Европа не бива да допуска стратегията От фермата до трапезата“

Европа не трябва да позволява тактиката „ От фермата до трапезата “ да докара до понижаване на производството на земеделците и да направи хората по-бедни. Това съобщи Асим Адемов, член на Европейския парламент от групата на ЕНП. Изказването си Адемов направи по време на конференция " Да изхраним Европа по време на рецесия - провокации и благоприятни условия на тактиката " От фермата до трапезата ". Според него е належащо в Европа да има здравословни храни, само че на налични цени. В същото време устойчивото произвеждане и справедливия преход би трябвало да бъдат и в отбрана на земеделските стопани. Той открои и редица провокации пред политиците, земеделците и потребителите, които предстоят в идващите години. Още по тематиката 12:08 ч. 11:29 ч. В момента пандемия и съветското настъпление доказваха, че произвеждане на храни е стратегически бранш. А в това време продоволствената сигурност не е даденост. Сега би трябвало да работим за подсилване на стратегическата самостоятелност на храни в Европейски Съюз, с цел да не се окажем според от трети страни, показа Адемов по време на представянето си. Според него в този момент не трябва да позволяваме енергийната рецесия, високите цени на суровините и торовете, да са доведат до нарушаване на потоците на аграрни храни, а това да докара до банкрут на фермери. Изключително огромна е заплахата за земеделците от страните на Централна и Източна Европа, чиято продукция сега залежава. А тя залежава поради основаните от Европейски Съюз линии на взаимност за експорт на артикули от Украйна, които влизат безмитно на пазарите на Европейски Съюз. Това води до проблеми за осъществяване на земеделската продукция на европейските фермери. „ Проблемът е значим и е нужна финансова отплата за земеделските производители и активиране на спешния запас. Настояване да не се избързва с част от законодателните оферти на тактиката „ От фермата до трапезата “. Сега сме в условия на рецесия, растящи цени, инфлация, което основава доста компликации през земеделците, съобщи Адемов. Според него във връзка с регламентите за растителна отбрана в този момент се залагат нереалистични цели, а това води до действителен риск за понижаване на производството на храни, и риск да се намали производството в Европейски Съюз. Той означи, че ЕНП не е срещу тактиката, само че има съществени забележки за пътищата и задачите, по които би трябвало да се доближат задачите ѝ. Негативното въздействие върху земеделците евентуално ще се трансферира и върху потребителите, безапелационен бе Адемов. На форума всички специалисти останаха на мнение, че е нужен баланс сред зеленото и стандартното земеделие. За задачата е необходим и разговор межди политици, земеделци, консуматори и научната общественост. В момента имаме крещяща потребност от разговор и би трябвало да знаем какво ще ни костват тези промени и кой ще заплати сметката. Това изясни заместител – министърът на земеделието Тодор Джиков. Той показа европейско изследване съгласно което при залагане на поставените сега цели от тактиката „ От фермата до трапезата “, то това ще докара до 30% понижаване на добивите при другите култури в Европейски Съюз. Също по този начин ще се утежни и качеството на продукцията. А това ще докара и до сред 10 и 30% спад на приходите при земеделците.  Според Джиков е належащо да има друг метод при избраните браншове и култури във връзка с тактиката „ От фермата до трапезата “. Той подчертава и върху различен проблем. Този 30-процентен спад в производството ще бъде напълнен от страни отвън Европейски Съюз, където нямат такива ограничавания. Тези страни ще заемат нишата, която ще бъде освободена. Заради това е нужна взаимност при стандартите за производството на храни, счита Джиков. Той напомни, че точно митингите на фермерите в Западна Европа са ориентирани и против тези ограничавания. Все отново препратите за растителна отбрана няма да са неразрешени в страните отвън Европейски Съюз, а това се отразява на качеството на продукцията. „ Бушуващата война промени пазара, комерсиалните взаимоотношения и потоците.
„ Нужен е разговор, увещание, срещи… Имаме потребност от взаимни отстъпки, и фермери, и политици, и консуматори “, безапелационен бе Джиков. Дали не е време за преразглеждане на Зелената договорка? В момента Европа съумява да създава безвредна храна, както и да ръководи рецесиите. Произвеждаме питателна храна, без хормони и без лечебни антибиотици. Но законодателството не трябва да пречи на фермерите да си правят работата. Това изясни по време на конференцията Даниел Паркър от Slate Hall Veterinary Services. Той даде за образец развъждането на пилета в цяла Европа като към този момент те не се гледат в кафези, ами са свободно, подово отглеждани. От птицепроизводство парниковите газове са дребни. Ще се вкарат нововъведения при преживните животни и ще се понижи техния отпечатък, счита Паркър, който е ветеринар по специалност. По отношение на намаляването на антибиотиците той изясни, че те към този момент са лимитирани с 43%, само че не може да не ги използваме, когато животните са заболели. Той добави, че във Англия самите фермери непринудено са лимитирали използването на антибиотици при птицепроизводството с 80%. Според Паркър към този момент наподобява е настъпил момента за преразглеждане на Зелената договорка и тя да бъде приспособена по отношение на действителната икономическа обстановка. Трябва да се замислим за нововъведенията при захранките на продуктите и животните, добави ветеринарят. Той напомни, че в Европа доста постепенно се случват измененията и нововъведенията, а в Съединени американски щати е допустимо за 24 месеца да бъде пуснат на пазара нов артикул или иновация. Трябва да мислим за благосъстоянието на всеки, в това число и на животните, само че освен на тях. Ние би трябвало да не сме неконкурентоспособни по отношение на доставките от трети страни. Паркър е и черноглед, че всеки ще може отсега нататък да си разреши да купува био-произведени артикули, а масата от потребителите ще се насочат към стандартното произвеждане. Ключово е недопускането на заболели животни да влязат в хранителната верига, безапелационна бе и Роксан Фелър, общоприет секретар на Animal Health Europe. Този въпрос е значим и за домашните любимци, а здравето на земеделските животни е в ръцете на ветеринарите. Това е част от всеобхватния метод за осъществяване на тактиката, счита Фелър. Продоволствени проблеми Ударната вълна от рецесиите в този момент е по-силна, демонстрира се бързо по мощ и вреди, които нанася. Това съобщи и ректорът на Университета по хранителни технологии – Пловдив проф. Пламен Моллов. Той цитира данни на продоволствената организация на ООН  - FAO, съгласно които към 2050 година популацията на земята ще доближи 10 милиарда души. А търсенето на храни да се усили със 70%. Това ще сложи напрегнат продоволствената верига на всички места. Ще имаме по-малко вода, земя, торове, пестициди, а ще желаеме да  произвеждаме повече храна, изясни той.

Проф. Моллов напомни, че Русия и Украйна задоволяват 30% от зърното, царевица и пшеница в международен мащаб. Оттам идва и над 50% от слънчогледово масло световно. Той предвижда, че поради войната в този момент запасите от зърно ще намалеят. А в композиция с високите цени, превоза и други проблеми това затруднява производството на храни, изясни специалистът.
Според него тревогата на обстановката се прави оценка от Европейски Съюз и там към този момент има обществена консултация за промени в общата продоволствена система. В УХТ към този момент имат и планове за решение на продоволствените проблеми. По самодейност на УХТ е основан проучвателен център, който търси продоволствени решения. Създаден в партньорство с Аграрния университет в Пловдив и с Тракийския университет. Тук се търсят разнообразни новаторски решения, за справяне с продоволствената рецесия, която стартира. Според проф. Моллов е имало информационен проблем при представянето на концепцията на Европейска комисия за потреблението на инсекти. Тази тревога на обществото е резултат от неприятната акция, не се правят оценка резултати, закани и благоприятни условия, счита специалистът. Според него информацията би трябвало да бъде показана в разумен тип на обществото, с цел да бъде разбрана.