или умеене да вземат решение проблеми. А болшинството студенти избират филантропично обучение, което не оказва помощ изключително на стопанската система. Младите хора там избират такова обучение, тъй като се надяват с негова помощ по-лесно да получат държавна работа. Приложните естествени науки или инженерните специалности не се радват на интерес, предприемачеството е още в зародиш. Резултатите могат да се измерят по разнообразни способи - да вземем за пример в случай че погледнем записаните патенти. Един дребен Израел записва годишно повече патенти от целия арабски свят. Един-единствен арабски академик има Нобелова премия в естествените науки - египтянинът Ахмед Зеуаил, чиято изследователска кариера минава напълно в Съединени американски щати. В листата на 200-те най-хубави университета в света няма нито един от този район.
Най-злият зложелател на човечеството
Вярно е, че през днешния ден някои богати петролни страни към този момент влагат в образованието, само че съвсем всички нови просветителни центрове наемат учени и преподаватели от чужбина. Просто тъй като в техните страни няма добре квалифициран „ човешки капитал ”. То е същото като в спорта. Катар ще провежда Световното състезание по футбол през 2022 година, само че това не го прави велика футболна мощ.
Изводът на Райнер Клингхолц и Волфганг Луц в едно изречение: " Необразоваността е най-злият зложелател на човечеството " .
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ