Европа навлиза в нов климатичен режим, който на пръв поглед

Европа навлиза в нов климатичен режим, който на пръв взор наподобява прочут, само че всъщност е изцяло друг от класическите показа за сезона. Сняг заран, дъжд по обяд и температури, напомнящи ранна пролет, към този момент не са изключения, а новата норма, оформяща явлението „ подправена зима “, пишат от Meteo Balkans.

Това не е просто необичайно време, а дълбока смяна в метода, по който действа атмосферата над континента, поставяща под въпрос обичайното схващане за зимните месеци.

Фалшивата зима не значи липса на мраз, а по-скоро неговата неустойчивост и накъсаност. Вместо продължителни снежни интервали, се следят внезапни температурни амплитуди и честа промяна на въздушни маси.

Резултатът е рискова композиция от влажен сняг, ледени дъждове, поледици и неочаквани наводнения – сюжет, който крие доста повече опасности за обществото от класическата суха и студена зима. Основният мотор на тази безредица е промененото държание на струйното течение над Северното полукълбо.

Неговото вълнообразно придвижване разрешава дълбоки нахлувания както на арктичен мраз, по този начин и на топли маси от юг, което води до непрекъснато прекосяване през сериозния предел от 0°C.

Именно тази непредвидимост прави подправената зима по-рискова за инфраструктурата. Честото заледяване и топене води до всеобщо формиране на поледици, замръзване на пътища без забележим сняг, повреди в електропреносната мрежа и вреди по здания и мостове.

В авиацията и железопътния превоз този режим изисква големи запаси за непрекъснато разчистване и обезледяване.

Балканите и в частност България се обрисуват като едни от най-чувствителните зони, защото тук срещата сред континенталния мраз и средиземноморската влага основава идеални условия за рискови феномени.

У нас това се демонстрира посредством къси снеговалежи, бързо последвани от значителни дъждове, риск от свлачища и съществени вреди за земеделието, където растенията стартират вегетация прибързано единствено с цел да бъдат попарени от неочакван мраз.

Тези процеси не са краткотрайна особеност, а признак на по-дълбоки промени, свързани с световното стопляне и топенето на арктичния лед. Важно е да се разбере, че множеството топлота в климатичната система не води до „ изгубване “ на зимата, а до нейното преобразяване в по-хаотичен и непредвидим сезон.

Прогнозите сочат, че сходни сюжети ще зачестяват, редувайки къси и интензивни зимни епизоди с извънредно топли шпации. Фалшивата зима е новата действителност, към която стопанската система, превозът и методът ни на живот ще би трябвало трайно да се приспособяват.