Експерти: Бизнесът все още не е готов за IoT внедрявания
Европа приказва за Индустрия 4.0, а в Япония е настояща тематиката Общество 5.0
Идеята за 4-ата индустриална гражданска война започва в Германия, припомни Любомир Станиславов, изпълнителен шеф на „ Аутомотив клъстер България “
800 милиона работни места ще бъдат изгубени до 2025 година като разследване на навлизането на Индустрия 4.0, съобщи Любомир Станиславов, изпълнителен шеф на „ Аутомотив клъстер България “ по време на полемика „ IoT визия за бъдещето – 9 сериозни въпроса “, част от „ IoT Adventure Forum 2018 “.
още по тематиката
Самата концепция за 4-ата индустриална гражданска война започва в Германия и се стартира от немски колоси като Бош, Фесто и други, а главната цел на фирмите е оптимизация на производството, да вземем за пример на една поточна линия да може да се създава всичко без спомагателни пренастройки.
„ Специално за автомобилната промишленост това значи, че може да се предлага индиувидуализация на дадени коли, да вземем за пример посредством 3D принтер да се вършат индувидуални планове и да се прави персонализация още на поточната линия “, разясни Станиславов.
Технологиите зад Индустрия 4.0 включват новаторски разработки в областта на IoT, изкуствения разсъдък, 3D печата и други „ И въпреки че технологията на процедура към този момент е налична, бизнесът към момента не е подготвен за сходни внедрявания “, счита Иван Драгоев, шеф на IndigoVerge. За да бъде уверен мениджмънтът в изгодите от сходно внедряване, то би трябвало да отговори на няколко въпроса – какъв брой ще коства самото внедряване и по кое време бизнесът ще си възвърне направената инвестиция.
Макар че технологията на процедура към този момент е налична, бизнесът към момента не е подготвен за IoT внедрявания, счита Иван Драгоев, шеф на IndigoVerge
„ Компаниите са към момента доста внимателни “, счита Иван Драгоев. „ Едни от огромните проблеми остават неналичието на вярно ръководство на сходни планове и възвръщаемостта на вложенията, а едно положително решение да бъде уверен бизнесът в изгодата от даден IoT план е посредством съответен първообраз, който да покаже образно по какъв начин даден проблем може да бъде решен “.
Освен финансови и софтуерни проблеми пред едно сполучливо IoT внедряване, не би трябвало да се подценява и човешкият фактор, счита Веселин Арнаудов, шеф „ Развитие на нововъведенията “ във VMware. В тази тенденция би трябвало да се реализира понижаване на разликата в гледните точки на ИТ групата и оперативната група, директно ангажирани с плана, посочи той. „ Невинаги тези две групи беседват добре между тях и са на едно мнение “, уточни Арнаудов.
Човешкият фактор е от решаващо значение при IoT внедряванията, акцентира Веселин Арнаудов, шеф „ Развитие на нововъведенията “ във VMware
В същото време доста от клиентите не знаят какво ги чака и какво ще им се случи при внедряването, добави проблемите Николай Димитров, шеф „ Бизнес развиване “ в HPE. „ Реално в доста индустриални компании, преминаващи към Индустрия 4.0, би трябвало да се свърже остаряло индустриално съоръжение – от преди 20-30 години – с новите датчици и свързващи устройства, което естествено поражда безпокойствие от крайния резултат “, разяснява той.
И съгласно него е нужна проява на място, с цел да може да се стигне въобще до идващите стъпки от процеса на взимане на решение и внедряване.
Много от клиентите не знаят какво ги чака и какво ще им се случи при внедряването, уточни Николай Димитров, шеф „ Бизнес развиване “ в HPE
Съществуват обаче и други значими проблеми, които би трябвало да се вземат под внимание в днешния свят на IoT и Индустрия 4.0. Един от тях е слабата и незадоволителна готовност на инженерните фрагменти, а и на бизнеса за новите софтуерни действителности.
„ Не сме наясно по какъв начин изкуственият разсъдък, основан на голямото количество данни, събирани от IoT устройства, ще повлияе на новата действителност. В същото време имаме доста нови технологии, които обаче към момента не знаем добре къде и по какъв начин ще въведем, а това значи, че ще имаме и нови бизнес модели, задвижени от тези технологии, които би трябвало да изследваме. На бизнеса на процедура не му е ясно какво би трябвало да прави с тези технологии “, уверен е доцент доктор Боян Жеков, учител в УниБИТ.
„ Не инцидентно, до момента в който в Европа приказваме за Индустрия 4.0, в Япония към този момент приказват за Общество 5.0, т.е. за отношението сред хората и новите софтуерни системи и бъдещето на обществото в тази среда “, добави той.
Все още не знаем по какъв начин изкуственият разсъдък, основан на данните от IoT устройства, ще повлияе на новата действителност, съобщи доцент доктор Боян Жеков, учител в УниБИТ.
Относно чисто практическия взор върху Индустрия 4.0, Боян Жеков посочи, че сега фирмите у нас могат да получат финансиране под някаква форма за сходни планове по стратегия Хоризонт 2020. В тази стратегия ИТ е главно направление, а тематиката за ИТ е включена и като част от други посоки като eHealth, където IoT има сериозен капацитет и бъдеще.
„ Специално за IoT в програмата 2020 се финансират главно бизнес модели и прототипи за бизнеса “, посочи Боян Жеков. „ Една специфичност е, че не се кандидатства непосредствено, а би трябвало да се търсят партньорства за финансиране на сходни планове “, разясни той.
Идеята за 4-ата индустриална гражданска война започва в Германия, припомни Любомир Станиславов, изпълнителен шеф на „ Аутомотив клъстер България “
800 милиона работни места ще бъдат изгубени до 2025 година като разследване на навлизането на Индустрия 4.0, съобщи Любомир Станиславов, изпълнителен шеф на „ Аутомотив клъстер България “ по време на полемика „ IoT визия за бъдещето – 9 сериозни въпроса “, част от „ IoT Adventure Forum 2018 “.
още по тематиката
Самата концепция за 4-ата индустриална гражданска война започва в Германия и се стартира от немски колоси като Бош, Фесто и други, а главната цел на фирмите е оптимизация на производството, да вземем за пример на една поточна линия да може да се създава всичко без спомагателни пренастройки.
„ Специално за автомобилната промишленост това значи, че може да се предлага индиувидуализация на дадени коли, да вземем за пример посредством 3D принтер да се вършат индувидуални планове и да се прави персонализация още на поточната линия “, разясни Станиславов.
Технологиите зад Индустрия 4.0 включват новаторски разработки в областта на IoT, изкуствения разсъдък, 3D печата и други „ И въпреки че технологията на процедура към този момент е налична, бизнесът към момента не е подготвен за сходни внедрявания “, счита Иван Драгоев, шеф на IndigoVerge. За да бъде уверен мениджмънтът в изгодите от сходно внедряване, то би трябвало да отговори на няколко въпроса – какъв брой ще коства самото внедряване и по кое време бизнесът ще си възвърне направената инвестиция.
Макар че технологията на процедура към този момент е налична, бизнесът към момента не е подготвен за IoT внедрявания, счита Иван Драгоев, шеф на IndigoVerge
„ Компаниите са към момента доста внимателни “, счита Иван Драгоев. „ Едни от огромните проблеми остават неналичието на вярно ръководство на сходни планове и възвръщаемостта на вложенията, а едно положително решение да бъде уверен бизнесът в изгодата от даден IoT план е посредством съответен първообраз, който да покаже образно по какъв начин даден проблем може да бъде решен “.
Освен финансови и софтуерни проблеми пред едно сполучливо IoT внедряване, не би трябвало да се подценява и човешкият фактор, счита Веселин Арнаудов, шеф „ Развитие на нововъведенията “ във VMware. В тази тенденция би трябвало да се реализира понижаване на разликата в гледните точки на ИТ групата и оперативната група, директно ангажирани с плана, посочи той. „ Невинаги тези две групи беседват добре между тях и са на едно мнение “, уточни Арнаудов.
Човешкият фактор е от решаващо значение при IoT внедряванията, акцентира Веселин Арнаудов, шеф „ Развитие на нововъведенията “ във VMware
В същото време доста от клиентите не знаят какво ги чака и какво ще им се случи при внедряването, добави проблемите Николай Димитров, шеф „ Бизнес развиване “ в HPE. „ Реално в доста индустриални компании, преминаващи към Индустрия 4.0, би трябвало да се свърже остаряло индустриално съоръжение – от преди 20-30 години – с новите датчици и свързващи устройства, което естествено поражда безпокойствие от крайния резултат “, разяснява той.
И съгласно него е нужна проява на място, с цел да може да се стигне въобще до идващите стъпки от процеса на взимане на решение и внедряване.
Много от клиентите не знаят какво ги чака и какво ще им се случи при внедряването, уточни Николай Димитров, шеф „ Бизнес развиване “ в HPE
Съществуват обаче и други значими проблеми, които би трябвало да се вземат под внимание в днешния свят на IoT и Индустрия 4.0. Един от тях е слабата и незадоволителна готовност на инженерните фрагменти, а и на бизнеса за новите софтуерни действителности.
„ Не сме наясно по какъв начин изкуственият разсъдък, основан на голямото количество данни, събирани от IoT устройства, ще повлияе на новата действителност. В същото време имаме доста нови технологии, които обаче към момента не знаем добре къде и по какъв начин ще въведем, а това значи, че ще имаме и нови бизнес модели, задвижени от тези технологии, които би трябвало да изследваме. На бизнеса на процедура не му е ясно какво би трябвало да прави с тези технологии “, уверен е доцент доктор Боян Жеков, учител в УниБИТ.
„ Не инцидентно, до момента в който в Европа приказваме за Индустрия 4.0, в Япония към този момент приказват за Общество 5.0, т.е. за отношението сред хората и новите софтуерни системи и бъдещето на обществото в тази среда “, добави той.
Все още не знаем по какъв начин изкуственият разсъдък, основан на данните от IoT устройства, ще повлияе на новата действителност, съобщи доцент доктор Боян Жеков, учител в УниБИТ.
Относно чисто практическия взор върху Индустрия 4.0, Боян Жеков посочи, че сега фирмите у нас могат да получат финансиране под някаква форма за сходни планове по стратегия Хоризонт 2020. В тази стратегия ИТ е главно направление, а тематиката за ИТ е включена и като част от други посоки като eHealth, където IoT има сериозен капацитет и бъдеще.
„ Специално за IoT в програмата 2020 се финансират главно бизнес модели и прототипи за бизнеса “, посочи Боян Жеков. „ Една специфичност е, че не се кандидатства непосредствено, а би трябвало да се търсят партньорства за финансиране на сходни планове “, разясни той.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ