„Не ми трябва международно право": Доктрината на „Дивия запад" на Тръмп парализира Европа
Европа е обхваната от потрес и се пробва да не мисли за това какъв брой мощно към момента се нуждае от Доналд Тръмп, до момента в който дипломати предизвестяват, че е извънредно време този факт да бъде приет. Доктрината на „ Дивия запад “, изповядвана от американския президент, удари Брюксел като мразовит арктически въздух, изключително след интервенциите за премахване на Николас Мадуро във Венецуела, слагането под въпрос на НАТО и непредвидените искания за придобиване на Гренландия в името на националната сигурност. Самият Тръмп бе пределно явен в изявление за „ Ню Йорк Таймс “, заявявайки непосредствено: „ Не ми би трябвало интернационално право “ . Този метод съставлява екзистенциална опасност за Европейския съюз, който действа като най-голямата фабрика за законодателство в света, произвеждаща над 2000 акта годишно. В свят, доминиран от Америка, където върховенството на закона не е приоритет, европейската законодателна машина рискува бързо да се трансформира в демодиран анахронизъм.
Прочетете още
В дипломатическите среди настава мъчително отрезвяване по отношение на потенциала на администрацията във Вашингтон. Дипломат, поискал анонимност, показва, че е било неточност в европейските медии Тръмп и хората му да бъдат представяни като „ простаци “ или „ луди “, защото те в действителност са „ извънредно способни “ в преследването на задачата си – да вършат всичко належащо за ползите на Съединени американски щати. Белият дом към този момент не се интересува от това да бъде добър съдружник на Европа и е подготвен да подлага на критика, заплашва и даже да тормози остарелия континент, което не би трябвало да е изненада за никого. Въпреки това, съвсем година след началото на втория мандат на Тръмп, европейските водачи към момента не са провели стратегически спор за новото разграничаване на Америка, като главната причина за тази парализа е зависимостта от Съединени американски щати във връзка с сигурността и потребността от американска поддръжка за реализиране на помирение в Украйна, написа POLITICO.
Ситуацията към Украйна остава извънредно деликатна, като възможното отчуждаване на Тръмп в този миг се смята за прекомерно рисковано за съдружниците в Европейски Съюз. Дипломатите обаче показват съществени подозрения по отношение на цената на какъвто и да е американски автограф под кротичък контракт, гарантиращ сигурността на Украйна, поради склонността на Тръмп да работи съгласно личните си стремежи. Както отбелязва различен европейски посланик, в последна сметка няма никакви гаранции, че нещата ще проработят. Френският президент Еманюел Макрон е измежду дребното, които намерено предизвестяват, че Съединени американски щати се трансформират в открита мощ, която се отвръща от съдружниците си и се освобождава от интернационалните правила, които сама е насърчавала. Макрон приканва Европа да не приема „ новия колониализъм “ и да влага в „ стратегическа автономност “, само че личната му политическа уязвимост във Франция и възходът на крайната десница подкопават тежестта на думите му в Брюксел.
Липсата на единение в Европейски Съюз става все по-очевидна, като в Брюксел липсва единна фигура, която да приказва от името на Европа по външната политика. Докато Урсула фон дер Лайен, Антонио Коща и Кая Калас излизат с обособени изказвания, неналичието на единогласие е забележима – да вземем за пример Унгария отхвърли да подпише общата позиция за Венецуела, призоваваща за „ въздържаност “ и съблюдаване на интернационалното право. Дори водачи като английския министър председател Киър Стармър, който преди подлагаше на критика незачитането на правото, в този момент оферират единствено слаби мнения, заобикаляйки да оценят легалността на дейностите на Съединени американски щати. На фона на териториалните упоритости на Тръмп към Гренландия, фон дер Лайен съобщи, че „ законът е по-силен от силата “, само че не е ясно дали тя е права в този нов международен ред. Реалността, съгласно висши дипломати, е, че светът към този момент не се основава на европейските полезности, а оперира по напълно друг метод, в който Европа занапред би трябвало да откри своя път.
Прочетете още
В дипломатическите среди настава мъчително отрезвяване по отношение на потенциала на администрацията във Вашингтон. Дипломат, поискал анонимност, показва, че е било неточност в европейските медии Тръмп и хората му да бъдат представяни като „ простаци “ или „ луди “, защото те в действителност са „ извънредно способни “ в преследването на задачата си – да вършат всичко належащо за ползите на Съединени американски щати. Белият дом към този момент не се интересува от това да бъде добър съдружник на Европа и е подготвен да подлага на критика, заплашва и даже да тормози остарелия континент, което не би трябвало да е изненада за никого. Въпреки това, съвсем година след началото на втория мандат на Тръмп, европейските водачи към момента не са провели стратегически спор за новото разграничаване на Америка, като главната причина за тази парализа е зависимостта от Съединени американски щати във връзка с сигурността и потребността от американска поддръжка за реализиране на помирение в Украйна, написа POLITICO.
Ситуацията към Украйна остава извънредно деликатна, като възможното отчуждаване на Тръмп в този миг се смята за прекомерно рисковано за съдружниците в Европейски Съюз. Дипломатите обаче показват съществени подозрения по отношение на цената на какъвто и да е американски автограф под кротичък контракт, гарантиращ сигурността на Украйна, поради склонността на Тръмп да работи съгласно личните си стремежи. Както отбелязва различен европейски посланик, в последна сметка няма никакви гаранции, че нещата ще проработят. Френският президент Еманюел Макрон е измежду дребното, които намерено предизвестяват, че Съединени американски щати се трансформират в открита мощ, която се отвръща от съдружниците си и се освобождава от интернационалните правила, които сама е насърчавала. Макрон приканва Европа да не приема „ новия колониализъм “ и да влага в „ стратегическа автономност “, само че личната му политическа уязвимост във Франция и възходът на крайната десница подкопават тежестта на думите му в Брюксел.
Липсата на единение в Европейски Съюз става все по-очевидна, като в Брюксел липсва единна фигура, която да приказва от името на Европа по външната политика. Докато Урсула фон дер Лайен, Антонио Коща и Кая Калас излизат с обособени изказвания, неналичието на единогласие е забележима – да вземем за пример Унгария отхвърли да подпише общата позиция за Венецуела, призоваваща за „ въздържаност “ и съблюдаване на интернационалното право. Дори водачи като английския министър председател Киър Стармър, който преди подлагаше на критика незачитането на правото, в този момент оферират единствено слаби мнения, заобикаляйки да оценят легалността на дейностите на Съединени американски щати. На фона на териториалните упоритости на Тръмп към Гренландия, фон дер Лайен съобщи, че „ законът е по-силен от силата “, само че не е ясно дали тя е права в този нов международен ред. Реалността, съгласно висши дипломати, е, че светът към този момент не се основава на европейските полезности, а оперира по напълно друг метод, в който Европа занапред би трябвало да откри своя път.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ