Европа не е известна с динамично икономическо развитие, но днес

Европа не е известна с динамично икономическо развиване, само че през днешния ден наподобява в застой по всички стандарти и индикатори. Измъчвана от енергийния потрес, провокиран от съветската военна спецоперация в Украйна, която стартира през 2022 година, европейската стопанска система е повишена единствено с 4% през това десетилетие, спрямо 8% на Съединени американски щати. Освен това, както Европейският съюз, по този начин и Обединеното кралство въобще не са отбелязали растеж от края на 2022 година. Сякаш това не беше задоволително, тъй като Европа беше ударена от вълна от на ниска цена импорт от Китай, което може да е от изгода за потребителите, само че вреди на производителите и изостря общественото и индустриалното напрежение. И за похлупак, след година Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом и да наложи големи мита върху европейския експорт, както към този момент се закани. Времето на надвисналото злополучие в Европа е извънредно неуместно за Стария континент, който се нуждае от мощен напредък, с цел да финансира увеличените разноски за защита (особено откакто поддръжката на Съединени американски щати за Украйна пресъхна) и да реализира задачите си за зелена сила. Европейските гласоподаватели са все по-разочаровани и гравитират към крайнодесни партии като Алтернатива за Германия. И най-после, дългогодишните спънки пред икономическия напредък - бързо застаряващо население, несъразмерна регулаторна власт и липса на пазарна интеграция - не са изчезнали. В европейските столици има бурна интензивност преди изборите за Европейски парламент през юни, а държавните управления се пробват да отговорят на опасността по някакъв метод. Нищо чудно. Въпреки че коренът на бедствието е от чужбина, само че грешките на европейските политици могат доста да влошат вредите. Добрата вест е, че енергийният потрес към този момент отслабва Цените на природния газ са паднали надалеч от мъчителните си върхове. Уви, останалите неприятности занапред стартират. На фона на забавяща се стопанска система и инфлация, китайското държавно управление би трябвало да подтиква нищожното вътрешно ползване на семействата, с цел да размени вложенията в недвижими парцели като главен източник на търсене. Но президентът Си Дзинпин вместо това употребява дотации, с цел да усили производството, макар че Китай към този момент съставлява към една трета от международното произвеждане на артикули. Пекин чака задграничните консуматори да поддържат икономическия напредък на Китай. Фокусът на Китай е върху екологично чисти артикули най-вече електрически транспортни средства, където международният пазарен дял може да се удвои до една трета до 2030 година. Това ще постави завършек на господството на най-големите национални компании в Европа като Volkswagen и Stellantis (чийто максимален акционер Exor има част от компанията майка, чиято благосъстоятелност е списание The Economist). Европейските производители - от вятърни турбини до железопътно съоръжение, също гледат нервно на изток. Заплахата за нова комерсиална война А след ноември може и да насочат вниманието си на запад. По време на последния си мандат в Белия дом Тръмп наложи мита върху вноса на стомана и алуминий (включително от Европа), принуждавайки Европейски Съюз да отмъсти на вноса на мотоциклети и уиски, до момента в който президентът Джо Байдън съумя да стане медиатор за неспокойно помирение през 2021 година. Днес Тръмп още веднъж заплашва да наложи 10-процентно мито върху целия импорт, а съветниците му приказват, че може да се стигне даже по-далеч. Пореден кръг от комерсиална война заплашва европейските експортьори, чиито продажби в Съединени американски щати през 2023 година възлизат на 500 милиарда евро (540 милиарда долара). Дългогодишният фокус на Тръмп е върху двустранния търговски баланс, което значи, че 20-те (от 27 членки на ЕС) с търговски остатък ще бъдат основната цел. Неговият екип също е сърдит от европейските цифрови данъци, въглеродния налог и високата рента върху добавената стойност. Как би трябвало да отговори Европа? Пътят напред е посипан с клопки. Една от вероятните неточности е да се следва прекомерно строга икономическа политика в миг на накърнимост. Европейската централна банка към този момент направи тази неточност. През последните години банката на еврозоната се бори с инфлацията посредством повишение на лихвите. Но за разлика от Америка, която харчи пари наляво и надясно, европейските държавни управления са по-добри в следенето на бюджетните салда – по този начин стопанската система да се охлади, до момента в който евтините китайски артикули непосредствено ще понижат инфлацията. Това ще даде късмет на европейските централни банки да понижат лихвите, с цел да поддържат икономическия напредък. Справянето с външни шокове ще бъде по-лесно, в случай че централните банки предотвратят изпадането на стопанските системи в криза, което би попречило на съкратените служащи да намерят нова работа. Другият капан е сляпото прекопирване на американския и китайския протекционизъм и даването на великодушни дотации на целевите промишлености. Няма спечелили във войната за дотации, тъй като оскъдните запаси се пилеят. В самата Европа страните към този момент са влезнали в конкуренция за дъното. Неотдавнашните стопански проблеми на Китай демонстрират минусите, а не преимуществата на несъразмерното държавно обмисляне и респективно подкрепяне. Индустриалните политики на Америка не впечатлиха гласоподавателите, както се надяваше президентът Байдън, а митата унищожиха повече работни места, в сравнение с да основат нови. Търговията, в противен случай, обогатява стопанската система, даже в случай че сътрудниците възприемат протекционистки метод. Производственият взрив в Америка е късмет за европейските производители да провеждат доставките на съставни елементи. Евтиният импорт от Китай ще улесни прехода към зелена сила и ще пристигна като облекчение за потребителите, потърпевши по време на енергийната рецесия. Селективен и симетричен отговор на протекционизма може да бъде оневинен, с цел да обезсърчи Америка и Китай от по-нататъшно спиране на световните търговски потоци. Но даже и това ще коства скъпо на европейската стопанска система, да не приказваме за вредите върху плануваните цели, свързани със зеления преход. Вместо това Европа би трябвало да създаде свои лични стопански политики които са най-подходящи за сегашния миг. Америка наводнява промишлеността с държавни пари, а Европа би трябвало да харчи държавни средства за инфраструктура, обучение и научноизследователска и развойна активност. Вместо да подражава на китайския интервенционизъм, Европа би трябвало да обмисли изгодите, които същите тези китайски компании печелят от големия вътрешен пазар. Интегрирането на европейския пазар на услуги, където търговията остава предизвикателство, ще обезпечи напредък за фирмите, ще възнагради нововъведенията и ще размени някои от изгубените работни места в производството. ЕС би трябвало да облекчи тежките и фрагментирани регулации, които попречват развиването на бранша на услугите. Консолидацията на финансовите пазари, в това число в Лондон, ще има същия резултат. Европейските дипломати би трябвало да подписват търговски съглашения, когато е допустимо, вместо да следват образеца на фермерите и да ги отсрочват, както беше в неотдавнашните договаряния. Взаимното свързване на цялата индустриална мрежа ще направи стопанската система устойчива на енергийни шокове и ще подкрепи зеления преход. Не играйте ва банк Такава отворена стратегия в нашата епоха на протекционизъм може да наподобява наивна. Но дълбоките и отворени пазари оферират на Европа капацитет за напредък в изменящия се свят. На фона на катаклизмите, пред които е изправен Стария континент, на политиците не е разрешено да се откъснат от действителността и да се занимават с поощряване към ненужни от икономическа позиция планове.