Екстернщайне – най-загадъчните скали в Европа
Европа има доста загадки, само че една от най-голeмите измежду тях е скалният комплекс Екстернщайне, намиращ се в Северозападна Германия. Появили се преди милиони години, скалните колоси и до през днешния ден са доказателство за мощта на съзидателните сили в природата. Комплексът остава обгърнат в загадъчност и е един от най-обсъжданите археологически обекти на Стария континент.
Когато застанете пред него, гледката стопира дъха ви. Представете си 13 великански каменни колони, които се издигат измежду равния залесен пейзаж, сякаш някой преднамерено ги е забил там. Всяка от тях е висока сред 20 и 40 метра, като дружно образуват стена, дълга няколкостотин метра. Това са тесни „ пръсти ”, шлайфани и дълбани от вятър и вода през вековете. Към тях се е прибавила и човешката ръка, която е облагородила естествения феномен с най-различни митологични и религиозни знаци. Всеки ден скалните колони се посещават от стотици туристи, които се изкачват по две стръмни виещи се стълби, изсечени в самите колони.
Скалите имат необичайно име. Различни са обясненията какво значи, само че съгласно най-разпространените
то е обвързвано или с многото свраки,
които живеели в комплекса (на старонемски сврака е Exter), или с немската дума Egge – зъбер. Експертите изключват името да има нещо общо с латинското externus (външен).
През годините всяка от каменните колони е получила своя номер, с цел да могат хората да ги разграничават по-лесно. Първата – най-голямата, е наричана още скалата на пещерите поради издълбаните в нея три свързани между тях “зали ”. Прозвището на номер 2 е „ кулата ”, тъй като, погледната от югозапад, наподобява на квадратна кула. Тя евентуално е служила за астрономическа обсерватория. До нея се стига по стълби, изсечени в прилежащата трета колона, и по малко мостче сред двете. Четвъртата е скалата на клатещия се камък – на върха й в действителност е “кацнал ” голям скален пай, който като че ли всеки миг ще падне. Но умерено – той е закрепен крепко с стоманени въжета и бетон.
След 1813 година сред скали № 3 и 4 минава улица. Между 1912 и 1935 година
по нея вървял даже трамвай,
който свързвал прилежащия град Детмолд с Падерборн. Тя обаче била затворена за придвижване през 1940 година
Петата и най-висока колона е с прякор „ викача ”, тъй като на върха й се вижда скална фигура, наподобяваща глава на мъж. Останалите скали до номер 13 към момента не са изследвани детайлно.
