2024 г. в Европа: Рекордна жега, бури и наводнения със щети за 18 млрд. евро
Европа е най-бързо затоплящият се континент и въздействието на климатичните промени е ясно. 2024 година беше най-топлата година в историята за Европа, с рекордни температури в централните, източните и югоизточните региони. Бури и наводнения засегнаха 413 хиляди души и взеха минимум 335 човешки живота. Хората на изток бяха подложени на извънредно изсъхнало и рекордно топло време, а тези на запад – на облачно и влажно, което е експресивен контрастност в климатичните условия.
Това сочи отчетът за положението на климата в Европа 2024, направен от Службата за климатичните промени " Коперник " на Европейския съюз и Световната метеорологична организация (СМО) и разгласен във вторник.
" Този отчет акцентира, че Европа е най-бързо затоплящият се континент и е подложен на рискови климатични промени, което изисква акомодация и усилване на ранното предизвестие за рецесии ", разяснява генералният секретар на СМО Селесте
Сауло.
2024 година е била най-топлата година за Европа с рекордно високи температури в съвсем половината от континента.
Температура на морската повърхнина е била най-високата в историята, с 0.7°C над междинната температура, а за Средиземно море е било с 1.2°C над междинната. Западна Европа видя една от десетте най-влажни години от 1950 година насам, а Европа претърпя най-мащабните наводнения от 2013 година и една трета от реките са надхвърлила коритата си.
Броят на дните със " мощен ", " доста мощен " и " рисков " топлинен стрес са били вторите най-високи в историята. 60% от европейците са били подложени на повече дни от междинното с най-малко " мощен топлинен стрес ", сочи отчетът.
Приблизително 42 000 души са били наранени от горски пожари в Европа.
Югоизточна Европа претърпя най-дългата гореща вълна в историята през юли 2024 година с дълготрайност 13 поредни дни и засягаща 55% от района.
Отчита се прогрес в приемането на специфични ограничения за адаптиране към климата от европейските градове. Вече 51% от тях имат такива проекти, което е окуражаващ растеж по отношение на 26% през 2018 година
Положително е и увеличението на каузи на производството на електрическа енергия от възобновими източници в Европа до рекордните 45% при 43 на 100 година по-рано. Това отразява напъните на Европа към декарбонизирана енергийна система. Страните в Европейски Съюз, където възобновимите източници генерират повече електрическа енергия, в сравнение с изкопаемите горива, съвсем се е удвоил от 2019 година насам, нараствайки от 12 на 20, съгласно отчетите.
" Мислите ли, че стоплянето от 1.3°C е безвредно? Този отчет разкрива болката, която изпитва популацията на Европа от рисковото време ", разяснява доктор Фридерике Ото, старши учител в Центъра за екологична политика и съръководител на World Weather Attribution, Imperial College London, Англия. Според него " в една нестабилна световна стопанска система е искрено полуда да продължаваме да разчитаме на вносни изкопаеми горива – съществена причина за изменението на климата – когато възобновимата сила предлага по-евтина и по-чиста опция ". " Европейски Съюз не може да си разреши да остави уговорките си в региона на климата на назад във времето ", счита той
" Докладът демонстрира, че милиони хора по целия континент са потърпевши от рисково време, без значение дали става въпрос за опустошителните наводнения във Валенсия, най-дългата гореща вълна, записана в миналото в Югоизточна Европа или опустошителните горски пожари в Португалия. Ако бързо не се отдалечим от изкопаеми горива, несъмнено е, че нашите деца ще се сблъскат с още по-лоши климатични бедствия в бъдеще ", счита доктор Давиде Фаранда, шеф на проучванията в CNRS, IPSL, Франция
" Приблизително височината ми (1.8 м) в дебелината на леда беше изгубена в Скандинавия и съвсем метър повече (2.7 м) беше изгубен в Свалбард ", отбелязва доктор Том Матюс, King’s College London, Англия. " Това са най-високите равнища на загуба на маса от всеки ледников район в международен мащаб . Високите летни температури наподобява са главният провинен зад тези изключителни въздействия ", споделя той.
" Този отчет откри, че вредите от стихии и наводнения в цяла Европа през 2024 година костват минимум 18 милиарда евро ", добавя доктор Бен Кларк, теоретичен помощник по рискови метеорологични условия и изменение на климата в Център за екологична политика, Imperial College London, Англия.
" Всяка година европейските страни би трябвало да бръкнат по-дълбоко в джобовете си, с цел да отговорят на метеорологични бедствия. Бурята " Борис " е съвършен образец. Катастрофалните въздействия бяха избегнати с дни подготовка, изпразване на водоеми и издигане на отбрана против наводнения. Въпреки това, тези проливни дъждове предизвикаха вреди за над 2 милиарда евро ", споделя той.
" Болезнено ясно е, че разноските за деяние против изменението на климата са доста по-ниски от разноските за безучастие . Намаляването на излъчванията и вложението в адаптиране към климата ще избави животи и ще отбрани стопански системи ", декларира доктор Кларк.
Това сочи отчетът за положението на климата в Европа 2024, направен от Службата за климатичните промени " Коперник " на Европейския съюз и Световната метеорологична организация (СМО) и разгласен във вторник.
" Този отчет акцентира, че Европа е най-бързо затоплящият се континент и е подложен на рискови климатични промени, което изисква акомодация и усилване на ранното предизвестие за рецесии ", разяснява генералният секретар на СМО Селесте
Сауло.
2024 година е била най-топлата година за Европа с рекордно високи температури в съвсем половината от континента.
Температура на морската повърхнина е била най-високата в историята, с 0.7°C над междинната температура, а за Средиземно море е било с 1.2°C над междинната. Западна Европа видя една от десетте най-влажни години от 1950 година насам, а Европа претърпя най-мащабните наводнения от 2013 година и една трета от реките са надхвърлила коритата си.
Броят на дните със " мощен ", " доста мощен " и " рисков " топлинен стрес са били вторите най-високи в историята. 60% от европейците са били подложени на повече дни от междинното с най-малко " мощен топлинен стрес ", сочи отчетът.
Приблизително 42 000 души са били наранени от горски пожари в Европа.
Югоизточна Европа претърпя най-дългата гореща вълна в историята през юли 2024 година с дълготрайност 13 поредни дни и засягаща 55% от района.
Отчита се прогрес в приемането на специфични ограничения за адаптиране към климата от европейските градове. Вече 51% от тях имат такива проекти, което е окуражаващ растеж по отношение на 26% през 2018 година
Положително е и увеличението на каузи на производството на електрическа енергия от възобновими източници в Европа до рекордните 45% при 43 на 100 година по-рано. Това отразява напъните на Европа към декарбонизирана енергийна система. Страните в Европейски Съюз, където възобновимите източници генерират повече електрическа енергия, в сравнение с изкопаемите горива, съвсем се е удвоил от 2019 година насам, нараствайки от 12 на 20, съгласно отчетите.
" Мислите ли, че стоплянето от 1.3°C е безвредно? Този отчет разкрива болката, която изпитва популацията на Европа от рисковото време ", разяснява доктор Фридерике Ото, старши учител в Центъра за екологична политика и съръководител на World Weather Attribution, Imperial College London, Англия. Според него " в една нестабилна световна стопанска система е искрено полуда да продължаваме да разчитаме на вносни изкопаеми горива – съществена причина за изменението на климата – когато възобновимата сила предлага по-евтина и по-чиста опция ". " Европейски Съюз не може да си разреши да остави уговорките си в региона на климата на назад във времето ", счита той
" Докладът демонстрира, че милиони хора по целия континент са потърпевши от рисково време, без значение дали става въпрос за опустошителните наводнения във Валенсия, най-дългата гореща вълна, записана в миналото в Югоизточна Европа или опустошителните горски пожари в Португалия. Ако бързо не се отдалечим от изкопаеми горива, несъмнено е, че нашите деца ще се сблъскат с още по-лоши климатични бедствия в бъдеще ", счита доктор Давиде Фаранда, шеф на проучванията в CNRS, IPSL, Франция
" Приблизително височината ми (1.8 м) в дебелината на леда беше изгубена в Скандинавия и съвсем метър повече (2.7 м) беше изгубен в Свалбард ", отбелязва доктор Том Матюс, King’s College London, Англия. " Това са най-високите равнища на загуба на маса от всеки ледников район в международен мащаб . Високите летни температури наподобява са главният провинен зад тези изключителни въздействия ", споделя той.
" Този отчет откри, че вредите от стихии и наводнения в цяла Европа през 2024 година костват минимум 18 милиарда евро ", добавя доктор Бен Кларк, теоретичен помощник по рискови метеорологични условия и изменение на климата в Център за екологична политика, Imperial College London, Англия.
" Всяка година европейските страни би трябвало да бръкнат по-дълбоко в джобовете си, с цел да отговорят на метеорологични бедствия. Бурята " Борис " е съвършен образец. Катастрофалните въздействия бяха избегнати с дни подготовка, изпразване на водоеми и издигане на отбрана против наводнения. Въпреки това, тези проливни дъждове предизвикаха вреди за над 2 милиарда евро ", споделя той.
" Болезнено ясно е, че разноските за деяние против изменението на климата са доста по-ниски от разноските за безучастие . Намаляването на излъчванията и вложението в адаптиране към климата ще избави животи и ще отбрани стопански системи ", декларира доктор Кларк.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ