Инж. Кремен Георгиев, председател на АТДБ: Военният конфликт в Украйна ни дава урок, че трябва да сме повече енергийно независими
Европа и България би трябвало да помислят да удължат живота на въглищните централи
Инж. Георгиев, в изискванията на военния спор в Украйна, на който сме очевидци към този момент над две седмици, належащо ли е да се премислят част от параметрите на „ Зелената договорка “?
Военният спор в Украйна ни дава урок, че би трябвало да сме по-енергийно самостоятелни. Случващото се води до повишаване на рисковете пред енергийната и климатичната сигурност на Европа и е належащо бързо да се подхващат съответни решения. Смятам, че на този стадий би трябвало да продължим да произвеждаме сила от въглища, макар че тяхната цена също се покачва. Би било добре в кратковременен проект да се намерения за отсрочване на извеждането на въглищните централи от употреба. Работата на съществуващите предприятия може да помогне на страната ни да продължи да бъде относително енергийно самостоятелна. Едновременно с това е значимо да продължим вложенията в нови технологии, тъй като се надявам, че все в миналото тази война и спор ще свършат и светът ще се върне към естествения си метод на живот. Тогава отводът от потреблението на изкопаеми горива още веднъж ще е на дневен ред в сходство със зелената политика на Европа.
Природният газ и въглищата не престават да играят значима роля за европейската енергетика. Редица специалисти споделят мнение, че ВЕИ ще бъдат задоволителни за производството на сила. Факт е, че те са чист източник на сила, само че най-малко в България не биха били задоволителни, изключително когато вятърът не духа и слънцето не грее. В последните месеци следя, че се обмисля потреблението на литиево-йонни акумулатори, които да съхраняват силата от ВЕИ-тата. Технологията е доста напредничава и настояща. Всички се надяваме на триумфа на тези проекти, само че има специалисти, които настояват, че те не могат да се осъществят бързо в българските условия. Вбъдеще обаче подобен вид източници на сила биха могли да бъдат част от електрическите мрежи.
Както неведнъж съм заявявал, България има капацитет и би трябвало да развива енергетиката си. Необходимо е напъните да бъдат ориентирани към по-висока енергийна успеваемост. Начинът, по който през днешния ден използваме ресурсите, е въпрос на национална и европейска сигурност. Предвид сегашната обстановка е належащо да се намерения за опазване на енергийната сигурност и самостоятелност на страната ни. В противоположен случай, прибързаните решения биха довели до състояние, при което ще се постанова да купуваме електрическа енергия напълно извън, а това ще е стопански неизгодно.
Очаквате ли още по-драстично покачване на цените на природния газ и електрическата енергия?
Към днешна дата цените на силата за небитовите консуматори и бизнеса не престават да бъдат рекордно високи и остават нестабилни. Още преди обстановката с военните дейности, природният газ нарастна с към 200 % спрямо февруари 2021 година При електрическата енергия не е доста по-различна картината. Причината за нарастването тогава беше огромното търсене на природен газ в международен мащаб в подтекста на икономическото възобновяване след COVID-19. Поради съмненията на пазара и цените не бих могъл да предвидя дали ще има фрапантно покачване или допустимо понижение. По-скоро считам, че в кратковременен проект, най-малко за известно време, цените на силата ще останат високи. В дълготраен проект зависи от доста геополитически фактори.
Относно доставките на газ, до края на тази зима равнищата в Европейски Съюз са задоволителни, с цел да покрият потребностите при положение на цялостно спиране от Русия. Ако спрат доставките, за България ще остане газът от Чирен, от Азербайджан през Гърция, както и възможни количества от Румъния и Турция. В момента равнището на запълване на газохранилищата в цяла Европа е малко под 30 %. Всички страни в Европейски Съюз, включително и България, сега обмислят разновидности за деяние при изключителни обстановки. Има подготвени проекти, според условието от Регламента за сигурността на доставките на газ. Те могат да бъдат задействани, в случай че е належащо, с цел да се подсигуряват доставките. Отделно някои страни имат повече от един източник на природен газ, което ги прави по-малко уязвими. За това както загатнах, най-малко на този стадий не би трябвало да загърбваме въглищата, които ни подсигуряват над 40% от електрическата енергия в страната.
Природният газ ще продължи ли да има основна роля в бъдещия енергиен микс на България?
В България природният газ се употребява най-много в промишлените браншове и по-малко в електропроизводствения микс. В подтекста на Европейската Зелена договорка, газът ще играе витално значима роля в енергийното бъдеще на България. Той ще продължи да проправи пътя към декарбонизацията без значение от рецесията
Смятам, че природният газ би трябвало да бъде част от бъдещата енергийна тактика на страната. Той ще продължава да бъде по този начин нужното преходно гориво при реализирането на плавния и обективен енергиен преход. С оглед на релативно дребната роля на синьото гориво в българския енергиен микс понастоящем, капацитетът за повишаване на търсенето е значителен. Надявам се със съфинансиране от Европейски Съюз да се реализират планове за разширение на газопреносната мрежа с оглед свързване на топлоцентрали, които все още нямат достъп до газопреносната мрежа. Възможностите за нарастване на търсенето на природен газ могат да се отключат чрез промени в нормативната база. По този метод ще се разреши да се развие неговият капацитет в производството на електрическа сила, както и да се конкурира равнопоставено с топлинната сила за консуматори в отоплителния бранш.
Зелената договорка няма ли да отстъпи от дневен ред поради събитията в Украйна?
Зелената договорка няма да отстъпи от дневния ред на Европейската общественост, макар енергийната рецесия, Коронавирус 19 и така нататък Реформите в енергийния пазар ще не престават – най-малко до изискуемото от Европейски Съюз ниво.
В каква посока би трябвало да се развиват българските топлофикации?
Предизвикателствата пред целия бранш енергетика ще стават от ден на ден. Те ще са свързани освен с конкурентоспособността на стопанската система, само че и с все по-строгите условия, които би трябвало да извършват предприятията. Вярвам обаче, че топлофикациите у нас ще се оправят, тъй като имат желанието и човешкия запас.
Преходът би трябвало да бъде равномерен и обективен. Замяната на въглищата с газ е най-реалистичната и рентабилна опция, изключително поради обстоятелството, че множеството въглищни централи в България са ситуирани наоколо до газовата инфраструктура. Това ще улесни процеса на прекосяване към газ. Отделно всички вложения в инфраструктура в последните няколко години също ще допринесат за позиционирането на страната ни като газов хъб, осигуряващ енергийна сигурност за района, както и по-добър достъп до конкурентен газ.
Инж. Георгиев, в изискванията на военния спор в Украйна, на който сме очевидци към този момент над две седмици, належащо ли е да се премислят част от параметрите на „ Зелената договорка “?
Военният спор в Украйна ни дава урок, че би трябвало да сме по-енергийно самостоятелни. Случващото се води до повишаване на рисковете пред енергийната и климатичната сигурност на Европа и е належащо бързо да се подхващат съответни решения. Смятам, че на този стадий би трябвало да продължим да произвеждаме сила от въглища, макар че тяхната цена също се покачва. Би било добре в кратковременен проект да се намерения за отсрочване на извеждането на въглищните централи от употреба. Работата на съществуващите предприятия може да помогне на страната ни да продължи да бъде относително енергийно самостоятелна. Едновременно с това е значимо да продължим вложенията в нови технологии, тъй като се надявам, че все в миналото тази война и спор ще свършат и светът ще се върне към естествения си метод на живот. Тогава отводът от потреблението на изкопаеми горива още веднъж ще е на дневен ред в сходство със зелената политика на Европа.
Природният газ и въглищата не престават да играят значима роля за европейската енергетика. Редица специалисти споделят мнение, че ВЕИ ще бъдат задоволителни за производството на сила. Факт е, че те са чист източник на сила, само че най-малко в България не биха били задоволителни, изключително когато вятърът не духа и слънцето не грее. В последните месеци следя, че се обмисля потреблението на литиево-йонни акумулатори, които да съхраняват силата от ВЕИ-тата. Технологията е доста напредничава и настояща. Всички се надяваме на триумфа на тези проекти, само че има специалисти, които настояват, че те не могат да се осъществят бързо в българските условия. Вбъдеще обаче подобен вид източници на сила биха могли да бъдат част от електрическите мрежи.
Както неведнъж съм заявявал, България има капацитет и би трябвало да развива енергетиката си. Необходимо е напъните да бъдат ориентирани към по-висока енергийна успеваемост. Начинът, по който през днешния ден използваме ресурсите, е въпрос на национална и европейска сигурност. Предвид сегашната обстановка е належащо да се намерения за опазване на енергийната сигурност и самостоятелност на страната ни. В противоположен случай, прибързаните решения биха довели до състояние, при което ще се постанова да купуваме електрическа енергия напълно извън, а това ще е стопански неизгодно.
Очаквате ли още по-драстично покачване на цените на природния газ и електрическата енергия?
Към днешна дата цените на силата за небитовите консуматори и бизнеса не престават да бъдат рекордно високи и остават нестабилни. Още преди обстановката с военните дейности, природният газ нарастна с към 200 % спрямо февруари 2021 година При електрическата енергия не е доста по-различна картината. Причината за нарастването тогава беше огромното търсене на природен газ в международен мащаб в подтекста на икономическото възобновяване след COVID-19. Поради съмненията на пазара и цените не бих могъл да предвидя дали ще има фрапантно покачване или допустимо понижение. По-скоро считам, че в кратковременен проект, най-малко за известно време, цените на силата ще останат високи. В дълготраен проект зависи от доста геополитически фактори.
Относно доставките на газ, до края на тази зима равнищата в Европейски Съюз са задоволителни, с цел да покрият потребностите при положение на цялостно спиране от Русия. Ако спрат доставките, за България ще остане газът от Чирен, от Азербайджан през Гърция, както и възможни количества от Румъния и Турция. В момента равнището на запълване на газохранилищата в цяла Европа е малко под 30 %. Всички страни в Европейски Съюз, включително и България, сега обмислят разновидности за деяние при изключителни обстановки. Има подготвени проекти, според условието от Регламента за сигурността на доставките на газ. Те могат да бъдат задействани, в случай че е належащо, с цел да се подсигуряват доставките. Отделно някои страни имат повече от един източник на природен газ, което ги прави по-малко уязвими. За това както загатнах, най-малко на този стадий не би трябвало да загърбваме въглищата, които ни подсигуряват над 40% от електрическата енергия в страната.
Природният газ ще продължи ли да има основна роля в бъдещия енергиен микс на България?
В България природният газ се употребява най-много в промишлените браншове и по-малко в електропроизводствения микс. В подтекста на Европейската Зелена договорка, газът ще играе витално значима роля в енергийното бъдеще на България. Той ще продължи да проправи пътя към декарбонизацията без значение от рецесията
Смятам, че природният газ би трябвало да бъде част от бъдещата енергийна тактика на страната. Той ще продължава да бъде по този начин нужното преходно гориво при реализирането на плавния и обективен енергиен преход. С оглед на релативно дребната роля на синьото гориво в българския енергиен микс понастоящем, капацитетът за повишаване на търсенето е значителен. Надявам се със съфинансиране от Европейски Съюз да се реализират планове за разширение на газопреносната мрежа с оглед свързване на топлоцентрали, които все още нямат достъп до газопреносната мрежа. Възможностите за нарастване на търсенето на природен газ могат да се отключат чрез промени в нормативната база. По този метод ще се разреши да се развие неговият капацитет в производството на електрическа сила, както и да се конкурира равнопоставено с топлинната сила за консуматори в отоплителния бранш.
Зелената договорка няма ли да отстъпи от дневен ред поради събитията в Украйна?
Зелената договорка няма да отстъпи от дневния ред на Европейската общественост, макар енергийната рецесия, Коронавирус 19 и така нататък Реформите в енергийния пазар ще не престават – най-малко до изискуемото от Европейски Съюз ниво.
В каква посока би трябвало да се развиват българските топлофикации?
Предизвикателствата пред целия бранш енергетика ще стават от ден на ден. Те ще са свързани освен с конкурентоспособността на стопанската система, само че и с все по-строгите условия, които би трябвало да извършват предприятията. Вярвам обаче, че топлофикациите у нас ще се оправят, тъй като имат желанието и човешкия запас.
Преходът би трябвало да бъде равномерен и обективен. Замяната на въглищата с газ е най-реалистичната и рентабилна опция, изключително поради обстоятелството, че множеството въглищни централи в България са ситуирани наоколо до газовата инфраструктура. Това ще улесни процеса на прекосяване към газ. Отделно всички вложения в инфраструктура в последните няколко години също ще допринесат за позиционирането на страната ни като газов хъб, осигуряващ енергийна сигурност за района, както и по-добър достъп до конкурентен газ.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ