,fit(1920:897)&format=webp)
Европа изпуска контрола върху интернет, предупреждава шефът на киберсигурността на Белгия
Европа е толкоз изостанала по отношение на Съединени американски щати в развиването на цифровата инфраструктура, че на процедура е „ изгубила интернет “, предизвестява почитан европейски специалист по киберсигурност.
Мигел де Бройкер, шеф на Центъра за киберсигурност на Белгия (CCB), споделя пред Financial Times, че сега е „ невероятно “ данните да се съхраняват напълно в Европа, защото американските компании преобладават цифровата инфраструктура.
„ Загубили сме целия облак. Загубили сме интернет, дано бъдем почтени “, споделя де Бройкер. „ Ако желая информацията ми да бъде на 100% в Европейски Съюз, това е цел, която просто не е реалистична. “
Белгийският специалист предизвестява, че киберзащитата на Европа зависи от съдействието с частни компании, множеството от които са американски. „ В киберпространството всичко е комерсиално. Всичко е частна благосъстоятелност “, показва той.
Според де Бройкер тази взаимозависимост не съставлява „ голям проблем за сигурността “ на Европейски Съюз, само че Европа пропуща основни нови технологии, които се развиват главно в Съединени американски щати и други райони. Сред тях са облачните услуги и изкуственият разсъдък – и двете жизненоважни за отбраната на европейските страни от хакерски атаки.
Европа би трябвало да построи лични качества, с цел да ускори нововъведенията и сигурността си, акцентира де Бройкер, като прибавя, че законодателства като Европейския акт за изкуствения разсъдък (AI Act), който контролира бързоразвиващата се технология, сега по-скоро „ блокират “ нововъведенията.
Той предлага държавните управления в Европейски Съюз да поддържат частни начинания за реализиране на мащаб в области като облачните услуги или цифровата идентификация.
Според него това може да прилича модела, по който европейските страни взаимно сътвориха самолетостроителния колос Airbus: „ Преди десетилетия всички подкрепяха самодейностите към Airbus. Нуждаем се от същия вид самодейност на равнище Европейски Съюз в киберсферата. “
Компании като френската OVHcloud и немската Schwarz Digital към този момент дават основна цифрова инфраструктура, означават IT специалисти.
Зависимостта на Европейски Съюз от американски софтуерни компании като Amazon от дълго време провокира паника, като все по-често се чуват апели за усилване на „ софтуерния суверенитет “ на Европа.
Де Бройкер обаче счита, че тези диспути постоянно са „ идеологически “ и без явен фокус. „ На равнище Европейски Съюз би трябвало ясно да определим какво значи суверенитет в цифровата сфера “, споделя той.
„ Вместо да влагаме сила в това по какъв начин да спрем американските „ хайпърскейлъри “, може би би трябвало да я насочим към построяването на нещо лично. “
Белгия – като хазаин на институциите на Европейски Съюз и НАТО – е измежду главните цели на засилени хибридни офанзиви, за които се допуска, че са проведени от Русия. От началото на пълномащабното навлизане на Москва в Украйна през 2022 година страната е подложена на повишен брой хакерски атаки и навлизания на дронове във въздушното ѝ пространство.
През предходната година Белгия е била обект на пет талази от DDoS офанзиви, траяли с дни, при които компрометирани устройства заливат уеб сайтове на компании и държавни институции с трафик, краткотрайно извеждайки ги от строя. По думите на де Бройкер офанзивите нормално са били ориентирани към до 20 разнообразни организации дневно, като зад тях най-често стоят „ съветски хактивисти “.
Макар да не е ясно дали Кремъл ги е спонсорирал непосредствено, офанзивите постоянно са следвали изказвания на политици с антируска устременост.
„ Понякога даже не е белгийски чиновник, а представител на Европейски Съюз, който е споделил нещо в Брюксел – и тогава стартират офанзивите “, показва той.
Въпреки увеличението на тези произшествия, де Бройкер не ги счита за изключително разрушителни, защото главната им цел е разстройване.
„ Те са краткотрайни, не водят до кражба на информация. Целта е просто да се наруши естественото действие на даден уебсайт или портал. “
След пълномащабното съветско навлизане в Украйна американските софтуерни колоси са изиграли основна роля в спасяването на данни от съветски хакерски атаки, добавя той.
Де Бройкер показва убеденост, че съдействието с американските компании в битката против злонамерени дейности ще продължи, макар че доста от тях се сближиха с администрацията на Доналд Тръмп, която неведнъж е давала сигнали, че може да се отдръпна от поддръжката за сигурността на Европа.
Мигел де Бройкер, шеф на Центъра за киберсигурност на Белгия (CCB), споделя пред Financial Times, че сега е „ невероятно “ данните да се съхраняват напълно в Европа, защото американските компании преобладават цифровата инфраструктура.
„ Загубили сме целия облак. Загубили сме интернет, дано бъдем почтени “, споделя де Бройкер. „ Ако желая информацията ми да бъде на 100% в Европейски Съюз, това е цел, която просто не е реалистична. “
Белгийският специалист предизвестява, че киберзащитата на Европа зависи от съдействието с частни компании, множеството от които са американски. „ В киберпространството всичко е комерсиално. Всичко е частна благосъстоятелност “, показва той.
Според де Бройкер тази взаимозависимост не съставлява „ голям проблем за сигурността “ на Европейски Съюз, само че Европа пропуща основни нови технологии, които се развиват главно в Съединени американски щати и други райони. Сред тях са облачните услуги и изкуственият разсъдък – и двете жизненоважни за отбраната на европейските страни от хакерски атаки.
Европа би трябвало да построи лични качества, с цел да ускори нововъведенията и сигурността си, акцентира де Бройкер, като прибавя, че законодателства като Европейския акт за изкуствения разсъдък (AI Act), който контролира бързоразвиващата се технология, сега по-скоро „ блокират “ нововъведенията.
Той предлага държавните управления в Европейски Съюз да поддържат частни начинания за реализиране на мащаб в области като облачните услуги или цифровата идентификация.
Според него това може да прилича модела, по който европейските страни взаимно сътвориха самолетостроителния колос Airbus: „ Преди десетилетия всички подкрепяха самодейностите към Airbus. Нуждаем се от същия вид самодейност на равнище Европейски Съюз в киберсферата. “
Компании като френската OVHcloud и немската Schwarz Digital към този момент дават основна цифрова инфраструктура, означават IT специалисти.
Зависимостта на Европейски Съюз от американски софтуерни компании като Amazon от дълго време провокира паника, като все по-често се чуват апели за усилване на „ софтуерния суверенитет “ на Европа.
Де Бройкер обаче счита, че тези диспути постоянно са „ идеологически “ и без явен фокус. „ На равнище Европейски Съюз би трябвало ясно да определим какво значи суверенитет в цифровата сфера “, споделя той.
„ Вместо да влагаме сила в това по какъв начин да спрем американските „ хайпърскейлъри “, може би би трябвало да я насочим към построяването на нещо лично. “
Белгия – като хазаин на институциите на Европейски Съюз и НАТО – е измежду главните цели на засилени хибридни офанзиви, за които се допуска, че са проведени от Русия. От началото на пълномащабното навлизане на Москва в Украйна през 2022 година страната е подложена на повишен брой хакерски атаки и навлизания на дронове във въздушното ѝ пространство.
През предходната година Белгия е била обект на пет талази от DDoS офанзиви, траяли с дни, при които компрометирани устройства заливат уеб сайтове на компании и държавни институции с трафик, краткотрайно извеждайки ги от строя. По думите на де Бройкер офанзивите нормално са били ориентирани към до 20 разнообразни организации дневно, като зад тях най-често стоят „ съветски хактивисти “.
Макар да не е ясно дали Кремъл ги е спонсорирал непосредствено, офанзивите постоянно са следвали изказвания на политици с антируска устременост.
„ Понякога даже не е белгийски чиновник, а представител на Европейски Съюз, който е споделил нещо в Брюксел – и тогава стартират офанзивите “, показва той.
Въпреки увеличението на тези произшествия, де Бройкер не ги счита за изключително разрушителни, защото главната им цел е разстройване.
„ Те са краткотрайни, не водят до кражба на информация. Целта е просто да се наруши естественото действие на даден уебсайт или портал. “
След пълномащабното съветско навлизане в Украйна американските софтуерни колоси са изиграли основна роля в спасяването на данни от съветски хакерски атаки, добавя той.
Де Бройкер показва убеденост, че съдействието с американските компании в битката против злонамерени дейности ще продължи, макар че доста от тях се сближиха с администрацията на Доналд Тръмп, която неведнъж е давала сигнали, че може да се отдръпна от поддръжката за сигурността на Европа.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ